Половината от Земята все още е свободна от човешкото въздействие, но това не са само добри новини

Пустините са едни от най-слабо засегнатите биоми / Pixabay

Идеята за запазване на половината от Земята за природата през последните години набира сила сред природозащитниците. Организации като „Nature Needs Half“ настояват да се защитят 50% от земите на планетата до 2030 г., поради необходимостта да се запази биологичното разнообразие.
Тази огромна площ може да изглежда невъзможна предвид всичко, което сме направили на планетата, но нов анализ на глобалните човешки въздействия, публикуван в списанието Global Change Biology, показва, че все още има достатъчно земя за запазване – може би дори достатъчно, за да се отговори на смелите цели.

„Все още разполагаме с голяма част от планетата, която е с ниска степен на човешко въздействие“, казва Джейсън Риджо, консервационен биолог в Калифорнийския университет в Дейвис и водещ автор на новото проучване. „Тези амбициозни цели са потенциално достъпни.“
Еколозите са създали редица карти, които включват пространствени данни за различни човешки въздействия, като например дали земята е била преобразувана в жилища, или селскостопански зони, или за минна промишленост. Тъй като лидерите по целия свят планират да се срещнат догодина за Конвенцията за биологичното разнообразие, Риджио иска да види с колко сравнително недокосната земя разполагаме. Използвайки множество карти с различни източници на данни, той се надява да даде стабилна оценка за по-малко засегнатите райони в световен мащаб.

Риджио припокрива областите с ниско въздействие, определени на четири карти, съсредоточавайки се върху земя, която е със слабо или много слабо човешко влияние. В нито една от категориите изобщо няма хора, или засягане на териториите от глобалните сили като климатични промени или замърсяване с пластмаса. По принцип „много слабо“ означава, че има малко или никакви хора и добитък, липсват гъсто заселени зони и интензивно използване на земя. Земите със „слаби“ въздействия може да имат повече хора и добитък, но не съдържат градски центрове или култури.

Зелените площи обозначават райони със слабо човешко влияние (Източник: Riggio et al., (2020) Global Change Biology) С любезното съдействие на Джейсън Риджо


РЕКЛАМА:

***

Картите доказват, че около половината от земята на планетата е със слабо или много слабо човешко въздействие. Въпреки това, по-голямата част от тази земя е студена, висока или суха – тундра, тайга и пустиня. С други думи, това са места, където хората обикновено не искат да строят градове или ферми. Картите обаче показват, че голяма част от басейна на Амазонка остава невредим от интензивното земеделие и развитие.

Сега за лошите новини: картите показват също, че многобройните екосистеми са почти заличени; остават по-малко от 1% пасища, тропически иглолистни гори, тропически сухи гори и мангрови гори с много слабо човешко влияние. Само около 10% от тези екосистеми остават със слабо влияние. Риджио коментира, че това е едно от предупрежденията – разпределението на въздействията не е еднакво във всички биоми / бел. прев: природни зони /“. „За мен [изследването] разкрива някои от тези прекалено опростени кадри за половината от Земята, когато виждаме, че разполагаме с тази територия, но че там са предимно студени и сухи места“, казва Мацек. Според него, това показва, че трябва да се фокусираме върху тези областите от 1%. Ако искаме да защитим биоразнообразието и т.нар. екосистемни услуги / бел. прев.: разнообразни блага, които хората получават безплатно от околната среда при правилното функциониране на екосистемите / ще трябва да възстановим и разрушените ландшафти. С други думи, просто опазването на половината от Земята, която е в добро състояние, оставя много екосистеми – и хората, които зависят от тях – извън картината.

Кери Грифис-Кайл, еколог от Тексаския технически университет, която не е участваля в проучването, също предупреждава, че самите карти не ни казват всичко за състоянието на тези екосистеми. Анализът не включва например броя на видовете, присъстващи на дадено място, което би ни разказало повече за местното биоразнообразие. Според нея, това проучване трябва да бъде комбинирано с информация за самите райони и биоразнообразието, което съдържат, за да се подобри още повече целевото опазване“.
Риджио казва, че изследването показва какво е възможно за опазване, както и какви райони рискуваме да загубим. Той също така подчертава как определянето на големи и прости цели за опазване рискува да се омаловажат някои застрашени места.

Източник: popsci.com

Превод: Sirma Lechevalier


Европейска нощ на учените 2022 г.: