Българската поп-фолк музика в хода на своето развитие.
Автор: Памела-Елина Динкова Динева
Съдържание/резюме:
- Поп-фолкът в обществото.
- Произход, начало, забрана.
- Обвинение за ,,пошлост“. ,,Пошла чалга“.
- Богатство на пазара.
- Провокация по пътя на успеха – формула ли е?
Поп-фолкът представлява музикален стил на сцената в България, който в себе си съдържа български, арабски, турски, цигански и гръцки мелодии. Този ‘‘общ‘‘ жанр е посрещнат от българското общество със смесени чувства с напредването на годините след неговото сътворение.
Българският поп-фолк към днешна дата е предпочитан от българските слушатели. Характерни за него са повтарящи се ритми – танцови, а и музикални. Стилът е забавен и освобождава хората от ежедневното напрежение, грижи се за тях, но е и проблемен – не се харесва на всички, дори е ‘‘трън в очите‘‘ на много. Често наричан ‘‘чалга‘‘ и заклеймяван. Негативното отношение към него е с основание ‘‘пошлост‘‘ – ‘‘неуместен, пошъл, вулгарен и груб, липса на себестойност‘‘. Лишен ли е от стойност жанрът? Изпълнителите на поп-фолк стила, както и техните екипи по музикалните проекти, обикновено залагат на провокативна визия във видеоклиповете към песните си. Това е успех и провал в зависимост от това кой го определя. Пошла провокация или смислено преборен алгоритъм? Кои сме ние, за да съдим? Пазарът на българската музика е богат.
Българите са народ, който обича да вижда грижа – продукт, който би бил полезен, дейност, която би била улеснение, съответно – изпълнител, който може да отговори на всички изисквания, за да бъде слушана неговата песен. По време на социализма обаче, поп-фолк музиката бива забранена, защото е категоризирана като ‘‘упадъчна, некачествена, неприятна“. Нейното начало стартира с песните на Хисарския поп през 1980 г., а започва да действа съществено на пазара след появата на груповия оркестър ‘‘Кристали‘‘ с ръководител музикантът Красимир Христов. Разбира се, видеоклиповете към песните на оркестъра са също засилено танцувални със специфичните поп-фолк ритъм и подходящи инструменти. Този конкретен жанр е наричан още ‘‘етнопоп‘‘, заради своя произход от балканско-ориенталската етномузика. Не са проблем многото му производни наименования, а едно единствено и както следва – неговото име е ‘‘чалга‘‘. Всъщност тази дума произлиза от турското наименование ‘‘çalgı‘‘, което пък означава ‘‘свирня‘‘ или музика, която е от арабски произход с препратка към думата‘‘шалга‘‘. Във времето на Българското възраждане „чалгия“ представляват инструментални групи, които изпълняват популярна музика (тогавашната такава, в която не се използват вече гайди, гъдулки и типични инструменти за народната музика, а цигулки и кларинети). Ако тогава чалгията е била определение за група, то към днешна дата думата се използва от немалка част от обществото с негативна насоченост, като целта е по-конкретно обида на поп-фолк музиката, към която е поставен етикет ‘‘чалгия/чалга“. Етикетът е синоним на некачествена работа, на пошло звучене, негативен пример и непрофесионализъм.
Както се казва, ,,пазарът е богат“ – та дори и в България. Затова може да се твърди, че има значително голям брой от изпълнители и изобщо стилове, които могат да се категоризират и изберат като предпочитани на отделния човек така, че той да не е задължен да се ограничи в избора си на база това какво може да слуша като музика в ежедневието си и не само. Тези твърдения обаче, са изцяло в разрез с действителната картина в страната ни – богат е пазарът, но ‘‘чалгата‘‘ съвсем съзнателно ‘‘продава‘‘ – на теб, на мен и дори на ‘‘тях‘‘ – които я отричат, а не малък брой българи са недоволни от това, че всъщност най-гледани видеоклипове и най-слушани музикални проекти, по показатели от онлайн платформи и не само, са именно тези на поп-фолк музиката. Защо се получава така, ако е истина етикетът за пошлост и липса на стойност? С напредването на годините се променят и развиват идеите за музикални проекти и техните видеоклипове, като естествено с това и подхода, начина на работа по тях. Така от клипове като тези на песните: ,,Дяволско желание‘‘ (2005г.), ,,Чалга до дупка“ (2005 г.), ,,Едвам ме нави‘‘ (2013г.), ,,Сен Тропе‘‘ (2012г.) ‚,Магия‘‘ (2007г.) и много други, в част от които също има освободен елемент на танци и текст, но от тях се преминава към поп-фолк музиката в настоящето. Както тогава, така и към днешна дата провокативните елементи във видеоклиповете към песните са налице в голям процент от проектите на изпълнителите. Провокацията е факт дори в текстовете на съответната музика.
Макар елементи в развитието на поп-фолк музиката, които да са се задържали – музикални и визуални такива, ги има и онези, които са премахнати. В хода на своята промяна така наречената ‘‘чалга‘‘ претърпява промени и то съществени – качеството на проектите се подобрява, някои текстове и видеоклипове към съответните песни биват ‘‘по-обрани‘‘, докато други се придържат към модела на провокацията, но и при всеки споменат случай успеваемостта конкретно на поп-фолк проектите рядко не е налична. Това води до извод, че освен че според масовия зрител поп-фолкът е пошъл, той е и търсен, и харесван, и разтоварва от повтарящото се ежедневие. Затова и се посещават нощни клубове, заведения, дискотеки – не защото е редно да се слуша единствено поп-фолк, а защото този стил също има своя чар както преди в годините, така и сега. Все пак, именно народната музика, а и поп-фолкът са отличителните жанрове на нашата държава, те презентират добро настроение и постоянна работа над музикалното развитие.
Важно е да задържиш аудиторията си, да я предразполагаш да изпитва интерес към творчеството и развитието ти, да вярва, че то е градивно, а не пасивно. Наблюденията ми са, че при младите хора, а и не само, задържане трудно има. Това повдига и по-големия въпрос – защо голяма част от читателите сега ще са чували и песента ‘‘Сен Тропе‘‘, и песента ‘’Mangava Tut’’ (на Преслава и Софи Маринова от 2022 г.)? Всъщност нито е вярно, че щом Азис е пял ‘‘Добър вечер, бърза стая има ли?“ е пошъл, нито, че Галена е вулгарна заради песента ‘‘Неудобни въпроси‘‘. Факт е, че проектите на определени изпълнители и то предимно от поп-фолк индустрията, са задържали слушателите си в годините. Това доказват многото гледания в музикалните платформи на обикновения слушател.
Изразът ‘‘Пошлостта продава‘‘ – пошлостта ли е продала и на кого? Ние като публика избираме, а най-търсената от нас музика е т.нар. ‘‘пошла‘‘. Бяхме купени. И бяхме съгласни. И пак сме купени. И отново сме съгласни. Истината е такава, че живеем в неспокойно ежедневие, напрегнат делничен ден и всеки се оплаква от битовизми, лични и професионални проблеми, тревоги и спънки по пътя на личностното развитие или щастие. Музиката е нашето избавление от сферата на трудното, нашето уютно тайно кътче, в което можем да се спрем, нашата тиха почивка, която жадуваме. Някои от нас признават за музика конкретен утвърден музикален стил и само него. Други биват наричани ‘‘музикални помияри‘‘, поради причината, че могат, искат и харесват да слушат класическа музика, рок изпълнение и поп-фолк песен в един и същи ден. Двата посочени типа хора са безкрайно различни и всеки тип носи индивидуален чар. Човек избира както какво да облича и яде, така и каква музика да слуша. Българинът, обаче, си противоречи безкрайно и плюе по онова, което всъщност харесва и подкрепя – така и с ‘‘чалгата‘‘.
Заключението е тема без край, но предлагането е според търсенето, а хората понякога си търсят точно това – избавление от сериозността. Вероятно затова се обръщат и благодарят на поп-фолк музиката, която не спира своето развитие и успехи в хода на годините.
Източници:
https://kpandjarova.blog.bg/muzika/2011/01/27/pop-folk-pop-muzika-i-folklor.674851
https://www.ramania-bg.com/topic/105435-чалга-същност-произход-развитие/
,,Музикална психология‘‘ – Христо Христозов
http://chroniclesofstorm.blogspot.com/2013/06/90-20.html
Имена на изготвилия статията: Памела-Елина Динкова Динева
