Полезно или вредно е ГМО-то?


Сп. Българска Наука, брой 161:

***

В 21 век, години, години след вълнението на Света от първите полети в открития космос, човешкият прогрес се изправя пред следващо стъпало- генно модифицираните организми. И като всяко друго непознато предизвикателство и това поражда своите въпроси. Кому са нужни тези модификации, какво са те, полезни ли са или не? Организират се дискусии, провеждат се дебати, провокират се протести, търсят се отговори.

По дефиниция генетично модифициран организъм е жив организъм с изкуствено променен генотип посредством генно инженерни методи, а не естествено размножаване или комбиниране на индивидите. Най-често използваните модификации са: промяна активността на естествените гени на дадения организъм, добавяне на допълнителни копия на неговите собствени гени или интродуцирането на гени от друг вид.

Слабата информираност на по-голяма част от обществото е причина за редица абсурдни заключения пораждащи недоволство. Очите на недобре запознатите виждат зад всичко това зелка с кучешки лапи и домат със заешки уши. Звучи смешно дори за най-големите фантазьори в науката.

           Идеалистите се надяват на невероятни постижения, които да спасят умиращи от глад деца или застрашени от глобалното затопляне растителни видове. Защо не? Вероятно би могло и това да стане, но не сега, не тази седмица, година или 2. Необходими са дълги години ползотворна научна работа, за да се стигне до подобно нещо. В науката има твърде много неизяснение въпроси, за да твърдим че свободната консумация и разпространение на ГМО в природата са напълно безопасни. Все още остава неразгадана тайната на клетъчната диференциация, на термостабилните белтъци, изградени от същите онези 20 АК както термолабилните протеини, а издържащи пъти по-високи температури. Не се знае как промяната формата на едно съединение от L в D или обратно причинява токсичност и т.н. Можем ли неопознали подобни неща да твърдим, че знаем какъв със сигурност ще е резултата от ГМО? Способни ли сме да предскажем всички ефекти и готови ли сме да понесем вероятни сериозни последици? Не!

Да вземем например промяната активността на естествените организмови гени. Имаме известна яснота кой ген каква фенотипна изява дава, но абсолютно наясно ли сме с корелацията му с всички останали гени в оранизма? Гените не са 1 или 2, за да си построим подобие на решетката на Пънет. Те са стотици, а потенциалните взаимодействия помежду им – милиони. Получаваме гроздови зърна с размери на ябълка, но можем ли 100% да гарантираме вкусовите свойства и съставки на плода? Ами ако намесата ни е довела до промяната на някоя ключова АК на даден белтък придавайки му алергизиращи свойства? Една променена АК в човешкия хемоглобин е причина за сърповидно-клетъчната анемия. Забравихме ли този факт?


Разбери повече за БГ Наука:

***

          До какво води добавянето на допълнителни копия на гените на организма? Похапваме си 10 килограмови дини. Защо обаче полиплоидите в природата не дават потомство? Защо еволюцията не иска да съхрани такива мутации? Естественият подбор изхвърля подобни явления, защо тогава ние да ги натрапваме? Забравихме ли че допълнително копие на човешка хромозома ни изправя пред редица синдроми с тежки последици? Забравихме ли онази неактивна Х хромозома наречена телце на Бар? Защо при 2 налични Х хромозоми природата изключва гените на едната? Забравихме или пренебрегнахме? Не бива да отхвърляме и епигенетиката и всички произлизащи от нея резултати.

Прибягваме до хибридизиране на видови геноми. Защо и е тогава на яйцеклетката видово специфичната мембрана? Ако смесването на генетичен материал от различни видове беше толкова безобидно, защо тогава яйцеклетката на един вид така ревностно брани гените си от тези на друг вид? Вървим към научен прогрес или неразумно си играем с дивергенцията и видообразуването?

Водещи фигури в областта на генното инженерство сравняват работата си с регулацията полетите на Луфтханза. Научната им компетенция е неоспорима. Но ако успеят да разгадаят напълно генната регулация и експресия и да проследят резултатите от всички генни взаимодействия, могат ли да предвидят всички ефекти от отглеждането на ГМО в природата? Така както ген А е във взаимовръзка с ген В,С,Е и т.н. така и растенията са във взаимовръзка с почвата, водата, въздуха, животните, насекомите и човека. Природата е многокомпонентна система, в която всеки елемент въздейства и се намира под въздействието на останалите. Ако генно модифицираме храната на даден монофаг по начин, по който неволно я направим неусвоима за него какво следва? Провокираме адаптацията му към друг хранителен източник или го обричаме на смърт? А ако този монофаг е единствен хранителен източник на друг монофаг? Непроучена остава реакцията на пчелите към трансгенетичните растения. Трябва да предвидим всички стъпала от всички хранителни вериги и взаимодействия не само в рамките на една клетка или организъм, а и в цялата природа.

Мислим че модифицирани растения могат да бъдат устойчиви на насекоми вредители, а постепенно нараства необходимостта от пестициди. Защо ли? Ами успоредно с усъвършенстването на растенията се усъвършенстват и вредителите по тях-адаптират се, еволюират. Можем да се намесим в еволюционните процеси, да ги объркаме, но не и да ги спрем. Така погледнато сякаш генното модифициране и еволюцията са в своеобразна вражда. Може би… А може би се намират от двете различни страни на една везна, която се колебае ту в едната, ту в другата посока търсейки баланс.

Темата за ГМО е толкова обширна, че аз едва маркирам някои основни точки по нея. Страхът от лобирането на големи корпорации търсещи власт и монопол оставям за автори като Клайв Кеслър, Робърт Дохърти и последователи на вече покойния Майкъл Крайтън. Подобни конспирации не са изключени, но ако трябва да им обърна внимание в текущата ми работа рискувам да я превърна в роман или дори цяла поредица.

След всичко написано, да кажа че съм против ГМО ще бъде само наполовина вярно. Аз съм против свободната консумация и отглеждане на ГМО в природата на този етап от научни знания. Смятам, че още дълъг път трябва да бъде извървян, преди да открием „търсеното”. Част от мен е идеалист и се надява, че тогава наистина ще нахраним гладуващите деца. Човешкият стремеж към опознаване и търсене на неизвестното може да ни доведе до феноменални открития или пълна катастрофа. Потенциален резултат от прибързания авантюристичен подход е и собственото ни унищожение. Всяко нещо има своето време, просто трансгенетичните организми изпреварват своето.

 

Автор: Ралица Христова

 

****

Статията не отразява непременно мнението на редакцията или на Сдружение Форум Наука


Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.