Литературно есе
Автор: Памела Динева
Посредствеността сама по себе си в обществото се дава като синоним на определението на ,,нищожен“. Това е така, защото да си посредствен има характеристиката на това да си ,,просто съществуващ“, не се отличаваш с каквото и да е забележително качество, не притежаваш изразен талант и в следствие на това не си интересен за наблюдаване, за интеракция и за продължителна комуникация дори.
Да бъдеш посредствен в непрестанно променящ се свят непременно не би се отразило добре не просто на индивида, за когото посредствеността е съпровождаща, ами и за обществото, към което той принадлежи и в което той се опитва да твори. Общността, към която принадлежи отделният човек, има изключително значение върху това как той се развива и променя – дали се развива, или пък деградира и се забавя в своето развитие към по-добро. Основни фактори в съществуването на един човек са средата му, неговите близки, дейностите, с които той се занимава и професията, която избира да практикува, както и, разбира се, как той избира да оползотворява свободните си дни, дали се информира достатъчно, дали се информира правилно, дали за него това е от първостепенно значение и много други.
Вярно е, че динамичността на съвременния свят както помага, така и пречи на хората, а това е така, защото понякога прекалено бързата среда не е добре поддържана, иначе казано – нещата биват ,,претупвани“. Ето още едно опростено определение на посредствеността – ,,претупана работа“. Също преоткривам заглавието на Ран Босилековата приказва, ‚,Бързата работа – срам за майстора‘‘, като причина за част от така развилите се посредствени хора. Не вярвам, че посредствеността е наследствена или че ,,ни е в кръвта“ и е естествена. Смятам, че я придобиваме, когато не правим постъпления да се развиваме, когато не полагаме усилия да се отличим. Липсата на информираност или пък наличието на грешна такава, което също представлява дезинформация, също може да се превърне в причина за вече придобита и нарастваща посредственост. Това е и причина защо трябва да се чете, но не какво да е и подборът на четива е важен, тъй като мисленето ни е тясно свързано с тяхната стойност и съответно – разсъжденията ни се променят.
Придобиването на посредственост в хода на социализацията не е несъществуващ феномен. Социализацията всъщност представлява приобщаването към дадена среда, колектив или общество. Тя е трудна, защото изисква добри комуникативни умения, но и смелост в инициирането на нова комуникация. Не бих определила затруднението да се социализираш в нов колектив или среда като определение за посредственост – че се страхуваш от своята липса на талант и вярваш, че няма какво да покажеш и затова те е срам да се опиташ да се ,,впишеш“. Вярвам, че не винаги ситуацията може да се разглежда като такава, в която ти си посредственият, безинтересен индивид. Дори предпочитам да твърдя, че всъщност посредствеността се ражда именно тогава, когато определиш себе си за лишен от стойност. Ако в действителност повярваш, че няма какво да покажеш – тогава подлагаш личността си на деградация, която би могла да те превърне в нищожен, за какъвто иначе не би било редно да се смяташ.
Посредствени могат да бъдат поведението, мисленето и въобще – манталитетът на отделния човек и разбира се, че това са опасни характеристики, за някого, който е част от социалното общество. Като част от цялото е добре да гледаме на себе си като единици, които трябва да се развиват в положителна насока – има смисъл да полагаме труд, да се стараем и да се опитваме да създаваме нови продукти, да взимаме нови решения и да осъществяваме нови проекти, които да бъдат факт. Разбира се, че посредствеността е опасна за социалното общество – както когато е налична в лицето на обикновените хора, така и когато е част от политическия, икономическия или личния ни живот. Ако биваме управлявани от някого, който, самият, не се развива интелектуално и дори по-лошо – успява да взема и реализира решения, които не са в полза на обществото като едно цяло, то тогава ние сме в опасност. По същата логика и когато говорим за икономика, журналистика и въобще – каквато и да е професия, която е тясно свързана и ще повлияе на всеки човек като единица от обществото, трябва да подбираме внимателно, да наблюдаваме и да се интересуваме от избора на хора, които да се грижат за нас и нашата информираност, за нашите проблеми и техните решения.
Когато говорим за посредственост в социалното ни пространство, всички сме виновни за нейното присъствие в животите ни. Допускането ѝ е поради факта, че не обръщаме внимание на цялостната работа като продукт. Така например ни се случва да работим в екип, където не харесваме работата на двама от общо десет колеги, с които осъществяваме един общ проект, но вместо да осъществим съвместен труд с цел да постигнем чудесен финален резултат, ние се задоволяваме с посредствен финален продукт, който уж не е наше лично дело, докато в същото време е точно наш и то личен продукт. Това пък се получава поради разсъждения, че това или пък онова ,,не е наша работа“. Всички се превръщат в отговорни за постигнатата невпечатляваща, посредствена работа. Можем да разгледаме множество такива примери, защото стига да помислим, ще открием, че всъщност посредствеността представлява истинска заплаха и опасност за социалното общество като такова.
Дали посредствеността има общо с бедността, с нищетата… също би могло да бъде възможно. Верен е изразът, който гласи, че в днешно време всяка информация е лесно достъпна, благодарение на нарастващата дигитализация. Вярвам обаче, че не всеки е способен да си потърси тази необходима информационна стойност, както и че не всеки знае коя би му била потребна, коя е правилна, и коя е неточна, а както споменах по-рано – неправилната, неточната информация е нищо повече от дезинформация. Следователно – почти всяка специализация след гимназиален етап се заплаща и да – абсолютно възможно е не всеки да успява да се реализира, докъдето би желал, ако няма финансовата възможност да поддържа заплащането на обучението си. Смятам, че това би било пречка и е пропуск от страна на държавни наши институции и не само. Бедността е фактор, нарастващите инфлационни проблеми също могат, са и ще бъдат виновници за посредствеността в обществото.
Първият сблъсък със социалното за всеки вероятно е различен. Дори детската градина би могла да се разглежда като социален сблъсък, като, разбира се, не можем да говорим за истинска среда, в която човекът се среща с проблемите на света и хората в него. Може би моментът на започването на ново образование, работа или хоби е винаги сблъсък с ново социално общество, в което би било хубаво отделният индивид да се вписва безпроблемно. В тези периоди човекът се променя и има значение какви избори прави, защото те определят неговата личност и характеристиките, които се напасват към нея. Приносът на личността е най-съществен и е важно да се стреми да избегне да подражава или поне да внимава до каква степен го прави на някого друг, защото губи възможността си за оригинален подход, иновативен, а и привлича към себе си посредствеността, от която се боим и от която се опитваме да избягаме. Вероятно посредствеността преследва всеки един от нас и може би затова е важно да се заявяваме – за да избягаме от нея и нейните рамки.
Освен да бъде разглеждана като липса на иновативност, посредствеността може да бъде именно стремежът към определен, наложен модел – на поведение, на работа, на отношения. Грешно е да бъдем подчинени по този начин, да бъдем принудени да следваме стереотипи, по които да се ръководим и да мислим по тях. Всичко това нарушава нашите индивидуалности, губим се в едно колело, което се върти и е превъртано много безбройни пъти от други хора, които ние не сме. И всичко това звучи прекалено опасно и грешно за уж динамичния свят, в който живеем. Разглеждам цялата тема за посредствеността като социална опасност като чудесен повод да помислим защо не бихме искали да бъдем част от посредствения коловоз.
В заключение на тази обширна и интересна тема, бих искала да поставя тук твърдението си, че посредствеността е социална опасност, която винаги ще бъде угодна за някого, някъде. Тя е лишаваща, отнемаща и ни оставя на нашата стара гара, докато някой пътува напред по негов, собствено създаден път. Важно е да знаем обаче, че изборът да останем на тази гара, е личен… и е наш.
Изготвил: Памела Динева, Журналистика, курс 4
Текстът е вдъхновен от темата за нарастващата дигитализация на света ни изобщо. Авторският ми прочит на посредствеността е продиктуван от вярването ми, че животът в една изключително модерна среда, която разполага с множество информация и технологии, може да бъде и огледало на нашето негативно развитие.
