Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

 

Без значение от вида им, четенето на книги остава като един от основните начини на забавление, образование и начин да избегнеш реалността по всяко време. Освен това, учени откриват, че четенето влияе на мозъка по позитивен начин както върху неврологичната функция, така и върху доброто емоционално състояние. 

Изследователи откриват, че хората, които четат редовно, имат по-високи декларативни знания. Те представляват придобита информация, свързана с ежедневния живот, като например знанието, че каталитичният конвертор контролира емисиите на вредни и замърсяващи газове на автомобил, или че визлата е порода на куче. Тези знания включват нашия житейски опит и допринасят към увеличаването на общата ни култура.

Това включва също така и основните ни познания за науката, философията и психологията. Ние трупаме тези знания през целия си живот, като едно проучване открива, че читателите имат по-широк спектър от такива знания. По време на неговото провеждане, изследователите разделят участниците на две групи – възрастни хора на средна възраст 79.9 години и студенти на средна възраст 19.1 години. И двете групи попълват въпросници за това по какъв начин прекарват свободното си време, както и относно навиците си за четене. Освен това е трябвало да попълнят списъци, в които да отбележат познати за себе си книги, списания и автори, а по-късно преминават тестове за измерване на своите културна грамотност, речник, работна памет и способности за разсъждение. 


РЕКЛАМА:

***

И за двете групи навиците за четене са били основното нещо, което да покаже, че човек има богат речник и декларативни знания. Въпреки това, по-възрастните участници са предпочели четенето като основно занимание през свободното си време и са получили по-висок резултат от студентите върху въпросите, свързани с декларативни знания. Чрез тези резултати, изследователите са стигнали до заключението, че тези знания са по-високи при по-възрастните хора, именно защото се изграждат чрез натрупването на житейски опит. 

 

Ползи за емоционалното състояние

 

Освен, че помагат на хората да придобият знания за света, който ги заобикаля, книгите също така могат да бъдат много терапевтични. “Книготерапията” е техника, при която определена книга е предписана на човек, изпитващ затруднения в живота си. 

Изследователите заявяват, че четенето като начин за терапия, съществува от векове, но става по-разпространен през средата на 20-ти век. Едно проучване дава информацията, че книготерапията има 6 ясни функции – да покаже на читателя, че други хора са изпитвали същия проблем и той не е първият, да му покаже нови решения на проблема, да му помогне да разбере начина, по който другите се справят със същия проблем, да предостави факти и да насърчи реалистичен подход към решаването на проблеми. 

Книготерапията днес се вижда и като здравословен начин читателят да се освободи от емоциите, които изпитва, и да изгради съчувствие към героя, преживяващ подобни ситуации. В момента учените са насочили вниманието си към това да открият как този вид терапия може да се използва, за да благоприятства психичното здраве на хората. 

В едно проучване се открива, че затворници, изпитващи депресия, се чувстват по-добре, когато оставят за малко настрана своите лични мисли, докато четат книга. Друго проучване показва, че, посещавайки седмичен клуб на книгата, те изпитват ползи върху психичното си здраве. По време на провеждането му, затворниците се срещат с други хора, за да обсъдят заедно определена книга, като след това съобщават, че това им е помогнало да се чувстват по-социални и окуражени вследствие на общуването с други читатели и фокуса на вниманието им върху книгата. 

 

Продължаваме с предимствата

 

Четенето на истории може да има много силен емоционален ефект върху мозъка ни. Във връзка с това, изследователи от университета “Емъри” използват ядрено-магнитен резонанс, следейки активността в мозъка на участниците в период от 19 дни, през които да проследят ефекта от четенето на определена книга. В началото на проучването, учените заснемат мозъка на всеки участник, преди да е започнал да чете книгата, а след това му дават задачата да чете всяка вечер и да завърши книгата в срока на девет дни. Книгата “Помпей” отвежда читателите до 79 година след Христа, когато вулканът Везувий е бил напът да изригне и един мъж се впуска в мисията да спаси жената, която обича. 

След всяка вечер, през която са чели, участниците са се връщали до ядрено-магнитния резонанс, за да им направят снимка, както и в продължение на пет дни, след като са приключили с книгата. По този начин, всяка сутрин учените виждат активност и по-висока свързаност в частта на мозъка, свързана с речта, като тази активност е продължила пет дни, след като участниците са прочели книгата. Забелязва се такава и в региона, наречен “централна бразда”, който е основната двигателна област на мозъка. Поради връзката си с телесни усещания, учените стигат до заключението, че книгата може да накара читателя да се чувства така, сякаш наистина се намира в нейния свят.

 

Превод: Ивелина Николова
Източник: Discover magazine