Направи дарение на училище!

Последиците за Черно море от екологичната катастрофа при Каховка – Какво показват проучванията до момента

Разрушаването на стената на огромния язовир Каховка на 6 юни доведе до катастрофално наводнение в Южна Украйна. Инцидентът създаде нова хуманитарна криза, наред с последиците от продължаващата война. Като това стана в комбинация с проливни дъждове и гръмотевични бури, които допълнително влошиха ситуацията, правейки евакуациите и доставката на хуманитарна помощ много по-трудни.

Въпреки това СЗО своевременно започна да доставя медицински комплекти за посрещане на нарастващите медицински нужди на бедстващите в района. 

Този инцидент се превърна и в мащабна екокатастрофа, поради замърсяванията, които наводнението причини. Министърът на здравеопазването на Украйна Виктор Ляшко съобщи за регистрирано “значително фекално замърсяване” и предупреди, че ако тази вода се консумира или използва за къпане, това може да доведе до появата на инфекциозни заболявания сред населението.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Властите призоваха гражданите да не плуват в засегнатите водоеми и да не консумират риба от там, тъй като това може да предизвика огнища на чревни инфекции. 

Според Министерството на здравеопазването на Украйна към момента в страната няма регистрирани случаи или съмнения за холера. Резултатите от изследванията на проби, взети както от обекти на околната среда, така и от пациенти с признаци на остра чревна инфекция са отрицателни. Отделно обаче се оказа, че десетки предприятия за химикали, нефт и бензин са били наводнени, което е довело и до индустриално замърсяване на водата.

Според Greenpeace наводнените рафинерии, бензиностанции, ТЕЦ-ове и различни депа, добавят най-малко 150 тона моторно масло, които са попаднали във водата в първите дни на бедствието.

За съжаление огромните количества замърсена вода впоследствие се изляха в Черно море през устието на река Днепър. В района на Одеса забраниха къпането в морето и риболова, тъй като взетите проби от морската вода показаха наличие на салмонела, ротавируси и астравируси, бактерия на холера, парахемолитик, яйца и ларви на човешки и животински хелминти (паразити, които основно проникват в тънките черва). Освен това установиха и, че съдържанието на бактерията ешерихия коли значително надвишава нормата. Всичко това е резултат от изхвърлените отрови, химически отпадъци, съдържанието на канализацията, отнесените гробища, мъртвите животни и т.н., които водите на Днепър повлякоха след експлозията на язовира и които попадат в Черно море след вливането на реката в него.

Наводнението в Херсонска област.

Според директора на Института по океанология към БАН доц. Николай Вълчев силни ветрове в момента притискат замърсяванията към брега. По думите му по този начин много трудно и бавно замърсяванията ще стигнат до българския бряг.

„Проблем би било, ако замърсяването влезе в основното черноморско течение, което е струйно и обхваща цялото Черно море“, обяснява доц. Вълчев пред Свободна Европа, като добавя, че това е малко вероятно към момента.

На сателитни снимки се вижда как първоначално около делтата на Днепър в Черно море се оформя т.нар. циркулационна клетка.

„Това е едно завихряне на водите по часовниковата стрелка, което ги затваря и това ги задържаше в Одеския залив“, обяснява доц. Вълчев. „Прогнозата е, че тази клетка ще се разпадне и ще има пренос на североизток“, добавя той.
Според него това петно ще продължи да се спуска покрай брега в посока Румъния и България, но много бавно, а с движението му на юг концентрацията на замърсяванията ще намалява.

От Института не могат да направят точна прогноза кога и какво количество замърсяване ще достигне до българския бряг. Причината е, че българските власти не разполагат с първоначалната информация.

В допълнение доц. Въчев обяснява, че замърсяването не се разпространява в права линия и ако продължава да бъде захванато към брега, процесът на разпространение ще бъде много бавен. Замърсяването ще продължи да се спуска, но колкото повече се разпространява и се смесва с морската вода, концентрацията на замърсителите ще намалява.

Въпреки всичко до момента няма данни за замърсяване дори в румънската акватория, която е по-близо до проблемния район. Представителите на Националния институт за обществено здраве, заедно с Дирекциите за обществено здраве в Констанца и Тулча продължават ежедневните микробиологични наблюдения за установяване на всеки евентуален риск за здравето. В случай че в резултат на анализите бъде установено възможно замърсяване на крайбрежните води, населението ще бъде уведомено, а къпането ще бъде забранено, посочват в сайта на институцията.

Геологът Адриан Станица, директор на Румънския национален институт по геология и морска геоекология – GeoEcoMar, отбелязва че е необходимо да се съберат и анализират още директни изследвания. Но посочва, че от цялостен анализ на наличната досега информация е известно, че срутването на язовирната стена е отнесло огромен обем седименти надолу по течението, съдържащи различни замърсители, органични вещества и всякакви отпадъци. Водата, носеща тези седименти, унищожи значителна част от екосистемите, характерни за долното течение на река Днепър и нейното устие до Черно море, обяснява още Адриан Станица.

Що се отнася до въздействието върху морската среда, когато ударната вълна достигна Черно море, основното въздействие се усети по бреговете край Одеса и околните води, съобщава директорът на GeoEcoMar. Там попаднаха огромни количества строителни отпадъци, останки от растителност, трупове и замърсители, натрупани в утайките и носени от водите. Поради масивния приток на прясна вода, в крайбрежните води в тази северна зона се наблюдава намаляване на солеността до три пъти под нормалните нива, според пробите направени от украинските институции при Одеса.

„Намалената соленост в тази зона оказва голямо отрицателно въздействие върху местната фауна и флора, причинявайки висока смъртност сред много видове. Вятърът обаче избута тези води по-навътре в открито море и настоящите измервания показват връщане към нормалните нива на соленост в тези части, като замърсителите, довлечени с утайките, започват да се разреждат. В дългосрочен план значителните ефекти ще останат очевидни: всички по-груби утайки, отломки от къщи и растителност, довлечени от течението на Днепър и утаени на морското дъно, ще добавят към съществуващите замърсители от по-ранни периоди. Ще е необходим подробен анализ на наличието на тези елементи на морското дъно и най-вероятно операция по почистване. Отново, без подробни и повтарящи се проучвания в областта, предоставянето на цялостни решения е изключително предизвикателство. Опитът обаче ни казва, че най-значимите ефекти остават локализирани там, в района около Одеса и устието на Днепър. Но докато се отдалечаваме от устието на Днепър, въздействието върху морската среда намалява значително чрез разреждане“, обяснява Адриан Станица.

Той също така заявява, че румънският бряг е на значително разстояние от устието на Днепър, а между водите, течащи от север и Констанца, например, са ръкавите от делтата на Дунав.

„Дунав е четири пъти по-голям от Днепър и течението му върви значително в посока изток-югоизток и пресича пътя на замърсените води към румънското крайбрежие. След експлозията на язовира вятърът изтласка водите от района на Одеса – и по-далеч от нас – в открито море.“

Делтата на Дунав при вливането му в Черно море на границата между Украйна и Румъния.

В същото време от РЗИ-Варна ежедневно взимат проби и правят измервания на водата край плажовете от северното ни Черноморие. Според Министерството на околната среда и водите (МОСВ) се осигурява редовно наблюдение на състоянието на морските води след аварията в Каховка. Досега не е установено нищо нередно и прогнозите са, че и занапред няма да бъде, нито ще се наложи някой плаж да бъде затворен поради замърсяване.

От Центъра за интегрирано управление и мониторинг на бреговата зона към ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ правят цифрово моделиране, данните от което, заедно със сателитните наблюдения, не показват замърсяване на българската акватория с потенциални замърсители вследствие на инцидента. Прогнозата се запазва благоприятна, като вероятните замърсители циркулират само в изключителната икономическа зона на Украйна, според МОСВ. 

Симулациите, проведени през юли не показват вероятност за навлизане на потенциални замърсители в нашата акватория, а сателитните изображения сочат, че в бреговата и изключителната икономическа зона на България не се наблюдават замърсявания.

През юли интензивно се извършват допълнителни пробонабирания с военния научноизследователски кораб „Св. Св. Кирил и Методий“ в пунктове, разположени по цялото крайбрежие на Черно море.

Измерените стойности по показатели нефтопродукти, полихлорирани бифенили, метали и пестициди във всички пунктове са под максимално допустимите концентрации и средногодишните стойности. Резултатите по показатели цезий-137 и тритий са под границата на количествено определяне на метода за изпитване (най-малкото количество, което може да бъде открито в пробата с достатъчно голяма достоверност).

Според всичките данни от регулярното изследване на крайбрежните води от бреговите пунктове няма притеснения, свързани със зоните за къпане по българското Черноморие.

На последните постъпили сателитни изображения също не се наблюдава замърсяване в изключителната икономическа зона на България, която се простира отвъд границите на териториалното море на разстояние до 200 морски мили.

Изключителните икономически зони в Черно море.

Допълнително Басейнова дирекция „Черноморски район“ и Регионална лаборатория – Варна към ИАОС също следят постоянно за състоянието на черноморските води в три допълнителни пункта в бреговата зона, които бяха определени в отговор на нововъзникналата ситуация – Дуранкулак бряг, Шабла бряг и Калиакра бряг. 

МОСВ е в постоянен обмен на информация с украинските, молдовските и румънските власти за потенциално замърсяване на водите в Черно море. Мониторингът за състоянието на морските води е координиран с Министерството на здравеопазването и Министерството на туризма за спокойното протичане на туристическия сезон.

Нещо повече министърът на околната среда и водите Юлиян Попов твърди, че темата за чистотата на водата по българското Черноморие повече няма основание да се повдига във връзка с аварията във ВЕЦ “Каховка”. Той уверява, че от началото на войната Черноморието и въздухът в тези райони се следи много отблизо и отбелязва, че е разговарял с румънския си колега, който по думите му не могъл да разбере откъде идват паниката и тревогата в България за чистотата на водата.

„Казусът „Нова Каховка“ и екологичното унищожение на Украйна е много сериозен проблем, но той е на територията на Украйна“, отбелязва министърът, уверявайки че министерството му е работило много усилено, за да може да дава непрекъснато обективна информация за чистотата на черноморските води.

Морският еколог и главен асистент в Лабораторията по морска екология към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН д-р Димитър Беров също потвърждава, че анализите от изследванията не дават никакъв повод за паника. Подобно на мнението на доц. Вълчев и според д-р Беров колкото по на юг се отдалечаваме от този район, концентрацията на замърсителите ще намалява.

„Докато тези води достигнат до северното българско крайбрежие, концентрациите ще са доста по-ниски от тези, които биха създали някакви сериозни рискове за здравето на хората, или ще имат токсични ефекти“, прогнозира той, като допълва: “Личното ми мнение е, че ефекти няма и да установим, освен може би плаващи отпадъци, като дънери и боклуци от бита”.

В заключение може да се каже, че следенето на реалните последствия от бедствието в Украйна в момента е занимание на всички национални институции, следящи за голям набор от параметри на морската вода от началото на юни досега. Отминало е времето за спекулиране какво би се случило по нашето крайбрежие от първоначалната паника в началото на юни. Вече има наистина много ежедневно и ежеседмично събирани данни за всякакви замърсители, патогени, показатели на морската вода в България, а и в Румъния. Данните за ситуацията в България се споделят на сайта на МОСВ всяка седмица и консистентно са едни и същи, като няма никаква съществена разлика между измерените стойности на пробите отпреди аварията в Каховка и след това. Въобще според всички налични данни няма никакви отчетени замърсители, превишени норми, патогени, отпадъци, радиоактивни елементи, нефтопродукти и т.н. в нашата акватория. Тоест можем да предположим, че ефекти при нас няма, и няма и да има. Може да се каже, че се сбъдва добрият сценарий от периода на тревогите и спекулациите, така че практически нямаме причини за притеснения.

С подкрепата на Science+

Съставил: Радослав Тодоров

Източници: apps.who.int, moew.government.bg, g4media.ro, svobodnaevropa.bg, actualno.com, investor.bg, dnesplus.bg, dnevnik.bg, greenpeace.org

Изображения: „Новости Донбасса“, canva.com, wikipedia.org

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!