Търсене
Close this search box.

Последният полет на ефрейтор Зарбев

Последният полет на ефрейтор Зарбев

Последният полет на ефрейтор Зарбев

Последният полет на ефрейтор Зарбев


Направи дарение на училище!



***

 

Тази статия е от брой 164 на сп. „Българска Наука“ – виж повече за този брой и списанието>>

 

Автори: Андрей Толочко, Маргарита Георгиева


Разбери повече за БГ Наука:

***

 

Ключови думи: българска авиация, летище Удово, Второ аеропланно отделение, самолетна катастрофа.

Резюме: Статия разяснява обстоятелствата около катастрофа на българския военен самолет DFWC-V на 20 юни 1918 г. Тук са събрани сведения за живота и дейността на военните летци ефрейтор Дончо Ганчев Зарбев и наблюдател поручик Тодор Иванов Пачев. Текстът е илюстрирана с автентичен снимков материал от личната колекция на автора.

На 01 юни 1916 г. със Заповед № 291/26.04.1916 г. се въвежда нова организация на въздушните войски в Царство България: Въздухоплавателна дружина, подчинена на началника на инженерни войски, състояща се от Аеропланна група и Балонна група. В състава на Аеропланната група има две аеропланни отделения, Аеропланно училище, Работилница и Допълващ взвод. Формирани са две Аеропланни отделения – Първо отделение на летище Белица и Второ – на летище Удово. [1]

Второ аеропланно отделение е разположено на два и половина километра от гара Удово, до шосето гара Удово-Даландово, в съседство с 30-то и 34-то германско разузнавателно отделение и германското кинематографическо отделение. Аеродромът е общ за четирите отделения. Аеропланното отделение разполага с германски едноместни самолети Roland D III, които се използват за въздушни боеве с неприятелски самолети, както и за защита на двуместните самолети DFWC-V. [2]

Екипажът на разузнавателния самолет DFWC-V се състои от пилот и наблюдател, които извършват всички задания на командването като: рекогнесцировка; бомбардиране на наземни цели; фотографиране на неприятелски позиции, пътища, пристанища; коригиране на стрелбата на артилерията; връзка между предните пехотни части и щабовете им. [3]

В лафката на 27 август 1917 г., летище Божурище – лична колекция.


От началото на 1918 година във Второ аеропланно отделение служат 11 пилоти и 12 наблюдатели. [4] Освен тях в отделението се намират и около 116 нисши чинове, които са заети с изпълнение на караулна служба и други задължения. По щат се полагат 159 човека и отделението изпитва голяма нужда не само от нисши чинове, но и от специалисти като монтьори и занятчии. В отделението започват да се организират курсове по моторно, автомобилно, радиотелеграфно, фотографско и телефонно дело. Има нужда и от пилоти и наблюдатели. Щатът се попълва изцяло през май 1918 г. [5]

Към 1 юли 1918 г. Второ Аеропланно отделение по списък има 8 самолета, в това число 5 самолета DFWC-V и 3 самолета Roland D III, но реално са само 3. Другите самолети или са на поправка, или са унищожени.

На 09 май 1918 г. в отделението за носене на служба пристига ефрейтор Дончо Ганчев Зарбев.[6] Самолетът DFWC-V № 7946, който ефрейтор Зарбев получава за ползване, се намира в състава на Второ Аеропланно отделение от 31 март 1918 г. Самолетът е оборудван с една картечница за отбрана от противниковата авиация и радиотелеграфен ключ за по-бързо докладване на данни от разузнаването. В периода от 09 май 1918 г. до 20 юни 1918 г. ефрейтор Зарбев, заедно със своя наблюдател Тодор Иванов Пачев, който е в отделението от 09 февруари 1918 г., извършват 6 разузнавателни полета. [7]

На 20 юни 1918 г. самолет DFWC-V, с бордов № 7946 с пилот ефрейтор Дончо Ганчев Зарбев и наблюдател поручик Тодор Иванов Пачев, излита за разузнавателен полет в района на Солун. При завръщането от мисията си, в района на село Св.Петка те са атакувани от 13 противникови самолета. [8]

Българските летци приемат боя, въпреки че шансовете за победа са малки. В завързалата се битка фосфорни куршуми улучват самолета и той се запалва. В опит да се спаси поручик Пачев скача от височина 2000 метра, а ефрейтор Зарбев пробва да управлява горящия самолет, но безуспешно. Самолетът пада и се разбива в южните склонове на планината Беласица. Пилотът Дончо Зарбев изгаря заедно със самолета си, а тялото на поручик Тодор Пачев пада на около стотина метра от катастрофиралия самолет. [9]

Според канадския пилот Чарлз Дънкан Бремнер Грийн, който служи в 150-та ескадрила на кралските военновъздушни сили, боят се е случил над село Палмиш. Това село е само на 3,5 км от село Св. Петка. За Чарлз Грийн сваленият български самолет е девета от общо единадесет победи. [10]

Като ученик пилот-авиатор, 10 юни 1917 г., летище Божурище – лична колекция.

 

Останките на загиналите летци са намерени и пренесени с автомобил в София, където са погребани с военни почести в Софийските гробища, парцел 25, ред 4, гроб 9 – ефрейтор Дончо Ганчев Зарбев и гроб 10 – поручик Тодор Иванов Пачев. [11]

За ефрейтор Дончо Зарбев в архивите има много малко информация – роден е на 16 октомври 1897 г. в село Килифарево, Търновско. [12] През 1917 година минава обучение като пилот-авиатор на летище Божурище. От 09 май 1918 г. и до трагичния ден 20 юни 1918 г. служи във Второ Аеропланно отделение. [13]

Тодор Иванов Пачев е роден на 18 септември 1896 г. в гр. Татар Пазарджик (сега гр. Пазарджик) във военно семейството. Баща му, полковник Иван Христов Пачев, настоява Тодор да учи във Военното на Неговото Величество училище, като по-големия му брат Христо.

Тодор се записва в подготовителен клас при Военното на Неговото Величество училище и е зачислен в 3-та рота. [14] Завършва подготовката, успешно полага встъпителните изпити и започва обучението си в 1-ви клас. [15] В края на 1915 г. получава званието „младши портупей юнкер“ (днес съответства на званието курсант). [16] 

На 28 февруари заминава за един ден в командировка в околността на София. Там той провежда занятия по окомерна снимка. [17] Окомерна снимка или тахиметрична снимка е метод за заснемане на земния релеф и създаване на графични оригинали за топографски планове и карти. Всеки курсант, като бъдещ офицер и командир, е бил длъжен да може да състави подобна топографска карта. На 29 февруари младши портупей юнкер Тодор Пачев се завръща в училището си. [18]

Успешно полага всички изпити и преминава във 2-ри специален клас. [19] На следващия ден, на 10 март 1916 г., във Военното на Негово Величество училище пристига с визита Министърът на войната. Пред общия строй, като един от отличниците в обученето, Тодор Пачев е произведен във военно звание „офицерски кандидат“ лично от Министъра на войната Калин Георгиев Найденов. Получава 9-дневен домашен отпуск, след което трябва да се яви в 1-ви гаубичен полк, в който е назначен за по-нататъшна служба. [20], [21]

На 10 май 1916 г. получава ново назначение – взводен офицерски кандидат в артилерийски взвод в Школата за запасни подпоручици. [22] След месец в интерес на службата е назначен за командир на 1-ви дивизионен парков взвод. [23] В началото на август 1916 г. получава 13 дневен отпуск и заминава на почивка вкъщи. [24] На 16 август се връща в Школата и продължава службата си. [25]

На 12 септември 1916 г. е отчислен от Школата и изпратен на служба в същия 1-ви гаубичен полк, където пристига на 16 септември 1916 г. [26]

С Височайша заповед №18 от 23 октомври 1916 г. е произведен в чин „подпоручик“ и награден с Военен орден „За храброст“, IV степен през 1916 г. [27], [28]

По време на обучението си подпоручик Пачев показва много добри резултати при окомерна снимка и затова получава назначение за наблюдател в авиацията. На 09 февруари 1918 г. подпоручик Тодор Иванов Пачев пристига на службата във Второ аеропланно отделение. [29] След три месеца, на 9 май 1918 г. в отделението пристига и ефрейтор Дончо Ганчев Зарбев. На 20 юни 1918 г. те се качват в самолета и излитат за последния си полет.

Канадският пилот Чарлз Дънкан Бремнер Грийн продължава да воюва и сваля още 2 самолета – същият DFWC-V на 28 юни 1918 г. югозападно от позиция Фурка и Albatros DV в района Черница на 18 юли 1918 г. [30]

По време на Втората световна война той служи като командващ офицер на училище за летателна подготовка №5 в Брантфорд. Умира на 3 октомври 1941 г. на 44-на възраст, като пада от прозореца във Военната болница в Торонто. Погребан е на гробището Маунт Плезънт, Онтарио, Канада.

Награден е с Военен кръст (Франция) и Кръст „За отлични заслуги при летене” (The Distinguished Flying Cross) (Великобритания). [31]

През 1921 г. Тодор Иванов Пачев за отличия и заслуги през втория период на войната е награден с Военен орден „За храброст“, IV ст., 2 кл. 

 

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

  1. https://www.chitatel.net/balgarskite-vazdushni-voyski-parvata-svetovna-voyna/
  2. ДВИА, „Отчет за дейността на 2-ро аеропланно отделение от 01.01. до 30.06.1918 г.“, фонд 1050, оп.7, а.е.12.
  3. пак там, стр.2
  4. пак там, Таблица № 2 за движение на пилотите и наблюдателите за времето от 01.01.1918 до 1.07.1918 г.
  5. пак там, стр.1-2.
  6. пак там, Таблица № 2 за движение на пилотите и наблюдателите за времето от 01.01.1918 до 1.07.1918 г.
  7. пак там, Таблица № 3 за летения на пилотите и наблюдатели в отделението за време от 01.01.1918 г. до 01.07.1918 г.
  8. https://airgroup2000.com/forum/viewtopic.php?t=223090
  9. ДВИА, „Отчет за дейността на 2-ро аеропланно отделение от 01.01. до 30.06.1918 г.“, фонд 1050, оп.7, а.е.12, стр. 11-12.
  10. https://www-theaerodrome-com.translate.goog/aces/canada/green1.php?_x_tr_sch=http&_x_tr_sl=en&_x_tr_tl=bg&_x_tr_hl=bg&_x_tr_pto=nui,sc
  11. ДВИА, Списък № 1 на всички чинове от бивши Въздушни войски загинали през войната 1915-1918 г., ф. 39, оп. 1, а.е. 250, л. 7, № 5 и № 12.
  12. ДВИА, „Именен списък на войниците от 2-ро аеропланно отделение при Въздухоплавателна дружина от мобилизацията до 01.05.1918 г.“, фонд 1050, оп. 7, а.е. 9, 8 листа.
  13. ДВИА, „Отчет за дейността на 2-ро аеропланно отделение от 01.01. до 30.06.1918 г.“, Таблица №2 за движение на пилотите и наблюдатели за времето от 01.01.1918 г. до 01.07.1918 г., фонд 1050, оп.7, а.е.12, 24 листа.
  14. ДВИА, „Азбучна книга за юнкери от Военното училище, випуск 37, 1914-1916 г.“, заповед по Военно на Н.В. училище № 88 §2 от 29 септември 1914 г., ф.1521, оп. 1, а.е. 226.
  15. Заповед по Военно на Н.В. училище № 100 §4 от 5 октомври 1915 г., ДВИА, ф.1521, оп. 1, а.е. 226.
  16. Заповед по Военно на Н.В. училище № 141 §6 от 19 декември 1915 г., ДВИА, ф.1521, оп. 1, а.е. 226.
  17. Заповед по Военно на Н.В. училище №30 §1 и № 34 §9 от 28 февруари 1916 г., ДВИА, ф.1521, оп. 1, а.е. 226.
  18. Заповед по Военно на Н.В. училище № 38 §4 от 29 февруари 1916 г., ДВИА, ф.1521, оп. 1, а.е. 226.
  19. Заповед по Военно на Н.В. училище № 43 §14 от 09.03.1916 г., ДВИА, ф.1521, оп. 1, а.е. 226.
  20. Заповед по Военно на Н.В. училище № 57 §1 от 27.03.1916 г., ДВИА, ф.1521, оп. 1, а.е. 226.
  21. Заповед по армия № 236 от 10.03.1916 г.
  22. Заповед по Школата за запасни подпоручици № 84 §2 от 22.05.1916 г., ДВИА, ф.1521, оп. 1, а.е. 226.
  23. Заповед по полка №61 §1 от 29 юни 1916 г., ДВИА, „Служебни списъци за офицери и чиновници от 1-ви гаубичен артилерийски полк 1901-1916 г.“, фонд 512, оп. 1, а.е. 1.
  24. Заповед по Школата за запасни подпоручици № 129 §8 от 08.1916 г., ДВИА, ф.1521, оп. 1, а.е. 226.
  25. Заповед по Школата за запасни подпоручици № 137 §8 от 16.08.1916 г., ДВИА, ф.1521, оп. 1, а.е. 226.
  26. Заповед по Школата за запасни подпоручици Заповед № 152 §4 от 12.09.1916 г., ДВИА, ф.1521, оп. 1, а.е. 226.
  27. Заповед по полка №83 § 1 от 10.11.1916 г., фонд 512, оп. 1, а.е. 1.
  28. ДВИА, „Служебни списъци за офицери и чиновници от 1-ви гаубичен артилерийски полк 1901-1916 г.“ – фонд 512, оп. 1, а.е. 1, 296 листа.
  29. ДВИА, „Отчет за дейността на 2-ро аеропланно отделение от 01.01. до 30.06.1918 г.“, Таблица № 2 за движение на пилотите и наблюдатели за времето от 01.01.1918 г. до 01.07.1918 г., фонд 1050, оп.7, а.е.12.
  30. https://www-theaerodrome-com.translate.goog/aces/canada/green1.php?_x_tr_sch=http&_x_tr_sl=en&_x_tr_tl=bg&_x_tr_hl=bg&_x_tr_pto=nui,sc
  31. https://www.veterans.gc.ca/eng/remembrance/memorials/canadian-virtual-war-memorial/detail/2265581
  32. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л, 200-201, заповед №355/1921 г. по Министерство на войната.

 

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.

Повече вижте тук>> 


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.