Направи дарение на училище!
11 000-годишните каменни кръгове на Гьобекли тепе в Турция може да са били последните паметници от един изчезващ начин на живот.
Повече от 20 мегалитни структури от светъл варовик покриват един полегат хълм в Югоизточна Турция. Предшествайки Стоунхендж с около 6000 години, зашеметяващият Гьобекли тепе преобръща традиционния възглед за възхода на цивилизацията.
През 90-те години на миналия век, на 10 километра от древния град Урфа, Клаус Шмит направи едно от най-стряскащите археологически открития на нашето време: масивни резбовани камъни на възраст близо 11 000 години, изработени и подредени от праисторически хора, които все още не са познавали металните инструменти или дори керамиката. Това ги прави най-ранните познати монументални структури, издигнати от човешки ръце.
Тези мегалити предхождат Стоунхендж с цели 6000 години. Мястото се казва Гьобекли тепе, а немският археолог Шмит, който е работил тук в продължение на почти две десетилетия, е убеден, че това е мястото на най-стария храм в света.
От подножието на тревистия хълм нагоре се откриват правоъгълни ями, засенчени от гофриран стоманен покрив – основното място за разкопките. В ямите изправени камъни и стълбове са разположени в кръгове. Отвъд, на склона, има четири други пръстена от частично разкопани стълбове. Всеки пръстен има приблизително подобно разположение: в центъра му се издигат два големи каменни стълба или стели с Т-образна форма, обградени от малко по-ниски камъни, обърнати навътре. Най-високите стълбове се извисяват на 5 метра и тежат между 7 и 10 тона. Някои от тях са гладки, докато други са сложно резбовани с релефи на лисици, лъвове, скорпиони, змии и лешояди, които тичат, летят и пълзят по широките страни на стълбовете.
Според Шмит комплексът от каменни пръстени, някои достигащи на широчина до 20 метра, “е първото свещено място, построено от човека“.
Complex E от археологическия обект.
От върха на този хълм околната долина може да се види надлъж и нашир хоризонта в почти всяка посока. Клаус Шмит уточнява, че преди 11 000 години пейзажът около хълма съвсем не е приличал на безличното кафяво пространство, което е днес. Преди вековете на интензивно земеделие и заселване той е бил далеч по-зелена и плодородна равнина.
Праисторическите хора са виждали наоколо стада от газели и други диви животни. През долината бавно са течали реки, които привличали мигриращи гъски и патици. Ландшафтът бил покрит от вълнисти полета, по които растяли сортове див ечемик и дива пшеница като емер и лимец, а същевременно били осеяни и с плодни и орехови дървета.
„Тази област е била като рай“, казва Шмит, който е член на Германския археологически институт. Всъщност, Гьобекли тепе лежи в северния край на Плодородния полумесец – широка дъга с мек климат и обработваема земя, простираща се от Персийския залив до днешните Ливан, Израел, Йордания и Египет. Тази благодатна земя е привличала ловци от Африка и Леванта, някои от които може би с времето са уседнали тук.
Цялата статия вижте в брой 145 на БГ Наука
Броя го предоставяме безплатно като част от Европейската нощ на учените.
Подаряваме ти брой 145 тук (безплатно) >> https://link.nauka.bg/YQBc