Направи дарение на училище!

Космическият апарат BepiColombo, в процес на неговото изграждане.

След десетилетия на пренебрегване, най-близката ни съседна  планета внезапно попадна във фокуса на вниманието. На 14 септември учените заявиха, че са открили фосфин на Венера, специфичен газ, който се явява потенциална следа от живот.
Ще предизвика ли това откритие нова ера на изследванията на Венера, като тази на Марс преди това?

Червената планета беше изкарана в светлината на прожекторите през 1996 г., когато учените заявиха, че са открили доказателства за вкаменен живот в марсиански метеорит, наречен ALH84001, открит в Антарктика.
„Ако това откритие бъде потвърдено, това със сигурност ще бъде едно от най-зашеметяващите прозрения в нашата вселена, които науката някога е правила“, каза навремето президентът Бил Клинтън в обръщение от Белия дом. Съобщението постави началото на ера от изследвания на Марс, която продължава и до днес. През 1997 г. НАСА изпраща първия си марсоход на Марс, последван от дузина други мисии. Европейската космическа агенция (EКA) също изпрати космически апарати, както и Индия, Русия, Обединените арабски емирства и Китай.

Днес учените са по-малко сигурни в ALH84001 като доказателство за живот. И докато сега смятаме, че Марс някога е бил обитаем, сегашните перспективи за живот там са доста скромни. Поради което Марс започна да губи блясъка си.
При откриването на фосфин мнозина се чудят дали можем да видим как тази история се повтаря. Ако фосфинът наистина присъства на Венера и не можем да намерим небиологичен източник в облаците на атмосферата ѝ, бихме могли да станем свидетели на нов порив към търсене на живот, този път на най-горещата планета в нашата Слънчева система.

Разбери повече за БГ Наука:

***

„Инвестирахме милиарди долари в търсене на живот на Марс заради онова откритие“, казва Санджай Лимайе от Университета на Уисконсин – Мадисън. „Така че изобщо не бих се изненадал, ако видим подобен развой и тук вследствие на тази първоначална констатация.“

Знаем, че фосфинът може да се произвежда на Земята чрез анаеробен живот, който не изисква кислород. Предполагаемото му откритие на 50 километра над повърхността на Венера е в регион, където условията наподобяват тези на Земята и по този начин биха могли да бъдат потенциално обитаеми за въздушни микроби, които се съдържат в капчици.
Допреди това оповестяване фосфинът не беше взиман под внимание от много хора като биомаркер. „Има 16 367 молекули, свързани с живота, според последните изчисления“, казва Клара Соуса-Силва от Масачузетския технологичен институт, съавтор на публикацията за откриването на фосфина, която е ръководила голяма част от работата по разглеждането му като биомаркер. „Никой не търсеше фосфин.“ Когато Соуса-Силва била предупредена за наличието на такъв газ на Венера, тя и колегите ѝ работили, за намирането на възможния му източник. След като изчерпаха всички възможности, те стигнаха до заключението, че той трябва или да се е образувал там чрез неизвестен химичен процес, или от някаква форма на живот.
Това ще бъде предпазлив процес. Първо, учените ще работят за потвърждаване на наличието на фосфин с допълнителни независими наблюдения от телескопи на Земята. Няколко космически апарата също трябва да летят покрай Венера през следващите месеци, включително европейско-японският космически кораб BepiColombo, пътуващ до Меркурий, който може да търси и фосфин в атмосферата на Венера.

„Определено има ограничение в това, което можем да направим“, казва Йорн Хелберт от Германския аерокосмически център, част от екипа на BepiColombo. „Но това няма да ни спре да търсим.“

През 2010 г. Япония изпрати сондата Акацуки да изследва атмосферата на Венера

В токсични небеса

Освен тези краткосрочни предстоящи действия, следващата основна стъпка ще бъде изпращането на специални мисии до Венера за по-подробно изследване на фосфина. Тримесечното пътуване до Венера е около половината от необходимото време за достигне до Марс.

„Венера е най-лесната планета за достигане“, казва Колин Уилсън от Оксфордския университет, който е работил по Venus Expressmission на EКA през 2006 г. и е част от новото предложение за мисия до Венера, EnVision. „Изпращането на космически кораб в орбита около Венера не е толкова различно от изпращането на космически апарат в орбита около Марс. Това, което обаче е много различно, е кацането на повърхността.“

EnVision, който ще стартира през 2032 г., е една от поредицата предложени мисии до Венера, които вече са били на масата за обсъждане още преди откриването на фосфина. Индия също се надява да започне мисия през това десетилетие, докато Русия отдавна говори за завръщане към Венера. В момента японският космически кораб Акацуки обикаля около Венера, но сред арсенала на неговите инструменти липсват възможности за търсене фосфин.
Същевременно EnVision е радарна мисия, предназначена да изследва повърхността на Венера, а не нейната атмосфера. НАСА обмисля две нови мисии до Венера: DAVINCI + и VERITAS. Първата ще включва атмосферна сонда, която може да направи една по-широка картина на венерината атмосфера и да събере полезна информация.

„DAVINCI + може да предостави липсващите парчета, необходими за разгадаването на мистерията откъде идва фосфинът“, казва Джим Гарвин от НАСА, главният изследовател по планирането на мисията. Той казва, че предстоящият химически анализ на планетата също може да ни каже дали Венера някога е била или все още е обитаема.

Извън тези национални усилия, базираната в Калифорния авиокосмическа компания Rocket Lab обяви, че планира да пусне малка атмосферна сонда до Венера още през 2023 г., за да търси доказателства за фосфин.
Мисията, която включва учени, участващи в откриването на фосфин, ще достигне до венерината атмосфера години преди всеки друг космически апарат.

„Тук става въпрос за отговор на може би най-големия въпрос за човечеството, а именно: сами ли сме?“ казва Питър Бек, главен изпълнителен директор на Rocket Lab.

Друго частно начинание – Breakthrough Initiatives, финансира проучвания на потенциалния живот на Венера с оглед евентуално развитие на собствена мисия.

„Надяваме се от това да излезе нещо, което е научно обосновано и достъпно“, казва изпълнителният директор Пийт Уордън.

Такива начинания повдигат въпроси по отношение на планетарната защита. Марк Маккогрин от EКA казва, че компаниите трябва да гарантират, че техните мисии няма да замърсят Венера със земни микроби. „Няма законов механизъм, който да им попречи да изстрелят апарата си, ако не са спазили подобни изисквания“, казва той.
За да потърсим самия живот на Венера, ще бъде изпратена специална мисия, която може да вземе проби от атмосферата, може би машина, носена от балон, нещо което вече е било правено преди от Съветския съюз.

„Ще има помпа за издърпване на дребни частици върху филтърна хартия, които могат да бъдат разгледани с помощта на микроскоп“, казва Уилсън, част от екип, предложил такава мисия през август 2020 г., наречена Venus Flagship Mission „Това е техниката, която е предложена за търсене на биомолекули.“

Но ако се опитаме да извлечем проби от атмосферата, това ще създаде допълнителни трудности.

„Ще се наложи ракетата-носител да се спусне в атмосферата на Венера и след това да се изстреля обратно от орбитата на Венера за да се върне на Земята“, обяснява Дейв Клементс от Imperial College London. „Това е доста сложна мисия и не мисля, че ще може да се случи скоро“, скептичен е той. 

В по-близки срокове има правдоподобни пътища да се провери наличието на фосфин и дори биологичният му източник да се окаже малко вероятен – като при марсианския метеорит – перспективата за нова ера на изследвания на Венера, стимулирана от откритието, има много поддръжници, със или без съществуването на живот там.

„Ако все още не сме изпратили нищо на Венера от четири или пет години насам или дори размислим дали въобще да изпращаме каквото и да било, това би било загуба“, казва Пол Бърн, планетарен учен от държавния университет в Северна Каролина.

Източник: New Scientist Magazine
Превод: Радослав Тодоров

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!