Kато постим телесно, нека постим и духовно. Kато очистваме тялото с въздържание от храна и питие, нека очистваме душите си от суетни и нечисти мисли. Hека се украсяваме с милосърдие, кротост, смирение, примиряване с враговете.
Бъди всякога смирен и кротък. Защото каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене, а душата ти се надува от гордост? Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист? Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза? Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети?
Освен отказ от определени храни, човек трябва да се раздели и с лошите мисли и дела.
В чисто исторически план, постът е най-старото култово предписание, целящо да се изпроси Божията милост. Той е практикуван както от старозаветните евреи, така и от източните народи, древните елини и римляни.
Практикуването на поста е от изключителна важност за старозаветните евреи. Те правилно са разбрали, че чрез него човек на дело показва смирението си пред Бога и вярата си в Неговата милост и Всемогъщество. Затова в дни на беди и скръб, при покаяние, при започване на важно и трудно дело, повсеместно се въвежда именно поста. Преди да получи Божиите заповеди св. пророк Мойсей пости четиридесет денонощия на планината Синай (Из 34:28). Естир предотвратява пъкленото дело на Амала чрез пост, като заедно с нея постят и сънародниците й (Естир 4:16). Пости и св. пророк Илия на планината Хорив (3 Цар 19:8). Забележителен е и постът на ниневийците (Йона 3:1-8). Наредба за пост е дадена и на пророк Иоил: “Чуйте това старци и внимавайте всички жители на тая земя… назначете пост. (Иоил 4:2-14)
В по-късно време се утвърждава обичай да се пости два дни седмично – в понеделник и четвъртък. Така установеният и урегулиран пост в Стария Завет, преминава по линията на естествената приемственост и в Новия Завет. Свързващото звено между тях е великият постник и Кръстител Господен – св. Иоан Предтеча, чийто изключително строг начин на живот е описан в св. Евангелие – (Мат. 3:1-4).
За нас, православните християни, постът е утвърден от нашия Спасител чрез Неговия личен пример. Преди да започне Своето спасително дело и обществената си дейност, Божият Син се отдава на 40-дневен пост в пустинята, подложен на неспирните изкушения на сатаната (Мат.4:1-3). Освен това, Господ допълнително разяснява необходимостта от поста в борбата срещу дявола: “Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост” (Мат. 17:21).
При оформянето на църковния пост, св. апостоли приемат за критерий живота, страданията и Възкресението на Господ Иисус Христос. Първоначално постът е практикуван в понеделник и четвъртък, както е свойствено и за фарисеите. Но, за да се разграничат от тях, предали Христа за разпятие, св. апостоли изместват поста в други дни – сряда и петък, за да се споменат предателството към Божия Син (сряда) и Неговата кръстна смърт (петък).
Постепенно постът приема нов облик. Дотогава изпълняван чрез отказ от всякаква храна до 15 часа, а при специални случаи в продължение на три дни, то сега практикуването му се свързва с отказ от определен вид храни – месо, млечни продукти, яйца, риба и олио. В дните сряда и петък е утвърден строгият пост, който изисква въздържание и от олио. Постепенно църковният канон отделя дните събота и неделя, в които постът е облекчен, а по време на богослуженията в неделя се забранява и колениченето (Правило 20 на І вс. Събор). Това се прави с цел да се отличи празничният характер на събота и неделя, защото в съботния ден Бог си почива от делата Си, а неделя е денят на Христовото възкресение. Уважавайки особения и празничен характер на тези дни, св. Църква определя по време на пост в събота и неделя да се разрешава употребата на олио и вино. Единственото изключение е Велика събота – ден на строг пост, защото тогава Господ Бог е лежал в недрата на земята.
Защо е необходим постът и какво се постига с него?
Постът е пречистване най-напред на душата, а после и на тялото. Св. Василий Велики нарича поста “лекарство срещу врага”.
Същността на поста е в т.нар. духовен пост, при който е наложително да се въздържаме от всички грехове на езика (осъждане на другите, празнословие, сквернословие, клевета и интригантство, неприлични разговори и т.н.); грехове на сърцето (завист, злоба, гняв, пожелаване на чуждото, себелюбие, алчност и най-вече – гордост); грехове на мисълта (блудни помисли, самомнение, пошли въображения и волнодумство); грехове на волята (злорадство, мързел, инат). Духовният пост се практикува най-вече с усърдни молитви и с осъзнаване на собствената греховност; с колкото е възможно по-често посещение на богослуженията, особено на св. литургия; с четене на св. Библия с посещаването на болни, самотни хора и затворници; с утешаване на скръбни и нещастни хора; с благотворителност и милосърдие. Колкото повече и най вече от сърце се спазват изискванията на духовния пост, толкова по-лесен за изпълнение е и телесният. Трябва добре да се осъзнае, че ако спазваме духовния пост, толкова по-лесен става телесният. Духовният пост стои над телесния, защото Сам Господ определя, че “не това, що влиза в устата осквернява човека, а онова, що излиза от устата, го осквернява”. (Мат.15:11)
Като най-явна проява на духовна борба, постът е трудно дело, което изисква желание, усилия и голяма доза търпение. По време на постенето изникват най-неочаквани и всевъзможни трудности, целящи отказ от него: подигравки от околните, упреци срещу поста и убеждаване, че той е излишен или пък е вреден за здравето; въвличане в открито богохулни спорове и др. Често постещият се възгордява от мисълта, че е по-съвършен и възвишен от другите. Среща се и противоположния вариант – човек се отчайва при мисълта, че е толкова грешен и, че каквото и да прави, не би могъл да омилостиви Бога.
Православната Църква определя четири постни периода в годината:
– Рождественски,
– св. Четиридесятница,
– Петров и
– Богородичен ден.
Като най-дълъг и най-строг от тях е Великият пост, наричан още св. Четиридесятница. Той е най-стар по време и се нарича Велик, не само защото се отличава от другите по продължителноста си, но – и поради строгостта и усилната духовна подготовка. Още в Стария Завет Господ повелява всяка година да се дарява една десета част от придобитото, с което да се получи благословение за всички бъдещи дела. Знаейки това, св. апостоли постановяват една десета част от годината да се посвещава на Бога. Това именно е и времето на Великия пост.
Великият пост се предшества от 3 подготвителни седмици, които постепенно въвеждат християните в постния период и насърчават духовния им живот за предстоящите изпитания. Това са: Неделя на митаря и фарисея; Неделя на Блудния син; неделя Сиропустна, на която се приканват всички вярващи да се опростят взаимно (Мат.6:14-21). Всяка неделя през времето на поста е посветена на точно определени събития или светци, като с това отново се призовават вярващите към покаяние и надежда в Божието милосърдие. Непосредствено след св. Четиридесятница следва Страстната седмица, наречена така заради припомнянето на последните дни от земния живот на Спасителя – Неговите страдания, Кръстна смърт и погребение. Особено емоционална наситеност има в последните три дни от седмицата – Великия четвъртък, свързан с Тайната вечеря, молитвата на Христа в Гетсиманската градина и предателството на Иуда; Велики петък, който ни приобщава към най-трагичното събитие в историята – Кръстните страдания на Спасителя, Неговата смърт и погребение! И Велика събота, свързана със слизането на Божия Син в ада.
Изключително важно значение има заключителния етап на поста – задължителната изповед и приемането на св. Причастие, което е най-великото тайнство на Христовата Църква. При него участващият приема Тялото и Кръвта Христови под видимата форма на хляб и вино – духовно спасение и телесно здраве. Църквата е запазила многобройни свидетелства за изцеление след приемане на св. Дарове, но най-великото чудо се извършва в човешката душа. За пръв път Тайнството се извършва от самия Христос по време на тайната вечеря: “Вземете, яжте, това е Моето тяло. Даде им и рече: Пийте от нея всички; тази е Моята Кръв на новия Завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете” (Мат. 26:28). Каква е огромната спасителна сила на най-великото Тайнство, отново сам Господ определя: “Който яде Моята плът и пие Моята кръв има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния един” (Иоан 6:54).
Първото условие за причастие е правилната и сърдечна вяра, основана на Символа на вярата. Второто условие е свързано с подготовката и изпитанието на душата и тялото – чрез молитва, пост и въздържание. Третото условие е изповедта пред свещеник, при която се извършва другото църковно Тайнство – Покаяние.
Като се има предвид истинската същност и цел на поста, той не би трябвало повече да се възприема като здравословна диета, макар съчетан с духовното начало да укрепва и телесното здраве. Ако човек не е готов да приеме всички условия на поста – по-добре е да си направи една временна диета. Но да не си внушава, че тя е равносилна на пост и да не я нарича така.
Не бива да се забравя, че постът е преди всичко изпитание за духаи волята на човека и в основата му стои молитвата. Той прочиства чрез покаянието и въздържанието на християнина и го възвисява духовно за великия празник. В този смисъл, се смята, че постът е борба между духа и плътта на човека. По време на тази борба телесното тлее, а духовното начало в човека става силно. Целта не е телоубийството, а страстоубийството. По телевизията гледайте предимно новинарските емисии и избягвайте да гледате развлекателни програми, зрелища и порнофилми.
Мярката на въздържанието не се ограничава с храната и питието, а се простира и върху разговорите, сънищата, чувствата, поведението, облеклото. Във всичко това трябва да има въздържание. Постът не е самоцел. За започването му се нуждаем от благословението на духовник. Постът е таен личен подвиг, затова не демонстрирайте пред околните, че постите. Нека въздържанието да е умерено и разумно, да не се прави по принуда и да не се нарушава дадената от Бог свобода на всеки християнин.
Наблегнете на любовта (в християнския смисъл), милосърдието, помощта към изпадналите в беда, обичта, вниманието към близките, дарителството, меценатството…
Православното християнство е снизходително спрямо децата, бременните жени, болните и възрастните и ги освобождава от строгия пост. Останалите не трябва да ядат нищо от това, което се коли – месо, яйца, сирене, мляко, кашкавал, извара, сметана. Църквата разрешава да се употребяват олио, зехтин, масло и вино, но без дните сряда и петък. На Никулден (06 декември) се яде риба. Рибата е символ на Иисус Христос. В този период може да се сключват само граждански бракове, защото Светият Синод забранява и църковните венчавки в този период.
Намерете време да прочетете отдавна отлагани книги, предимно – литеретурни шедьоври. Така ще възпитатечувствата и помислите си. Може да се отдадете и на научни занимания.
Рождественски пост (Филипов пост) 15 ноември – 25 декември
След деня в памет на св. апостол Филип, започва четиридесетдневният пост, наричан често “четиридесетница на ап. Филип”. Установен е сравнително късно, в чест на Раждането на Спасителя, за да се очистят християните чрез покаяние, молитва и пост и с чисто сърце, душа и тяло благоговейно да посрещнат явилия се в света Син Божий. През дните на поста преди Рождество Христово са празниците на много старозаветни пророци, предсказали раждането на Спасителя.
По своята строгост Рождественският пост отстъпва на Великия и Богородичния пост и не се различава от Петровия. В много устави дните от 20 до 24 декември са свързани с по-големи ограничения, подобно на дните преди Великден.
1.
15 – 22 ноември
28 ноември – 5 декември (ст. стил)
само растителна храна с олио
21 ноември (4 декември ст.стил) е
Въведение Богородично.
2.
23 – 29 ноември
6 декември – 12 декември (ст. стил)
разрешава се риба
3.
30 ноември – 6 декември
13 декември – 20 декември (ст. стил)
разрешава се риба
От Андреевден до Никулден
4.
7 декември – 13 декември
21 декември – 26 декември (ст. стил)
разрешава се риба
5.
14 декември – 19 декември
27 декември – 1 януари (ст. стил)
разрешава се риба
6.
20 декември – 24 декември
2 януари – 6 януари (ст. стил)
само растителна храна с олио
От Игнажден до Бъдни вечер е Предпразненство на Рождество Христово
25 декември
7 януари (ст. стил)
Блажи се. Не се пости дори ако се случи в сряда или петък.
Изготвил Историк
Използвана литература от www.pravoslavieto.com
