Поглед в руския Сребърен век с „По бреговете на Нева“

Миналото е неизменна част от човешкото съществуване. Ние живеем днес, защото то е било вчера. Но колко често си спомняме за това –  за местата, процесите и хората, които са допринесли да познаваме света такъв, какъвто е. Сега ще отделим няколко реда за историята, но не за тази, която познаваме – с точни дати, термини и събития. А за тази, която една млада дама ни разказва за личностите, които сама е познавала и е обичала. Обръщаме поглед към Париж и Русия – защото едното място е било дългогодишен дом, а другото – истинската любов и родно място за Ирина Одоевцева, която със своята книга “По бреговете на Нева” предизвиква небивал интерес. 

 

Кои ни разхожда “По бреговете на Нева”?

Ирина Одоевцева е литературен псевдоним на руската писателка Ираида Густавовна Гейнике. Тя е родена на 27 юли 1895 година в Рига (Руска империя) в семейството на руски немец, адвокат. Псевдонимът ѝ Одоевцева е вдъхновен от фамилията на майка ѝ. “Малката поетеса с голямата панделка“, както сама нарича себе си в едно свое стихотворение, е била известна в литературните кръгове на своето следреволюционно време. Именно това я вдъхновява да се създаде една от най-значимите си творби, която и до днес остава също толкова ценна. 


РЕКЛАМА:

***

Скоро след болшевишкия преврат през 1922 г. Ирина Одоевцева се премества в Париж със своя съпруг – поетът Георгий Иванов, за когото се е омъжила по-рано през същата година. Там – в сърцето на френската столица, през 1967 г. написва “По бреговете на Нева” с тайната надежда, че някой ден ще бъде четена и в родната ѝ страна. И това се случва. През 1989 г. Благодарение на нейния талант и бистра памет, в края на миналия век големите имена от руския Сребърен век оживяват отново. Сред тях са нейният учител Николай Гумильов, на когото тя е остава любима ученичка, Осип Манделщам, Анна Ахматова, Александър Блок, Андрей Бели, Владимир Маяковски, Георгий Иванов, Михаил Кузмин, Фьодор Сологуб и други. Въпреки че живее 65 години в емиграция, през 1987 г., на 92- годишна възраст, Ирина Одоевцева все пак се връща в своя любим град Петербург. 

Книгата – едно пътуване назад във времето и навътре към хората, които чертаят руската литература от началото на XX в. 

Представете си – Русия в началото на миналия век със своята красива архитектура, бохемско общество и елитарна култура. Далеч от там във втората половина на ХХ в. Ирина Одоевцева, застанала на брега на своите спомени, успява да възкреси толкова живи и ясни образи от едни от минали времена, с които, четейки, сякаш се запознаваме. Детайлността в нейния разказ е само едно от предимствата на книгата. Авторката нееднократно определя познанството си с тези хора като привилегия, но и като дълг – към тяхната незабрава и почит завинаги. В своя разказ Ирина се дистанцира от себе си и в ролята по-скоро на наблюдател, тя набляга на творците, с които е имала радостта да се познава. Одоевцева приема за богатство дружбата си с някои от имената на руската литература, които благодарение на безсмъртното си творчество, са световно признати гении. 

От далечния Париж Ирина обръща поглед към водите на Нева и започва дума по дума да разкрива сияйните образи на тези хора. Сюжетът начертава детайлно руския литературен живот от началото на ХХ в., като ни запознава в дълбочина с мислите на всеки герой. Със своята книга “По бреговете на Нева” Ирина Одоевцева не цели да ни накара да обикнем хората, за които пише. За нея е важно да ги опознаем не като знаменитости и велики творци, а като човеци – с техния богат емоционален свят, който често е оставал неразбран и пренебрегнат, с техните слабости и човешки неволи. Тя “рисува” образите със силата на разговори, спорове и признания, които е запазила, благодарение на бистрата си памет. С книгата си авторката внася нови щрихи към някои добре познати имена от преломните години в Русия и ни запознава за първи път с някои не толкова познати, но също толкова значими творци от периода. 

Още със своето издаване, в Русия книгата се приема изключително добре, като се говори за нея, че е написана по увлекателен начин и демонстрира високото литературно майсторство на своята авторка. Посредством своя талант да пише, Ирина издига своеобразен паметник на много от великите поети на следреволюционна Русия, като по този начин ги избавя от забравата, на която са обречени. Книгата се определя като “откровение”, което гарантирано докосва всеки читател. Затова не пропускайте да ѝ обърнете нужното внимание, а после гордо я наредете до любимите си книги в домашната библиотека. 


Европейска нощ на учените 2022 г.: