Полярните мечки може да изчезнат до края на века, според прогнозите на учените

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

Полярна мечка (Ursus maritimus) стои върху топящия се морски лед.

 

Арктическият морски лед непрекъснато намалява от началото на сателитните записи през 1979 г., но ново проучване идва с още по- смразяваща (или по-точно затопляща) прогноза: До края на този век арктическият морски лед може да започне да изчезва напълно през лятото, което би могло да докара полярните мечки и други зависими от леда видове до изчезване.

„Последната ледена зона“ е регион, съдържащ най-стария и най-дебел арктически лед. Той обхваща площ от повече от 1 милион квадратни километра от западния бряг на Канадския арктически архипелаг до северния бряг на Гренландия. Когато учените дадоха това име на ледения регион, със средна дебелина на леда ок. 4 метра, те мислеха, че ще продължи да съществува още доста десетилетия.

Но сега, както при най-оптимистичните, така и при песимистичните сценарии за затоплянето на климата, морският лед ще изтънее драстично до 2050 г. Най-оптимистичният сценарий, при който успеем да ограничим незабавно и драстично въглеродните емисии, за да се предотврати опасно високото затопляне, може да осигури оцеляването на ограничена част от леда в региона. 


РЕКЛАМА:

***

Но според най-песимистичния сценарий, при който емисиите продължат с текущия си темп на нарастване, летният лед – и полярните мечки и тюлените, които живеят върху него – могат да изчезнат до 2100 г., съобщават изследователите в ново проучване.

„За съжаление, това което правим е масивен експеримент“, казва в изявление съавторът на изследването Робърт Нютън, старши изследовател в Земната обсерватория Ламонт-Дохърти на Колумбийския университет. „Ако целогодишният лед изчезне, цели зависими от леда екосистеми ще се сринат и ще започне нещо ново.”

Арктическата морска ледена покривка расте и се свива всяка година, достигайки минималната си степен в края на летния сезон на топене през септември, преди да се възстанови през есента и зимата, за да достигне максималната си степен през март. Но тъй като въглеродният диоксид и другите парникови газове все повече допринасят за затоплянето на атмосферата, обхватът на морския лед се движи между все по-свиващи се граници – като последните 15 години доведоха до 15-те най-ниски нива откакто се водят сателитни записи, според Националния център за данни за снега и леда (NSIDC).

 

Още по-лошото е, че NSIDC съобщава, че количеството по-стар и по-дебел арктически лед, който е оцелял поне един сезон на топене, е на рекордно ниско ниво, около ¼ от общия брой, регистриран от първите сателитни проучвания преди 40 години.

Едно по-драматично намаляване на ледената покривка може да има осакатяващ ефект върху живота на животните, които живеят върху или под променящата се ледена покривка, включително фотосинтезиращи водорасли, малки ракообразни, риби, тюлени, нарвали, гренландски китове и полярни мечки.

„Пръстеновидните тюлени и полярните мечки, например, разчитат на своите бърлоги в ръбестата и гофрирана повърхност на морския лед, за да останат приблизително на едно място“, пишат изследователите.

Тъй като те са специализирани хищници, полярните мечки (Ursus maritimus) биха били особено заплашени от изчезване, ако ледът се стопи трайно. Адаптирани да дебнат на върха на морския лед, арктическите мечки ловуват, като сграбчват тюлени, когато те излизат на повърхността, за да поемат въздух. Полярните мечки имат челюсти, пригодени за консумация на мека мазнина и месо; и макар че мечките са били забелязвани да променят диетата си към яйца на морски птици и карибу, докато са на сушата, проучване от 2015 г., публикувано в списание Frontiers in Ecology and the Environment, установи че калориите, които получават от тези източници, не балансират тези, които мечките изгарят в търсене на храна от тези животни.

Тази бърза промяна на местообитанието може да доведе до изчезване на полярните мечки или до по-широко кръстосване с мечки гризли (Ursus arctos horribilis), чиито ареали се разширяват на север със затоплянето на климата. Този процес в крайна сметка може да замени полярните мечки с хибридни мечки „пизли“. Въпреки това, в по-песимистичния сценарий с нарастващи емисии, изследователите очакват летният лед и зависимата от лед екосистема да изчезнат.

 

„Това не означава, че арктическият пейзаж ще се превърне в пуста, безжизнена среда“, казва Нютън. „Ще се появят нови видове, но може да отнеме известно време, докато нови същества нахлуят в този хабитат.“ 

Изследователите предполагат, че рибите и фотосинтезиращите водорасли могат да си проправят път на север от Северния Атлантик, въпреки че не са сигурни дали новото местообитание ще бъде достатъчно стабилно, за да поддържа тези организми през цялата година, особено по време на дългата зима в Арктика без слънце.

Дори частично разтопена Арктика също може да създаде положителна обратна връзка: повърхността на водата е по-тъмна от леда и по-ефективна при абсорбиране на слънчевата светлина, което означава, че стопяването ще ускори допълнително общата скорост на затопляне в порочен кръг.

На 9 август важен доклад от Междуправителствената група на ООН по изменение на климата (IPCC) издаде строго предупреждение, че се очаква Земята да достигне критичния праг на глобално повишаване на температурите от 1,5 C° поради изменението на климата през следващите 20 години. Трети проект на доклада на IPCC предупреждава, че глобалните емисии на парникови газове трябва да достигнат връх през следващите четири години, ако глобалното затопляне остане в рамките на тези 1,5 C°.

 

Можете да поръчате колие Мечка за себе си или за подарък на ваш близък от нашия онлайн магазин.

 

Източник: livescience.com
Превод: Радослав Тодоров