11 000-годишните каменни кръгове на Гьобекли тепе в Турция може да са били последните паметници от един изчезващ начин на живот.
Повече от 20 мегалитни структури от светъл варовик покриват един полегат хълм в Югоизточна Турция. Предшествайки Стоунхендж с около 6000 години, зашеметяващият Гьобекли тепе преобръща традиционния възглед за възхода на цивилизацията.
През 90-те години на миналия век, на 10 километра от древния град Урфа, Клаус Шмит направи едно от най-стряскащите археологически открития на нашето време: масивни резбовани камъни на възраст близо 11 000 години, изработени и подредени от праисторически хора, които все още не са познавали металните инструменти или дори керамиката. Това ги прави най-ранните познати монументални структури, издигнати от човешки ръце.
Тези мегалити предхождат Стоунхендж с цели 6000 години. Мястото се казва Гьобекли тепе, а немският археолог Шмит, който е работил тук в продължение на почти две десетилетия, е убеден, че това е мястото на най-стария храм в света.
От подножието на тревистия хълм нагоре се откриват правоъгълни ями, засенчени от гофриран стоманен покрив – основното място за разкопките. В ямите изправени камъни и стълбове са разположени в кръгове. Отвъд, на склона, има четири други пръстена от частично разкопани стълбове. Всеки пръстен има приблизително подобно разположение: в центъра му се издигат два големи каменни стълба или стели с Т-образна форма, обградени от малко по-ниски камъни, обърнати навътре. Най-високите стълбове се извисяват на 5 метра и тежат между 7 и 10 тона. Някои от тях са гладки, докато други са сложно резбовани с релефи на лисици, лъвове, скорпиони, змии и лешояди, които тичат, летят и пълзят по широките страни на стълбовете.
Според Шмит комплексът от каменни пръстени, някои достигащи на широчина до 20 метра, “е първото свещено място, построено от човека“.
Complex E от археологическия обект.
От върха на този хълм околната долина може да се види надлъж и нашир хоризонта в почти всяка посока. Клаус Шмит уточнява, че преди 11 000 години пейзажът около хълма съвсем не е приличал на безличното кафяво пространство, което е днес. Преди вековете на интензивно земеделие и заселване той е бил далеч по-зелена и плодородна равнина.
Праисторическите хора са виждали наоколо стада от газели и други диви животни. През долината бавно са течали реки, които привличали мигриращи гъски и патици. Ландшафтът бил покрит от вълнисти полета, по които растяли сортове див ечемик и дива пшеница като емер и лимец, а същевременно били осеяни и с плодни и орехови дървета.
„Тази област е била като рай“, казва Шмит, който е член на Германския археологически институт. Всъщност, Гьобекли тепе лежи в северния край на Плодородния полумесец – широка дъга с мек климат и обработваема земя, простираща се от Персийския залив до днешните Ливан, Израел, Йордания и Египет. Тази благодатна земя е привличала ловци от Африка и Леванта, някои от които може би с времето са уседнали тук.
Въпреки че Шмид не разполага с доказателства, че хората са пребивавали постоянно на върха на самия Гьобекли тепе, той вярва, че това е било място за поклонение с безпрецедентен мащаб – един вид първата „катедрала на хълма“ на човечеството.
Той е картографирал целия комплекс на върха, използвайки проникващ в земните недра георадар и допълнителни геомагнитни проучвания. Според картата, която е съставил по този начин, поне още 16 други мегалитни пръстена остават все още заровени на площ от 22 акра около комплекса. Изкопът с площ от 1 акър обхваща по-малко от 5% от целия обект. Той твърди, че археолозите биха могли да копаят тук още 50 години и само едва да надраскат повърхността му.
Разположението на Гьобекли тепе по средата на Плодородния полумесец. Изображение: isida-project.org
За първи път Гьобекли тепе е изследван и скоро след това изоставен от антрополозите от Университета в Чикаго и Университета в Истанбул през 60-те години. Като част от обширно проучване на региона, те посещават хълма, виждат няколко натрошени плочи от варовик и предполагат, че могилата не е нищо повече от изоставено средновековно гробище.
През 1994 г. Клаус Шмит работи върху собствено проучване на праисторически обекти в региона. След като прочита кратко споменаване на покрития с камъни хълм в доклада на изследователите от Чикагския университет, той решава сам да отиде и да провери какво има там. От момента, в който го вижда за първи път, той усеща, че мястото е необикновено.
За разлика от по-стръмните плата наблизо, Гьобекли тепе (името на турски означава „коремен хълм“) има леко заоблен връх, който се издига на 15 метра над околния пейзаж. За окото на Шмит обаче формата се откроява някак по-особено.
„Само човек би могъл да създаде нещо подобно“, разказва той. „Веднага стана ясно, че това е гигантски комплекс от каменната ера.“ Натрошените парчета варовик, които по-ранните геодезисти са объркали с надгробни плочи, внезапно придобиват друго значение.
Шмит се завръща година по-късно с петима колеги и те откриват първите мегалити, няколко заровени толкова близо до повърхността, че са били белязани от плугове. Когато археолозите започват да копаят по-дълбоко, те откриват стълбове, подредени в кръгове. Екипът на Шмит обаче не открива нито един от издайническите признаци на селище: нито огнища за готвене, къщи или ями за боклук и нито една от глинените фигурки на плодородието, които осейват близките местообитания на приблизително същата възраст.
Но въпреки това археолозите откриват доказателства за използване на инструменти, включително каменни чукове и длета. И тъй като тези артефакти много наподобяват други от близките места, които преди са били датирани с въглероден анализ до около 9000 г. пр. н.е., Шмит и колегите му стигат до заключението, че каменните конструкции на Гьобекли тепе са горе-долу на същата възраст. Ограничените радиовъглеродни датирания, предприети от Шмит на обекта, също потвърждават тази оценка.
Начинът, по който Шмит вижда хълма е, че наклонената, скалиста земя на Гьобекли тепе е мечта за един каменоделец. Дори и без метални длета или чукове, праисторическите зидари, използващи кремъчни инструменти, биха могли да работят върху по-меки варовикови издатини, оформяйки ги като стълбове на място, преди да ги пренесат на няколкостотин метра до върха и да ги вдигнат в изправено положение.
След като каменните пръстени са били завършени, древните строители са ги покрили с пръст. В крайна сметка те поставяли друг пръстен наблизо или върху стария. В продължение на векове тези слоеве са образували върха на хълма.
Панорамен изглед към южния сектор на археологическия обект.
Йорис Петерс, белгийски археозоолог от университета „Лудвиг Максимилиан“ в Мюнхен, е специализиран в анализа на останки от животни. От 1998 г. той е изследвал над 100 000 костни фрагмента от Гьобекли тепе. Петерс често е откривал следи от нарези и натрошени ръбове по костите – признаци, че животните, от които са дошли, са били изклани и сготвени. Костите, съхранявани в десетки пластмасови касети, подредени в специален склад, са най-добрата улика за това как са живели хората, създали Гьобекли тепе. Петерс е идентифицирал десетки хиляди кости от газели, които съставляват над 60% от всичките налични, плюс тези от друг дивеч като глигани, овце и благородни елени. Той също така е намерил кости на дузина различни видове птици, включително лешояди, жерави, патици и гъски.
„Първата година преминахме през 15 000 парчета животински кости, всички от тях на диви животни. Беше достатъчно ясно, че имаме работа с обект на ловци-събирачи“, казва Петърс. „Оттогава е все същото всяка година.“ Изобилните остатъци от дивеч показват, че хората, които са живели тук, все още не са били опитомили животни и не са ги отглеждали във ферми.
Но Петерс и Шмит смятат, че строителите на Гьобекли тепе са били на ръба на голяма промяна в начина си на живот, благодарение на средата, която предлага суровините, необходими за земеделие.
„Те са имали диви зърнени растения, диви овце, които са можели да бъдат опитомени, както и хора с потенциала да го направят“, казва Шмит. Всъщност изследванията на други обекти в региона показват, че в рамките на 1000 години от построяването на Гьобекли тепе заселниците са имали овце, говеда и свине. И в праисторическото село Невалъ Чори само на 30 км оттам, генетиците откриха доказателства за най-старите култивирани щамове пшеница в света; радиовъглеродното датиране показва, че земеделието се е развило там преди около 10 500 години или ок. пет века след построяването на Гьобекли Тепе.
За Шмит и колегите му тези нови открития предполагат изграждане на нова теория за цивилизацията. Досега учените считаха, че хората първо са се научили да стопанисват и живеят в уредени общности, и едва след това вече са имали време, организация и ресурси за лукса да строят храмове и да поддържат сложни социални йерархии. Но Шмит твърди, че е било обратното, т.е. обширните, координирани усилия за изграждане на монолитите буквално са поставили основите за развитието на сложни общества. По този начин излиза, че ритуалите и религията са насърчили Неолитната революция, а не обратното. Или “първо храмът, после градът”, както го обобщава Шмит.
„Това показва, че социокултурните промени са на първо място, а селското стопанство идва по-късно“, заявява археологът от Станфордския университет Ян Ходър, който е разкопал Чаталхьоюк, праисторическо селище на близо 500 км от Гьобекли тепе. „Може да се докаже, че в тази област е възникнал истинският произход на сложните неолитни общества.“
Необятността на начинанието в Гьобекли тепе затвърждава тази гледна точка. Шмит смята, че паметниците не са могли да бъдат построени от дребни групи ловци-събирачи. За да се издълбаят, издигнат и заровят пръстени от по седем-тонни каменни колони, са били необходими стотици работници. Всички те трябва да бъдат хранени и настанени някъде. Оттук и евентуалната поява на заселили се общности в района преди около 10 000 години.
За да се струпат на едно място и да се занимават толкова дълго със строежа на такива каменни монументи, ловците-събирачи на практика са нямали време да ловуват, съответно е трябвало да измислят нов по-ефективен начин за набавяне на храна през това време. Така се е стигнало до идеята за частичното опитомяване на диви животни и култури, което след време е прераснало в развито скотовъдство и земеделие и накрая – в цивилизация.
Стълб 27 от слой III със скулптура на хищно животно, улавящо плячка (под него).
Най-новите археологически открития около Гьобекли тепе обаче преобърнаха още веднъж представите ни наобратно. Проучванията на Ли Клер и други изследователи от Германския археологически институт след 2014 г. откриха следи от огнища и септични ями в по-долните пластове и показаха, че в крайна сметка комплекса все пак е бил и селище и повечето от монументите са били използвани едновременно (както и ремонтирани впоследствие), а не строени един след друг в течение на вековете.
Така отново в светлината на прожекторите излиза теорията, че тези Т-образни стели от Гьобекли тепе не маркират началото на Неолитния период, а по-скоро представляват последните паметници от стария начин на живот, който тогава някъде е бил изоставен, за да се тръгне по пътя на уседналите стопанства. Оказва се, че хората построили това светилище не са носители на Неолитната революция, а точно обратното – вървели са с всички сили против нея.
Дали Гьобекли тепе е започнало своята история като ритуално място за срещи на ловци-събирачи, но е завършило накрая като неолитно селище? И дали неговите монолитни Т-образни стълбове са остатък от ловно-събираческите традиции водещи назад във времето чак до Ледниковия период?
“Това е въпрос за един милион долара”, както казва Барбара Хорейс, археолог от Австрийската академия на науките.
Какво ли е било толкова важно за тези ранни хора, че ги е карало да се събират тук, за да построят (и заровят) тези каменни пръстени?
Времевата дистанция, която ни дели от строителите на Гьобекли тепе, е почти невъобразима. Той е бил издигнат 6000 години преди изобретяването на писмеността.
„Има повече време между построяването на Гьобекли тепе и създаването на шумерските глинени плочки (гравирани през 3300 г. пр. н.е.), отколкото от Шумер до днес“, казва Гари Ролъфсън, археолог от колежа Уитман в Уола Уола (Вашингтон), който е запознат с работата на Шмит. „Опитът да се разкрие символиката от праисторическия контекст е безполезно упражнение.“
И все пак археолозите имат своите теории – може би поради неустоимия човешки порив да се обясни необяснимото и макар и да е много трудно да осмислиш по толкова директен начин тези символи, по какъвто хората са ги възприемали преди повече от 11 000 години, както отбелязва Хорейс.
Ходър е очарован, че релефите на Гьобекли тепе са доминирани не от годна за консумация плячка като елени и говеда, а от заплашителни същества като лъвове, паяци, змии и скорпиони.
„Това е страшен, фантастичен свят на гадно изглеждащи животни“, размишлява той. “Докато по-късните култури са били по-загрижени за земеделието и плодородието, може би тези ловци са се опитвали да овладеят страховете си, като са построили този комплекс, който е на голямо разстояние от мястото, където са живели.”
Релефи на лешояди по каменните стълбове.
Даниел Стордер, археолог от Националния център за научни изследвания във Франция, подчертава значението на изображенията на лешояди. Някои култури отдавна вярват, че високолетящите мършоядни птици пренасят плътта на мъртвите до небесата. Стордер е намерил подобни символи на места от епохата на Гьобекли тепе само на 80 км от него в днешна Сирия.
„Наистина можете да забележите, че това е същата култура“, казва тя. „Всички най-важни символи са еднакви.“
От своя страна Шмит е сигурен, че тайната стои точно под краката ни. През годините екипът му е открил и фрагменти от човешки кости в пластовете пръст, изпълнили комплекса. Дълбоките археоложки изкопи показаха, че подовете на пръстените са направени от втвърден варовик. Шмит се обзалага, че под етажите ще намери истинското предназначение на структурите: последното убежище, където общество на ловците е намерило покой.
Той допуска, че мястото може да е било гробище или център на култ към смъртта, мъртвите, изложени на хълма сред стилизираните богове и духове от отвъдното. Ако е така, местоположението на Гьобекли тепе не е случайно.
„Оттук мъртвите имат изглед към идеалната гледка“, казва Шмит – „те гледат към мечтата на ловеца.“
Източници: Archaeology, Smithsonian Magazine
Превод: Радослав Тодоров
