Полша (IХ-ХVв.)

Средата на IX—X в.
Първа фаза на формиране на полската държавност: на територията между Одра и Висла възникват славянските държави на поляните (на запад, през ок. 850 г.) и на висляните (на юг, през втората половина на IX в., с два центъра: краковски и висленски). Скоро висляните са засегнати от териториалната експанзия на моравската държава. Държавата на поляните включва до средата на X в. значителна част от земите между Одра и Буг (Серадз. Ленчица, Мазовше), както и Гданското Поморие — т. е. територии, които се отличават със сходно икономическо развитие и населени от близки до поляните в етническо, езиково и културно отношение племена, което е предпоставка за оформяне на полската националност в бъдеще. Наименованието Полша (Полония) се установява в края на X в. и нач. на XI в. В страната започват да се развиват феодални отношения, а свободните селяни стават зависими в различна степен от богатите, по-късно и от църквата. Съществува и група на робите, най-често военнопленници. Начело на държавата стаи княз с голяма власт; той разполага със своя дружина. За отбрана и походи под негово ръководство се набират хора от народа. Той изпълнява и върховна съдебна власт. На княза принадлежи цялата незаселена земя.

Ок. 960-992 г.
Управление на Мешко I, полски княз, произхождащ от местна династия, чийто основоположник е Пяст.

963—965 г.
По западната граница Мешко води война с велетите. Понесъл поражение, той търси споразумение с империята, под чиято зависимост изпада западната част от неговата държава (отвъд р. Варта).

965 г.
Отслабен от борбите с велетите, Мешко се споразумява с чешкия княз Болеслав I (от рода на Пршемисловичите) и взема за жена неговата дъщеря Добрава (Домбровка).

966 г.
Покръстване на Мешко; начало на християнизацията на Полша — важен факт в процеса за утвърждаване на полската държавност.


РЕКЛАМА:

***

972 – 24. VI
В битка край Церина Мешко и неговият брат Чибар разбиват маркграфа Хотон.

Ок. 972 г.
Мешко завладява Западното Поморие, включително земите отвъд Волин (славянско търговско-пиратско поселище) и Колобжег.

Ок. 990 г.
Обединяване на етническите полски земи под властта на Мешко I (Малополша, Великополша, Шльонск, Мазовше, Поморието). Територията на Полша се простира от Балтийско море до Карпатите и от Одра — до горите покрай Буг, Вепш и Вислок.

992-1025 г.
Управление на Болеслав I Храбри, велик полски княз, от 1025 г. — крал.

1000 г.
Император Отон III посещава Полша. Гнезненски събор. Императорът признава независимостта на полския княз. Със съгласието на папата и императора е създадено архиепископство в Гнезно и епископства в Краков, Вроцлав и Колобжег — това утвърждава полската църковна йерархия.

1002 г.
Болеслав Храбри използувайки междуособиците в Германия, след смъртта на Отон III, завладява Лужишко, Милско и т. нар. Мисненска марка. Този факт заедно с намесата на Болеслав в чешките проблеми (1003 г.) стават повод за първата война с империята през 1004—1005 г.

1007—1013 г.
Втора полско-немска война, водена с променлив успех за поляците.

1015—1018 г.
Трета полско-немска война. Неуспешни походи на императора в Полша (1015 и 1017 г.). Мирен договор в Буджишин. Лужишко и Милско остават във владение на Полша.

1025—1034 г
Управление на крал Мешко II.

1031 г.
Немско-руска коалиция срещу Полша. Братята на краля — Безприм и Отон влизат в разпра с Мешко (не получили владения) и се съюзяват с киевския княз Ярослав Мъдри. Мешко сключва мирно споразумение с немците, като им отстъпва Лужишко. Руските войски заемат Червенските градове. Предаден от феодалната аристокрация, която подкрепя братята му, Мешко се оттегля в Чехия. Княжеската власт се поема от Безприм.

1032 г.
Умира Безприм. Мешко II се завръща в страната.

1034—1068 г.
Управление на княз Кажимеж I Обновителя.

1037—1038 г.
Феодалните панове се опълчват срещу централната княжеска власт и принуждават Кажимеж да напусне (временно) страната. Полша се разпада на области, управлявани от самозвани владетели. Маслав (Мецлав), сановник от двора на Мешко II, създава отделна държава в Мазовше. Започва антифеодално народно движение, насочено срещу християнството — неговата обредност е изцяло чужда, а насилственото му въвеждане се съпровожда със засилена експлоатация на масите от страна на феодалната аристокрация и държавния апарат.

1038 или 1039 г.
Чешкият княз Бретислав II нахлува в Полша, която е отслабена, от вътрешните борби. Завзема Шльонск (Силезия), стига до Гнезно, откъдето отнася в Прага мощите на св. Войчех и много църковни богатства. Същевременно опустошителни нашествия в Полша извършват поморяните и прусите.

1039 г.
Кажимеж I се завръща в Полша с въоръжената подкрепа на императора. Подкрепя го и киевският княз Ярослав Мъдри. Кажимеж завладява Великополша и някогашните земи на висляните, включително и Краков.

1041-1047 г.
Кажимеж воюва за завладяването на Мазовше. С подкрепата на войските на киевския княз Ярослав нанася окончателно поражение на Вацлав (1047 г.).

1054 г.
На събора в Кведлинбург императорът признава принадлежността на Шльонси (Силезия) към Полша; в замяна Кажимеж е задължен да плаша годишен да данък на чехите.

1058-1079 г.
Управление на полския княз Болеслав II Смели; от 1076 г. — крал. След убийството на краковския епископ Станислав Шчепачовски едрите феодали свалят Болеслар II от трона. Управлението се поема от Владислав Херман (ок. 1043—1102 г.), брат на Болеслав II.

1106—1138 г.
Управление на полския княз Болеслав III Кривоусти.

1113 г.
Болеслав воюва зя присъединяване на Западното Поморие към Полша. Овладява Вишгород и Накло.

1182 г.
Цялото Поморие става зависимо от Полша.

1138г.
За да избегне борбите за трода, Болеслав Кривоусти в своето завещание разделя страната между четиримата си сина. Едновременно създава и Сеньориална област (Краковските земи, Ленчица, Серадз, част от Куявия с Крушовица и част от Великополша с Калиш и Гнезно) Сеньориалната област е под властта на върховния княз (принепс); на нея е подчинено и Поморието. Върховният княз (а тава е най-възрастният от синовете — Владислав) представлява в чужбина цялата държава (т. е. областите и на останалите Пясти) и е главнокомандващ армията. Завещанието на Кривоусти не премахва тенденциите за децентрализация, породени от стремежите на областните князе за самостоятелност, и довежда страната до феодална разпокъсаност.

1138— 1146 г.
Управление на Владислав II (син на Болеслав Кривоусти), върховен княз.

1146 г.
Владислав II прави опити да възстанови единството на страната и силната кралска власт, но победен от своите братя и аристокрацията той напуска страната и се укрива при Конрад III; признава се за васал на Германия.

1146—1173 г
Управление на Болеслав IV (син на Болеслав Кривоусти), върховен-княз.

1157г.
Поход на император Фридрих I Барбароса срещу Полша, под претекст да защити правата на Владислав II Изгнанника. Немските войски преминават Одер и стигат до Познан. Болеслав IV дава клетва за васална подчиненост на императора (в Кшишков), задължава се да изплати високи контрибуции и да участвува в императорския поход срещу Италия.

1173—1177 г.
Управление на Мешко III Стари (син на Болеслав Кривоусти), върховен княз.

1177—1194 г,
Управление на Кажимеж II Справедливи (син на Болеслав Кривоусти).

1180 г.
Събор в Ленчица — дават се привилегии на църквата.

1201—1238 г.
Управление на Хенрих I Брадати (сив на Болеслав Високи, внук на Владислав II), шльонски и великополски княз.

1202—1227 г.
Управление на Лешек Бели (син ла Кажимеж Справедливи) краковски княз.

1226 г.
Мазовският княз Конрад довежда ордена на кръстоносците и му отстъпва във васално владение Хелминската земя — срещу задължението да го подпомогне във войните му срещу Прусия (формално орденът влиза във владение през 1228 г.).

1227 г.
В Гоксава е убит Лешек Бели. Убийците са изпратени от Святополк Поморски. С неговата смърт отмира властта на върховните князе, въведена със завещанието на Болеслав Кривоусти и т. нар. принципат (1138 г.).

1228 — ок. 1234 г.
Нараства феодалната анархия в Полша, причинена от феодалната разпокъсаност и съперничеството на местните князе. Тези междуособици разоряват селото, влияят отрицателно върху развитието на занаятите и търговията. Появяват се стремежи за противопоставяне на по-нататъшното разпокъсване на страната и за ликвидиране на анархията. Изразител на тези настроения става Хенрих I Брадати, шльонски и временно краковски княз.

1238—1241 г.
Управление на Хенрих Благочестиви, шльонски, великополски и краковски княз.

1241 г.
Първо нашествие на татарите в Полша. Край Легница Хенрих Благочестиви се сражава самоотвержено, но претърпява поражение и загива.

Средата на XIII в.
Икономическо развитие на Полша, което се изразява в развитие на селото И градските селища въз основа на немското право (по-нататъшно диференциране на занаятчийството от земеделския труд, въвеждане на триполна система на разработване на пустеещи земи). Това гарантира на заселниците, в това число и преселници от Германия подобри условия за живот (освободени са за няколко години от данъци, феодални дългове се изплащат под формата нд наем). В големите градове е дадено самоуправление, което предоставя значителни привилегии.

1243—1279 г.
Управление на Болеслав Срамежливи (син на Лешек Бели) краковски и сан-домежки княз.

1249—1252 г.
Бранденбургските мяркграфове завладяват любелската земя.

1269 г.
Второ нашествие на татарите — опустошени са Малополша и Краков.

1277—1290 г.
Управление на Хенрих IV (внук на Хенрих II Благочестиви), от 1277 г. вроцлавски княз, а от 1288 г. — краковски княз. Неговата политика, както и политиката на съвременните му князе съдържа тенденции за обединяване на Полша.

1279—1288 г.
В Малополша на власт е Лешек Черни, краковски княз.

1279—1296 г.
Във Великополша управлява княз Пшемисъл II.

1288—1290.г.
Хенрих IV, вроцлавски и краковски княз, предприема опит за обединяване на Полша.

1296 г.
Гданското Поморие с присъединено към Великополша. Гнезненският архиепископ Якуб Швинка коронясва в Гнезно (26. VI) Пшемисъл II за крал.

1300 г.
Вацлав II, чешки крал, след като преди това е завладял Малополша, превзема Великополша, Серадз, Куявия и Гданското Поморие. Коронясва се в Гнезно за крал на Полша.

1305 г.
Вацлав III става крал на Чехия и (за няколко месеца) на Полша.

1306—1333 г.
Управление на Владислав Локетек (от 1320 г. крал).

1308—1309 г.
С подкрепата на немското гражданство бранденбургските маркграфове постепенно овладяват Гданск и цялото Гданско Поморие. Кръстоносците са изгонени от тези земи.

1311 — 1312 г.
Бунт на краковскня кмет Алберт. Немският патрициат в града, заинтересован от присъединяване към Чехия и подкрепен от краковския епископ Ян Муската, вдига бунт, за да свали от трона Владислав Локетек и да постави Ян Люксембургски. След като потушава бунта, към който се присъединява и Сандомеж, Локетек наказва неговите предводители и ограничава значително градското самоуправление на Краков.

1327—1329 г.
Чешкият крал Ян Люксембургски използва отслабването на Полша от войната й с кръстоносците и нахлува в разделения на 17 области Шльонск (Силезия). Почти всички шльонски князе стават васали на Люксембургите. По-късно Кажимеж Велики е принуден да приеме това състояние на нещата.

1333—1370 г.
Управление на Кажимеж Велики (син на Владислав Локетек).

1343 г. — 8. VII
В Калиш е сключен мирен договор с кръстоносците. Кажимеж се отказва от Поморието (в полза на кръстоносците), а в замяна получава Куявия и добжинската земя.

1346—1347 г.
Статутите (законите) на Кажимеж Велики; подмяна на обичайното право с елементи на съсловното право — главно да се засили кралската власт и да се запазят доходите на владетеля.

1349 г.
Полски поход срещу Галиция и Владимировска област в Русия. След тежки битки Кажимеж Велики превзема Лвов, Халич, Хелм, Брест и Владимир.

1351 г.
Мазовските князе стават васали на Кажимеж Велики.

1352—1363 г.
Кажимеж Велики, който се стреми да създаде силна монархия и издига на съответни служби предани нему хора, влиза в конфликт с феодалните панове на Великополша. Те създават антикралска конфедерация в Позная. Кралят отклонява от конфедерацията част от шляхтата, а онези, които се съпротивляват побеждава с военна сила (1353 г.).

1353 г.
Ленчинските и добжинските земи са присъединени към короната.

1355 г.
Договор за наследяване на трона между Людовик Унгарски и Кажимеж Велики.

1364 г.
Конгрес на монарсите в Краков. Кажимеж е посредник в спора между унгарския крал Лайош и император Карл IV. Създаден е университетът в Краков. Според Кажимеж Велики, създадената от него академия трябва да подготвя преди всичко легисти (познавачи на законодателното право), необходими за осъществяване стремежите на монарха.

1370—1382 г.
В Полша на власт е Лайош Унгарски (от Анжуйската династия). Първа персонална полско-унгарска уния.

1374 г. — 17. IX
Привилегиите ‘от Кошице. Лайош дава значителни права на шляхтата. Те са важен етап в процеса за обособяване на шляхтата и оказват влияние за окончателното формиране на съсловията монархия в Полша.

1386—1434 г.
Управление на Владислав Ягело.

1387 г.
Започва християнизация на Литва по католически обред. Във Вилно се създава епископство, което е в състава на гнезнеската църковна провинция. Ягело разрешава на литовските боляри да наследяват притежаваната земя и ги освобождава от лични повинности в полза на църквата.

1409—1411 г.
Война с кръстоносците.

1410 г. — 15. VII
При Грюнвалд полско-литовско-руските войски печелят голяма победа над кръстоносците.

1411 г. — 1. II
В Торун е сключен мир между поляци и кръстоносци. Кръстоносците се отказват от Жмудж.

1413 г. — 2. X
Уния от Хородло (край р. Буг). Победата на Полша и Литва над кръстоносците укрепва връзките между двете държави, които съхраняват самостоятелността си. На събора в Хородло те решават взаимно да се консултират и да съгласуват избора на краля и на великия княз след смъртта на Ягело и Витолд, както и да провеждат съвместни съвещания. Литва е районирана на воеводства и кастелании („кастелан“ — управител на замък).

1422 г. — 27. IX
Мир с кръстоносците, сключен край езерото Мелно (на изток от Груджьондз). Полша получава Нешава, Орлово и Мужиново. Мелнонският мир слага край на литовско-кръстоноските домогвания.

1423 г.
Краковски епископ и най-близък съветник на краля става върлият противник на хусизма Збигнев Олешницки, който в продължение на 30 години, почти до смъртта си (1465 г.) ръководи политиката на Полша.

1432—1440 г.
Великото литовско княжество се управлява от Зигмунд Кейстутович.

1432 г. — 9. I
Краковска привилегия, издадена от Ягело. Тя гарантира личната свобода на шляхтата; шляхтичът не може да бъде поставен в затвор, ако присъдата е издадена от земския съд на дадената област.

1434—1444 г.
Управление на Владислав III (син на Владислав Ягело).

1439 г. — V
Опит за хусистко въстание. В битка край Гротники конфедеристите претърпяват тежко поражение, породчно и от вътрешните противоречия в хусисткия лагер — освен селяните (радикални в своите искания), в конфедерацията участвува и шляхтата (настроена срещу едрата аристокрация).

1440 г. — 13. III
Създадена е конфедерация на шляхтата и пруските градове — т. нар. Пруски съюз, който е насочен срещу кръстоносците. В него съществена роля играят представителите на градовете, поддържащи оживени контакти с Полша. Съюзът установява близки отношения с Полша. Под влияние на кръстоносците папата анатемосва Пруския съюз.

1440—1492 г.
Във Великото литовско княжество управлява Кажимеж Ягелончик.

1447—1492 г.
В Полша и Литва управлява Кажимеж Ягелончик (син на Владислав Ягело).

1454 г.
Въстание в Прусия. Членовете на Пруския съюз завземат Гданск, Елблонг, Груджьондз, Хелмпо и други градове. Кажимеж Ягелончик присъединява (инкорпорира) Прусия към полската корона. Полша обявява война на кръстоносците.

1454—1466 г.
Тринадесетгодишна война с ордена на кръстоносците.

1454 г. — XI
Привилегиите от Нешава. Те ограничават ролята и значението на магнатите, а засилват позициите на средната шляхта.

1463 г. — 15. IX
Във Вишланския залив обединената флотилия на Гданск и Елблонг в състав от 35 кораба, разбива флота на кръстоносците, който се състои от 44 кораба.

1466 г. — 19. X
Торунски мир. Подялба на държавата на кръстоносците. Гданското Поморие, западната ивица на Прусия (с Малборк и Елблонг), Вармия и хелминската земя се връщат на Полша и започват да се наричат Кралска Прусия. Останалата територия на ордена, т. е. източната част на Прусия, остава във владение на кръстоносците но е васална на Полша.

1471 г.
Синът на Кажимеж Ягелончик, Владислав, заема чешкия престол.

1473—1543 г.
Николай Коперник, полски астроном, създател на хелиоцентризма. В съчинението си „За обиколките на небесните тела“ отхвърля геоцентричната теория и създава нова, хелиоцентрична теория. Подрива основите на средновековния религиозен мироглед и открива пътя на научния мироглед на новото време.

1490 г.
Владислав Ягелончик заема унгарския трон.

1492—1497 г
В Подкарпатието избухва селско въстание, предвождано от Муха.

1492—1501 г.
Управление на Ян Олбрахт (син на Кажимеж Ягелончик).

1492—1506 г.
Във Великото литовско княжество на власт е Александър Ягелончик.

1493 г.
Създаден е Общият сейм (кралят, сената и камарата на депутатите).

1494 г.
Ян Олбрахт купува Заторското княжество и го включва към короната.

1496 г.
В Пьотркув Ян Олбрахт дава привилегии на шляхтата — всъщност са разширени привилегиите от Нешава. Ограничена е свободата на селяните, забранява им се да напускат селото без позволение на пана, ограничават се правата на градовете, шляхтата получава много икономически привилегии.

1497 г.
Молдавски поход на Ян Олбрахт. На връщане той претърпява поражение в Буковинските гори. Следствие на този поход са ответните нашествия на турците в Полша и освобождаването на Влашко от полска зависимост.


Европейска нощ на учените 2022 г.: