Контурните пера се състоят от твърдо стебло, от което в две посоки под ъгъл от около 45° излизат успоредни разклонения. Под същия ъгъл от тези разклонения излизат други, съвсем тънки успоредни разклонения, здраво сплетени помежду си с помощта на кукички. По този начин разклоненията образуват единна, плътна и еластична повърхност.
Наредени едно до друго, контурните пера очертават външните контури на птицата. Под тях е разположен слой от пухови пера. Те нямат твърдо стебло и са нежни и меки. Между тях се задържа топло-защитен слой от въздух.
Колкото и да се здрави, перата на птицата се повреждат и е нужно периодично да се подменят с нови. Тази подмяна става в определено време на годината и се нарича линеене. Много видове птици, които живеят в страни с умерен климат и не отлитат на юг през зимата, линеят два пъти през годината. През зимата както контурните, така и пуховите пера са повече, отколкото през лятото. Това се отразява на външния вид на птиците. През лятото контурните пера на домашното врабче са с около 400 броя по-малко, отколкото през зимата, когато те са около 3500. Тези 3500 пера така добре изолират тялото му, че и в най-големите студове то запазва нормалната си температура от 40,4° С. Големината на контурните пера при много птици също е различна през лятото и през зимата. През студения сезон на годината те са по-големи и образуват по-плътна покривка върху тялото. Смяната на лятното оперение на птиците със зимно понякога е свързано и със смяна на окраската на перата, а оттам и на вида на цялата птица. Така например тундровата яребица е кафява през лятото, а в зимното си оперение тя е снежнобяла.
Това, което за птиците са перата, за бозайниците е козината. Онези от тях, които живеят в условията на умерения климат, сменят козината си обикновено два пъти – пролет и есен. Катеричката например през лятото има на задната част на тялото си средно 4200 косми на 1 см2, а през зимата – 8100. При някои видове се променя и цветът на козината. Полярната лисица през лятото е сивокафява на гръбната си страна и сивожълта на коремната. През зимата повечето индивиди се покриват с дълга, снежнобяла козина. През лятото полярният заек е сиво-кафяв, само опашката му е бяла. През зимата той е изцяло бял, само върховете на ушите му са черни. Много други видове бозайници, които живеят на север, за зимния сезон също сменят тъмната си козина със снежнобяла.
Сред насекомите има много видове, които развиват по няколко поколения през годината. Такива са повечето видове листни въшки. Познавате тези насекоми, нали? Виждали сте техните колонии по листата и клоните на най-различни растения. Те са съставени от дребни, лениви, дългокраки, най-често зелено обагрени насекоми с нежно и меко тяло. Листните въшки се отличават със своеобразна биология, която е свързана с редуването на едно двуполово с едно или много партеногенетични поколения. Това са поколения, при които липсват мъжки индивиди. Женските снасят яйца, способни да се развият, без да бъдат оплодени. Такова размножаване, при което яйцата се развиват, без да бъдат оплодени, се нарича партеногенетично.
В общи линии листните въшки се размножават по следния начин. От оплоденото яйце, което е било снесено наесен и е презимувало, през пролетта се излюпва безкрила партеногенетична женска. Наричат я основателка, защото тя поставя началото на редица партеногенетично размножаващи се поколения от безкрили женски. Така се образува колония от листни въшки, която непрекъснато нараства. Към средата на лятото в колонията се появяват такива безкрили женски, от чиито яйца се развиват крилати, но също така партеногенетично размножаващи се женски. Наричат ги разселници. Те прелитат на други растения и там поставят начало на други колонии от безкрили партеногенетични женски. Наесен, когато условията на живот започнат да се влошават, се появяват партеногенетични женски, от чиито яйца се развиват мъжки и женски индивиди. Те снасят яйца едва след като бъдат оплодени от мъжките. Оплодените яйца зимуват и от тях напролет се излюпват безкрили основателки. Всички тези форми – мъжките и женските, които се размножават след оплождане, безкрилите женски, които се размножават партеногенетично, и крилатите партеногенетични женски, се отличават външно помежду си, макар да принадлежат към един и същ вид. Тази схема се усложнява още повече при видовете, при които крилатите женски се преселват върху друг вид хранително растение и особено ако следващите поколения се развиват върху корените на новото хранително растение. Но онова, което в случая ни интересува, е, че появяването на различните форми е свързано с промените в условията за живот през отделните сезони на годината, най-вече промените в температурата и промените в качеството на храната При непроменящи се благоприятни условия, например при изкуствено отглеждане в оранжерии, едно след друго могат да следват безкраен брой поколения от безкрили партеногенетични женски.
Ето още един пример за сезонен диморфизъм, който е особено интересен поради необикновения физиологичен механизъм, на който се подчинява. Отнася се за един не много едър вид дневна пеперуда, известна на специалистите под латинското име Арасхния левана. Този вид има две поколения през годината. Пеперудите от пролетното поколение са червенокафяви с черни петна, а пеперудите от лятното поколение са чернокафяви с бели петна. Двете форми се отличават толкова много по своята окраска, че дълго време са били считани за два различни вида. Дали ще се развие едната или другата форма, зависи само от дължината на деня по времето, когато са се развивали гъсениците. Гъсениците, от които се развива лятното поколение от тъмно обагрени пеперуди, се изхранват при условията на дългия ден, когато светлата част на денонощието е не по-малка от 18 часа. Гъсениците, от които се получава пролетното поколение пеперуди, се развиват през есента, когато дължината на деня не надминава 14 часа. Един немски зоолог успял да отгледа осем последователни поколения от светлата пролетна форма, като отглеждал гъсениците на този вид пеперуда при изкуствено осветление от по 14 часа в денонощие.
С казаното дотук съвсем не се изчерпват случаите на многообразие от форми и багри при един и същ вид животно. Съществуват и други случаи на диморфизъм или полиморфизъм, които не са свързани с пола, нито със сезонните промени. Но основното многообразие от форми и багри в животинския свят е свързано все пак с различията между отделните животински видове.
Един милион и триста хиляди вида животни, а може би и десет милиона вида! Възрастов полиморфизъм, сезонен диморфизъм, полов диморфизъм… Наистина необхватно разнообразие.
