Поглед към Полярната звезда

 

Ако имаше пазар, на който по някакъв начин можеше да се купуват звезди, вашият агент по недвижими имоти щеше първо да ви заведе да видите Полярната звезда (наричана още Северна звезда и Polaris). Защо?
Защото тя притежава един от най-желаните атрибути, а именно – чудесно централно местоположение.

Нейното местоположение е на позиция в северното небе, която се изравнява почти точно със земната ос. Това означава, че ако застанете на Северния полюс, Полярната звезда ще се пада точно над главата ви в своя зенит. В течение на няколко часа цялото небе ще изглежда сякаш се върти около Полярна звезда, която ще остане на едно стабилно място над вас. Всъщност ако трябва да бъдем напълно акуратни – тя се измества съвсем леко от истинския северен небесен полюс, но с едва по-малко от градус.

Когато пътувате до по-южни географски ширини, Полярната звезда започва да слиза все по-ниско на небосклона. Докато стигнете до Съединените щати, вече няма да е нужно да изкривявате врата си нагоре, за да я видите лесно. А ако продължите още по на юг и пресечете екватора, Полярната звезда изчезва под хоризонта.
Но ефектът от нейното положение над оста си остава – тя продължава да стои на едно и също място през цялата нощ, докато останалата част от небето изглежда се върти около нея.


РЕКЛАМА:

***

Следователно Полярната звезда е надеждна константа в небето, което винаги е в движение; никой друг астрономически обект не поддържа една и съща видима позиция през цялото време.
Този факт се оказва изключително полезен за хората пътешественици от векове. Тъй като е било достатъчно просто да открият Полярната звезда на север и така моментално да установят всичките четири посоки около себе си.
Тоест ако разперите ръце, гледайки към нея по този начин, лявата ви ръка ще сочи на запад, дясната – на изток, а юг ще се пада зад гърба ви.
Освен това ако измерите ъгъла между Полярната звезда и хоризонта, ще имате и втора ориентировъчна точка за вашето местоположение: това е вашата географска ширина.

 

Визуално обаче това далеч не е най-впечатляващата звезда. Този факт често изненадва някои хора, които са чували общоприетото погрешно схващане, че Северната звезда е най-ярката. Но това не е така, призът за най-ярка звезда принадлежи на Сириус. Полярната звезда се нарежда чак на 48 място в тази класация, което всъщност никак не е зле, като се има предвид, че на небето могат да се видят около 7000 звезди с невъоръжено око.
Така че тя все пак е достатъчно лесно забележима без оптична помощ, дори и когато пълната Луна засенчва повечето звезди на небосвода. Но ако не беше уникалното ѝ местоположение и тя щеше да претърпи същата съдба като десетки други звезди с величина +2, до голяма степен игнорирани, погребани в съзвездие и привличащи само от от време на време вниманието на някой ловец на астероиди или комети, който се нуждае от ориентир към други по-интересни обекти.

Полярната звезда ни изглежда неясна само поради огромното ѝ разстояние от Земята. В действителност тази звезда е жълт свръхгигант, който е в краткотрайна фаза, преди да се превърне в червен супергигант. Това е най-големият и най-яркият член на тройна звездна система, която включва звездите от клас F от основна последователност Polaris B и Polaris Ab. Polaris А също е променлива звезда Делта Цефеида, чиято яркост се колебае с по-малко от една десета от величината на всеки няколко дни.

В миналото

Противно на очакваното Полярната звезда не е особено известна и в древната митология, и доколкото се споменава, най-често е в контекста на нейното местоположение. В скандинавските саги тя е описвана като връх на копие, около който се върти небето; а в монголската митология е кол, който държи света да не се разпадне. Но като цяло основният интерес на човечеството към тази звезда изглежда е свързан с практическата ѝ страна; моряци и изследователи са я използвали за навигация от векове.

Връщайки се назад в историята, обаче, Полярната звезда не винаги се е радвала на своето първокласно местоположение над полюса. Например, когато древните египтяни са строили Великата пирамида на Хеопс преди 4600 години, звездата Тубан от съзвездието Драко е била най-близката звезда до полюса. Но понеже процесът, наречен прецесия, кара земната ос бавно да се измества; Земята понякога има полярна звезда, а понякога не. Предстои след около 12 000 години Вега (най-ярката звезда от съзвездието Лира) да бъде нашата полярна звезда.

Как да намерим Полярната звезда на небето

Съзвездията Голяма мечка (вляво) и Малка мечка (вдясно), Полярната звезда се намира на опашката на Малката мечка.

Един от начините да намерите Полярната звезда е просто да останете будни няколко часа и да гледате как нощното небе се върти над вас – тя е единствената звезда, която (почти) не се движи. Но този метод не е много полезен за бързи наблюдения. Вместо това, класическият метод за намиране на Polaris е да използвате две звезди от Голямата мечка – Dubhe и Merak – като указатели. Тези две звезди образуват десния край на „купата“ или „черпака“ на Голямата мечка. Ако прокарате въображаема линия през тези две звезди тя ще ви насочи право към Полярната звезда. Този метод винаги работи, дори ако Голямата мечка се намира в положение „с главата надолу.” Това е и нещо чудесно, на което можете да научите другите, тъй като така всеки ще се радва и вдъхнови повече да се научи как да се ориентира само по звездите.

Източници: skyandtelescope.org, earthsky.org
Превод: Радослав Тодоров

Тази статия е част от Коледния брой на БГ Наука – виж повече ТУК>>

.


Европейска нощ на учените 2022 г.: