Постите

 

Kато постим телесно, нека постим и духовно. Kато очистваме тялото с  въздържание от храна и питие, нека очистваме душите си от суетни и  нечисти мисли. Hека се украсяваме с милосърдие, кротост, смирение,  примиряване с враговете.
 
Бъди всякога смирен и кротък. Защото каква полза, ако измъчваш тялото  си с неядене, а душата ти се надува от гордост? Каква полза имаме от  това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист? Що за  добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза? Или да не ядем  риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети?

Освен отказ от определени храни, човек трябва да се раздели и с лошите мисли и дела.

В чисто исторически план, постът е най-старото култово предписание,  целящо да се изпроси Божията милост. Той е практикуван както от  старозаветните евреи, така и от източните народи, древните елини и  римляни.

Практикуването на поста е от изключителна важност за  старозаветните евреи. Те правилно са разбрали, че чрез него човек на  дело показва смирението си пред Бога и вярата си в Неговата милост и  Всемогъщество. Затова в дни на беди и скръб, при покаяние, при  започване на важно и трудно дело, повсеместно се въвежда именно поста.  Преди да получи Божиите заповеди св. пророк Мойсей пости четиридесет  денонощия на планината Синай (Из 34:28). Естир предотвратява пъкленото  дело на Амала чрез пост, като заедно с нея постят и сънародниците й  (Естир 4:16). Пости и св. пророк Илия на планината Хорив (3 Цар 19:8).  Забележителен е и постът на ниневийците (Йона 3:1-8). Наредба за пост е  дадена и на пророк Иоил: „Чуйте това старци и внимавайте всички жители  на тая земя… назначете пост. (Иоил 4:2-14)


РЕКЛАМА:

***

В по-късно време се  утвърждава обичай да се пости два дни седмично – в понеделник и  четвъртък. Така установеният и урегулиран пост в Стария Завет,  преминава по линията на естествената приемственост и в Новия Завет.  Свързващото звено между тях е великият постник и Кръстител Господен –  св. Иоан Предтеча, чийто изключително строг начин на живот е описан в  св. Евангелие – (Мат. 3:1-4).

За нас, православните християни,  постът е утвърден от нашия Спасител чрез Неговия личен пример. Преди да  започне Своето спасително дело и обществената си дейност, Божият Син се отдава на 40-дневен пост в пустинята, подложен  на неспирните изкушения на сатаната (Мат.4:1-3). Освен това, Господ  допълнително разяснява необходимостта от поста в борбата срещу дявола:  „Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост“ (Мат. 17:21).

При оформянето на църковния пост, св. апостоли приемат за критерий  живота, страданията и Възкресението на Господ Иисус Христос.  Първоначално постът е практикуван в понеделник и четвъртък, както е  свойствено и за фарисеите. Но, за да се разграничат от тях, предали  Христа за разпятие, св. апостоли изместват поста в други дни – сряда и  петък, за да се споменат предателството към Божия Син (сряда) и  Неговата кръстна смърт (петък).

Постепенно постът приема нов  облик. Дотогава изпълняван чрез отказ от всякаква храна до 15 часа, а  при специални случаи в продължение на три дни, то сега практикуването  му се свързва с отказ от определен вид храни – месо, млечни продукти,  яйца, риба и олио. В дните сряда и петък е утвърден строгият пост,  който изисква въздържание и от олио. Постепенно църковният канон отделя  дните събота и неделя, в които постът е облекчен, а по време на  богослуженията в неделя се забранява и колениченето (Правило 20 на І  вс. Събор). Това се прави с цел да се отличи празничният характер на  събота и неделя, защото в съботния ден Бог си почива от делата Си, а  неделя е денят на Христовото възкресение. Уважавайки особения и  празничен характер на тези дни, св. Църква определя по време на пост в  събота и неделя да се разрешава употребата на олио и вино. Единственото  изключение е Велика събота – ден на строг пост, защото тогава Господ  Бог е лежал в недрата на земята.

Защо е необходим постът и какво се постига с него?

Постът е пречистване най-напред на душата, а после и на тялото. Св. Василий Велики нарича поста „лекарство срещу врага“.

Същността на поста е в т.нар. духовен пост, при който е наложително да се въздържаме от всички грехове на езика (осъждане на другите, празнословие, сквернословие, клевета и интригантство, неприлични разговори и т.н.); грехове на сърцето (завист, злоба, гняв, пожелаване на чуждото, себелюбие, алчност и най-вече – гордост); грехове на мисълта (блудни помисли, самомнение, пошли въображения и волнодумство); грехове на волята (злорадство,  мързел, инат). Духовният пост се практикува най-вече с усърдни молитви  и с осъзнаване на собствената греховност; с колкото е възможно по-често  посещение на богослуженията, особено на св. литургия; с четене на св.  Библия с посещаването на болни, самотни хора и затворници; с утешаване  на скръбни и нещастни хора; с благотворителност и милосърдие. Колкото  повече и най вече от сърце се спазват изискванията на духовния пост,  толкова по-лесен за изпълнение е и телесният. Трябва добре да се  осъзнае, че ако спазваме духовния пост, толкова по-лесен става  телесният. Духовният пост стои над телесния, защото Сам Господ  определя, че „не това, що влиза в устата осквернява човека, а онова, що  излиза от устата, го осквернява“. (Мат.15:11)

Като най-явна  проява на духовна борба, постът е трудно дело, което изисква желание,  усилия и голяма доза търпение. По време на постенето изникват  най-неочаквани и всевъзможни трудности, целящи отказ от него:  подигравки от околните, упреци срещу поста и убеждаване, че той е  излишен или пък е вреден за здравето; въвличане в открито богохулни  спорове и др. Често постещият се възгордява от мисълта, че е  по-съвършен и възвишен от другите. Среща се и противоположния вариант –  човек се отчайва при мисълта, че е толкова грешен и, че каквото и да  прави, не би могъл да омилостиви Бога.

Православната Църква определя четири постни периода в годината:

Рождественски,

– св. Четиридесятница,

– Петров и

– Богородичен ден.

Като най-дълъг и най-строг от тях е Великият пост, наричан още св.  Четиридесятница. Той е най-стар по време и се нарича Велик, не само  защото се отличава от другите по продължителноста си, но – и поради  строгостта и усилната духовна подготовка. Още в Стария Завет Господ  повелява всяка година да се дарява една десета част от придобитото, с  което да се получи благословение за всички бъдещи дела. Знаейки това,  св. апостоли постановяват една десета част от годината да се посвещава  на Бога. Това именно е и времето на Великия пост.

Великият пост  се предшества от 3 подготвителни седмици, които постепенно въвеждат  християните в постния период и насърчават духовния им живот за  предстоящите изпитания. Това са: Неделя на митаря и фарисея; Неделя на  Блудния син; неделя Сиропустна, на която се приканват всички вярващи да  се опростят взаимно (Мат.6:14-21). Всяка неделя през времето на поста е  посветена на точно определени събития или светци, като с това отново се  призовават вярващите към покаяние и надежда в Божието милосърдие.  Непосредствено след св. Четиридесятница следва Страстната седмица,  наречена така заради припомнянето на последните дни от земния живот на  Спасителя – Неговите страдания, Кръстна смърт и погребение. Особено  емоционална наситеност има в последните три дни от седмицата – Великия  четвъртък, свързан с Тайната вечеря, молитвата на Христа в  Гетсиманската градина и предателството на Иуда; Велики петък, който ни  приобщава към най-трагичното събитие в историята – Кръстните страдания  на Спасителя, Неговата смърт и погребение! И Велика събота, свързана  със слизането на Божия Син в ада.

Изключително важно  значение има заключителния етап на поста – задължителната изповед и  приемането на св. Причастие, което е най-великото тайнство на  Христовата Църква. При него участващият приема Тялото и Кръвта  Христови под видимата форма на хляб и вино – духовно спасение и телесно  здраве. Църквата е запазила многобройни свидетелства за изцеление след  приемане на св. Дарове, но най-великото чудо се извършва в човешката  душа. За пръв път Тайнството се извършва от самия Христос по време на  тайната вечеря: „Вземете, яжте, това е Моето тяло. Даде им и рече:  Пийте от нея всички; тази е Моята Кръв на новия Завет, която за мнозина  се пролива за опрощаване на греховете“ (Мат. 26:28). Каква е огромната спасителна сила на най-великото Тайнство, отново сам Господ определя: „Който яде Моята плът и пие Моята кръв има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния един“ (Иоан 6:54).

Първото условие за причастие е правилната и сърдечна вяра, основана на  Символа на вярата. Второто условие е свързано с подготовката и  изпитанието на душата и тялото – чрез молитва, пост и въздържание.  Третото условие е изповедта пред свещеник, при която се извършва  другото църковно Тайнство – Покаяние.

Като се има предвид  истинската същност и цел на поста, той не би трябвало повече да се  възприема като здравословна диета, макар съчетан с духовното начало да  укрепва и телесното здраве. Ако човек не е готов да приеме всички  условия на поста – по-добре е да си направи една временна диета. Но да  не си внушава, че тя е равносилна на пост и да не я нарича така.

Не бива да се забравя, че постът е преди всичко изпитание за духаи  волята на човека и в основата му стои молитвата. Той прочиства чрез  покаянието и въздържанието на християнина и го възвисява духовно за  великия празник. В този смисъл, се смята, че постът е борба между духа  и плътта на човека. По време на тази борба телесното тлее, а духовното  начало в човека става силно. Целта не е телоубийството, а  страстоубийството. По телевизията гледайте предимно новинарските емисии  и избягвайте да гледате развлекателни програми, зрелища и порнофилми.

Мярката на въздържанието не се ограничава с храната и питието, а се  простира и върху разговорите, сънищата, чувствата, поведението,  облеклото. Във всичко това трябва да има въздържание. Постът не е  самоцел. За започването му се нуждаем от благословението на духовник.  Постът е таен личен подвиг, затова не демонстрирайте пред околните, че  постите. Нека въздържанието да е умерено и разумно, да не се прави по  принуда и да не се нарушава дадената от Бог свобода на всеки  християнин.

Наблегнете на любовта (в християнския смисъл),  милосърдието, помощта към изпадналите в беда, обичта, вниманието към  близките, дарителството, меценатството…

Православното  християнство е снизходително спрямо децата, бременните жени, болните и  възрастните и ги освобождава от строгия пост. Останалите не трябва да  ядат нищо от това, което се коли – месо, яйца, сирене, мляко, кашкавал,  извара, сметана. Църквата разрешава да се употребяват олио, зехтин,  масло и вино, но без дните сряда и петък. На Никулден (06 декември) се  яде риба. Рибата е символ на Иисус Христос. В този период може да се  сключват само граждански бракове, защото Светият Синод забранява и  църковните венчавки в този период.

Намерете време да  прочетете отдавна отлагани книги, предимно – литеретурни шедьоври. Така  ще възпитатечувствата и помислите си. Може да се отдадете и на научни  занимания.

Рождественски пост (Филипов пост) 15 ноември – 25 декември

След деня в памет на св. апостол Филип, започва четиридесетдневният пост, наричан често „четиридесетница на ап. Филип“. Установен е сравнително късно, в чест на Раждането на Спасителя,  за да се очистят християните чрез покаяние, молитва и пост и с чисто  сърце, душа и тяло благоговейно да посрещнат явилия се в света Син  Божий. През дните на поста преди Рождество Христово са празниците на  много старозаветни пророци, предсказали раждането на Спасителя.

По своята строгост Рождественският пост отстъпва на Великия и  Богородичния пост и не се различава от Петровия. В много устави дните  от 20 до 24 декември са свързани с по-големи ограничения, подобно на  дните преди Великден.

1.

15 – 22 ноември
28 ноември – 5 декември (ст. стил)

само растителна храна с олио

21 ноември (4 декември ст.стил) е
Въведение Богородично.

2.

23 – 29 ноември
6 декември – 12 декември (ст. стил)

разрешава се риба

3.

30 ноември – 6 декември
13 декември – 20 декември (ст. стил)

разрешава се риба

От Андреевден до Никулден

4.

7 декември – 13 декември
21 декември – 26 декември (ст. стил)

разрешава се риба

5.

14 декември – 19 декември
27 декември – 1 януари (ст. стил)

разрешава се риба

6.

20 декември – 24 декември
2 януари – 6 януари (ст. стил)

само растителна храна с олио

От Игнажден до Бъдни вечер е Предпразненство на Рождество Христово

25 декември
7 януари (ст. стил)

Блажи се. Не се пости дори ако се случи в сряда или   петък.

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

Изготвил Историк

Използвана литература от www.pravoslavieto.com


Европейска нощ на учените 2022 г.: