Направи дарение на училище!

Автор: Красимир Григоров, зав.отдел „Възраждане”, РИМ – Враца

Всяка общност си има своите герои – морално извисени, познаващи смисъла и цената на човешката свобода. Името на Мито Цветков Бакалбашийски, както и дейните му, разнопосочни усилия са вихъра на Априлското въстание във Врачански революционен окръг, придаващи му ореола на енергичен и дееспособен левент, оперативно изграден не от кого да е, а от Апостола на българската свобода – Васил Левски.

Съдбата отрано му отрежда като единствен син на Цветко Бакалбашийски да унаследи търговския занаят. Очевидно Левски от самото начало е бил силно впечатлен от личните му качества преди двете си поредни посещения на 28 август и 21 септември 1872 г, защото тъкмо в неговия роден дом се е състояло учредителното събрание на новооснования частен революционен комитет, на което междувременно е избран за касиер. Делегирани са му и специални правомощия от Апостола и нему е издадено пълномощното от 16 септември същата година „за Лом и Оряхово да направи съгласието на речените места”. На заседанието трескаво била обсъдена и готовността за участие в бъдещото въстание, както и една от най-важните задачи – набирането на средства за закупуване на оръжие. Мисълта за бездействие на Централния комитет потиска особено по-активните сред тях, като Мито Цветков. В края на 1875 г. врачанските съзаклятници правят опит да се осведомят, какво се върши в БРЦК.

Насрочено е и заседание на Врачанския революционен комитет. Отредени са пълномощия на Мицо Хаджимицов, един от съоснователите на революционния комитет, да отпътува за Влашко, за да се осведоми на място. Очакването, че с този проблем ще се справи нарочно избрания комитет в Румъния в лицето на Иларион Драгостинов, Димитър Горов, Янко Ангелов и Иван Хаджидимитров ударило на камък. За да осигурят достатъчна по размер сума за оръжие, врачани прибягват до закупуването на почек /т.е. на кредит/ голямо количество лой и пастърма от местен турчин и някои българи. Според Димитър Страшимиров, облягайки се на сведенията на Мито Анков, идеята за фиктивната сделка принадлежи на Мито Цветков, а изпълнението ѝ се осъществява от него, в ролята на поръчител /гарант/ и Иваница Данчов като купувач на стоката. За отбелязване е, че дейците свързани с тая акция дотолкова са уверени в скорошното освобождение и светлите дни, които ще последват, че без колебание поемат върху себе си и произтичащите от сделката финансови задължения, наивно вярвайки, че свободна България ще опрости направения заради нея дълг. А Заимов побързал да занесе в Румъния час по-скоро положителната новина. Мито Цветков се заема лично с организацията по прекарването на това огромно количество стока, съставляващо приблизително 18 тона. Мито Анков също потвърждава, че Мито Цветков от Влашко им писал, че са продали стоката. От тези данни става ясно, че действително продажбата става в Бекет на 17 декември и че купувач е полският търговец Зиновски. За продадената стока са получени 13 000 златни франка. Според данни от Мито Цветков, той внася в касата на Гюргевския комитет 4 000 златни франка, а 6 500 предава на Д. Горов за закупуване на оръжие за Врачанския революционен окръг, плюс 1 000 лв за погасяване на дълга, направен от апостолите за наем, осветление, отопление и други. Определени суми дава и на апостолите от Врачанско и 100 турски лири – на другите 10 апостоли. Тези суми са дадени първоначално в заем, но този заем си остава неизплатен. Врачанинът Мито Цветков заделя за нуждите на комитета известна сума от парите за закупуването на оръжие за Враца. Той остава девет месеца в Румъния, за да обезпечи сделката.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Стоян Заимов е още по-конкретен относно разпределението на врачанските пари: 100 наполеона на Търновския комитет, 100 наполеона на Сливенския комитет, 75 – на Пловдивския, 50 – на Софийския, 200 – за „казармата“ на Д. Горов. Общо това прави 525 наполеона, които се равняват на 10 500 златни франка. Тук обаче не влиза сумата от 4 000 златни франка, внесена в касата на Гюргевския комитет от Мито Цветков, както и неоповестената стойност за Врачанския окръг за оръжие, което в крайна сметка отива за Ботевата чета. Парите са предадени на Янко Ванков от Крайова, през чиято кантора се поръчва доставката на пушки от Белгия. Д. Горов и Сава Пенев разгръщат трескава дейност за купуване на оръжие за въстанието. От различни места започват да предявяват искания към врачанските дейци за пари, а по-късно и за оръжие. Например, Стефан Стамболов с писмо до Иларион Драгостинов и Мито Цветков от 21 януари 1876 г. иска да му се изпратят пари. „Сливенци да не очакват оръжие, купено с парите на врачани”, пък контрира Стоян Заимов. Захари Стоянов, остава изумен и се удивлява от физическата дееспособност и активност на Мито Цветков, който не спира да пътува между Гюргево, Бекет, Букурещ, Крайова. Междувременно на 2 февруари 1876 г. Комисията купува 160 револвера, 12 пушки „шаспо” и 75 пушки капзалии през фирмата Ив. Табакович & Н. Ванков от търговските къщи на Розенфелд и Хаджи Стойка в Букурещ. Получава се така, че Мито Цветков е моторът, който не спира да търси, да договаря, да инициира активност за крайната цел, а Иваница Данчов е този, който потребява. Оръжието за Врачанския революционен окръг е купувано най-вече от Браила и Крайова.

Закупеното малко по-късно оръжие за Враца е прекарано до Бекет и старателно маскирано в склада на А. Матев. За сериозните мерки, които са предприети от късната есен на 1875 г. говори фактът, че румънските власти също предприемат ред маневри по границата срещу пренасянето на оръжие за България. Мито Цветков полага неимоверно големи усилия, за да прекара оръжието и завърши докрай мисията, но дадената предплата от 50 турски лири се оказва без резултат. Н. Обретенов известява, че врачани са изпратили 8 талиги /коли/ и 28 водители /пазачи/, за пренасяне на оръжието през Козлодуй или Оряхово. Това за пореден път доказва тезата, че организацията у врачани е била на ниво и не могат да бъдат упреквани в бездействие, слаба подготовка и липса на морално-волеви качества. Те желаели драгоценната свобода не по-малко от всички останали и скъпо платили за нея. Според Ст. Заимов, пратката с оръжие, предназначена за Враца е съдържала 200 пушки и 200 револвера, а евентуалните канали за транспортиране са два – през Козлодуй и Оряхово или през Зимнич – Свищов.

В обобщение може да заключим за наличие на разногласие между комитета в Гюргево и Врачанския революционен комитет по отношение на заданието за пренасяне на оръжието. Като допълнителен извод се налага констатацията, че нито един от другите окръзи не дава толкова много средства за оръжие, колкото Врачанският. Мито Цветков заедно с Н. Обретенов, Г. Апостолов, Г. Матев, Петър Ванков и други четници, общо 41 на брой, се качва на парахода „Радецки” от пристанището в Бекет, откъдето натоварват врачанското оръжие в т.ч. пушки, саби, револвери, чанти и др., общо 12 сандъка.

Сред опорните фигури в бъдещето обкръжение на войводата Христо Ботев е и Мито Цветков. Българският текст на писменото обръщение до капитана на „Радецки” е подписан, както от воеводата Христо Ботев, така и от съветниците – Давид Тодоров и Мито Цветков. В кръвопролитното сражение на Милин камък 20 четници, между които е и Мито Цветков, в тъмнината губят логистичната връзка с основното ядро. Заедно с Кирил Ботев и Иваница Данчов се отправят за Веслец, търсейки връзка с останалите, но не успяват. На 21 май срещат свои другари – четници, участвали в сраженията на Камарата и Купена, от които научават за смъртта на Христо Ботев. Объркани, те потеглят за Враца, но тутакси се отказват. Мито Цветков се насочва към Сърбия. Заловен е след Берковица. Транспортиран е до Видин. Негови родственици потвърждават на по-късен етап, че Мито Цветков е осъден на смърт. Той остава във Видин благодарение на факта, че показанията му в Берковица не били заверени от страна на Берковския околийски съд.

Мито Цветков престоява във Видинския затвор до Освобождението и завземането на Видин от русите през 1877 г. И тъкмо когато трябва да се наслади на така очакваната свобода, завръщайки се под „бащината стряха”, го сполетяват нови премеждия. Заедно с Мито Ангелаков /Йотин/ са запрени за борч. Комитетският борч го довел до състояние на безнадеждност. Той е задържан и осъден. Но това не било единственото му унижение, за да платят на кредиторите му, продават бащината му къща на публичен търг. По зла ирония на съдбата, поборникът на българската свобода заживява под покрива на един бей – хаджи Бег Лазов, същият, който в навечерието на Априлското въстание, предотвратил опожаряването и разсипването на града от освирепелите турци. С цената на големи усилия и превъзмогнал срама, Мито Цветков участва в обществено-политическия живот на града и по силата на своите убеждения се приобщава към поддръжниците на либералните идеи. През 1880 г., той е избран за помощник-кмет на Враца, но не след дълго през м. март 1881 г. по здравословни причини си подава оставката. На 30 януари 1881 г. е изплатен и последния му дълг, а на 15 май същата година, Мито Цветков умира. Закъснялото признание му отрежда като поборник за свободата, той да бъде погребан с почести в двора на катедралния храм „Св. Николай”, заедно с поручик Георги Цеков, загинал в Балканската война и благодетелят на града – Христанчо Матов. Девет години след кончината му, барелефът на Мито Цветков е поставен върху първия скулптурно-архитектурен паметник на Христо Ботев. Така загиват скромните ратници, които са жертвали живота си, за да издигнат пред света величието на своя народ. Тяхното единствено утешение трябва да бъде, че се удостоиха да видят поне отечеството си освободено, за което поднесоха в жертва на народния олтар имота си, някоя част от тялото си или пък останали съвършено неспособни да упражняват активност.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!