Погребални практики и гробни съоръжения в римската провинция Тракия

Автор: Елица Димитрова

Погребалните практики заемат изключително важно място в тракийската култура, поради факта, че в древна Тракия мъртвите заемат по-високо място от живите. Те са обект на култ, в основата на който стоят преклонението пред предците, вярата в безсмъртието и надеждата, че мъртвите се връщат.

Гробните практики и съоръжения са сред най-важните и консервативни категории археологически материал. Тяхното изследване разкрива важни етнически и културни аспекти на древните общества, населявали определена територия.

Начинът, по който мъртвият е бил излаган и вещите, с които е погребван, показват, че той се подготвя да премине отвъд такъв, какъвто е приживе, или такъв, какъвто би трябвало или би му се искало да бъде – намерение, илюстрирано от единичните елементи на пищност в по-скромните гробове.


РЕКЛАМА:

***

Хероизираният мъртвец е смятан за надарен с необикновена сила. Вярата в свръхестествената мощ на покойника и опасенията или надеждата, че той може да влияе върху живота на живите, са сред причините, поради които в Тракия мъртвецът е обект на изключителни грижи.

Периодът на римско владичество над българските земи е много важен етап от живота на траките. Тракия, която е включена в огромната Римска империя, въпреки че е периферна област и след ликвидирането на политическата й самостоятелност, тя продължава да проявява своята култура, която ясно се отличава в погребалните обичаи.

За погребалните обичаи на траките от предримската епоха са характерни двата обреда – трупополагането и трупоизгарянето, които са практикувани едновременно и предлагат голямо разнообразие на типове и форми гробни съоръжения.

В предримската епоха V-III в. пр. н. е. се срещат солидно изградени гробни съоръжения с богат гробен инвентар. През периода на римското владичество, особено в I и II в., гробните съоръжения са извънредно скромни по устройство, но с разнообразен и богат инвентар от бронзови и стъклени съдове, накити и др. Вероятно това се обяснява с ритуала, преобладаващ по това време начин на погребение – трупоизгарянето, което предполага значително по-скромни по устройство гробове. Този извод се потвърждава и от факта, че в предримската епоха, особено през II-I в. пр. н. е., погребенията с трупоизгаряне съдържат също така прости по устройство гробни съоръжения.

За погребалните обичаи на траките от предримската епоха са характерни двата обреда – трупополагането и трупоизгарянето, които са практикувани едновременно и предлагат голямо разнообразие на типове и форми гробни съоръжения. От известните гробни находки през периода V-I век пр. н. е. се долавят промени в погребалните обичаи, които предхождат завладяването на нашите земи като се опростяват гробните съоръжения с практикуване почти без изключение на трупоизгарянето. Периодът на римско владичество над българските земи е много важен етап от живота на траките. Тракия, която е включена в огромната Римска империя, въпреки че е периферна област и след ликвидирането на политическата й самостоятелност, тя продължава да проявява своята култура, която ясно се отличава в погребалните обичаи. Траките продължават да издигат надгробни могили, въпреки влиянието на римската култура, официалната римска власт, войската и администрацията, които налагат. Статистиката на гробните находки от този период показва бързото нарастване на техния брой и ни предлагат разнообразни по устройство гробни съоръжения, които са класифицирани в следните типове и варианти:

Трупополагане

  • Могили и могилни погребения

Погребения с трупополагане в неоформени гробове – този тип погребения са разположени на различна дълбочина в могилния насип, в зависимост дали са главни (централни) или вторични. При централните не е констатирано вкопаване на трупа, а е поставян наравно с околния терен, след което е започвало натрупването на могилния насип (Образец 1). При вторичните има известно вкопаване, но гробът не е оформен във вид на яма. Това вкопаване следва от нуждата трупът да се „вложи” в могилния насип. Най-много такива погребения са открити в могилния некропол при с. Меричлери – могила 3, погребение 1; могила 4, погребения 1, 2 и 3; могила 5, погребения 1, 2, 4, 8, 10; могила 6, погребения 1, 2, 3 и 13; както и при с. Болярци, Асеновградско – погребения 2, 3, 6, 7, 10 и 13.

Това е и главната разлика на погребенията от този тип, защото при другите имаме правилно оформена вкопана яма, с или без покритие. Погребенията със трупополагане в неоформени гробове се появяват през II в., а през III в. и особено през IV в. са масово разпространени.

Прочетете цялата статия в оригинал в брой 81 на списание Българска наука: https://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka81/103


Европейска нощ на учените 2022 г.: