Направи дарение на училище!

Автор: Росица Ташкова

Второто ми рандеву с историята се случи спонтанно – случайна среща в коридора с Ива Кръстанова от Наградата на херцога на Единбург, изречението „Утре отивам в Свищов, хайде с мен!” и един телефонен разговор скоропостижно ме доведоха в дома на Алеко Константинов.

Транспортните премеждия не ни се разминаха и този път, но нищо не успя да помрачи щастливото ни настроение. Свищов ни изненада с неочаквано много топящ се сняг и изтичащите от него рекички, езерца и градски водопади.

Младият археолог Марин Маринов от Историческия музей на града ни поведе на кратко пътешествие из възрожденското минало на Свищов. Заедно разгледахме родната къща на Алеко Константинов и се запознахме с живота му, говорихме за стила на богатите търговски къщи от онова време и посетихме църквата „Св. Троица“ на Колю Фичето.

Родният дом на Алеко

Разбери повече за БГ Наука:

***

Къщата, в която е израснал Щастливеца се намира в северозападната част на града, недалеч от църквата „Св. Преображение” и с изглед към Дунава. Тя е устроена като къща музей през 1926 г. и в нея е подредена експозиция, която разкрива бита на семейството и проследява житейския път на писателя до неговата смърт.

Ето какво разказва г-н Маринов за архитектурния стил на къщата и за семейството на Алеко:

Като богато семейство те не се занимават с ежедневната домакинска работа, а имат прислуга, която отговаря за това. В къщата е запазено помещението, в което са готвели.

Освен кухненското помещение, в северната част на къщата е разположена трапезарията. Интериорът заслужава внимание, тъй като всичко е във виенски стил – това са мебели и съдове, които не са типични за тогавашния бит.

Нетипично за онова време е и наличието на баня в къщата. Тя, разбира се, не отговаря на съвременните представи за лукс. Има и специална стая, отредена за майката с бебето, в която се намира и бебешка люлка отново във виенски стил.

Във всяка стая и в коридора има голям брой прозорци и така къщата е отворена към заобикалящия я свят, за разлика от типичните ориенталски къщи, които остават някак затворени за него.

Ето какво разказа нашият събеседник за гостната стая, в която е бил посрещнат руският император Александър II:

В другата гостна стая можем да видим едно от първите пиана, внесени по нашите земи преди Освобождението. Неговото доставяне тук се дължи на това, че когато Алеко и неговите сестри са още малки деца, те не ходели на училище, а имали частни учители, един от които е учител по музика, който учи Алеко и неговите три сестри да свирят на пиано, а Алеко – и на цигулка.

Този учител не е случаен човек. Това е създателят на първия български певчески хор – Янко Мустаков, завършил консерваторията в Букурещ. В началото хорът е църковен, след това се преобразува в църковно-светски и накрая в изцяло светски хор.

Другият частен учител е един от първите учители през епохата на Възраждането. Това е Емануил Васкидович – създател на едно от първите светски български училища, именно тук – в Свищов. Под израза „светско училище” се разбира фактът, че то не се е помещавало в сградата на църковна институция, а в отделна специално построена за целта сграда. В къщата можем да видим и фотография на едно от първите български училища – Свети Николското училище, в което се е обучавал и Алеко.

Повече за образованието, което е получил Алеко и за войната разказва г-н Маринов:

В експозицията можем да видим и как е изглеждал Алеко като адвокат, облечен по типично западно европейската мода от онова време.

Малко известен факт е, че той взима участие във войната за Съединението на България през 1885 г., като доброволец санитар. След като войната приключва, с това приключва и животът на Алеко в тази къща, тъй като вече образован той заминава да живее в София, където постепенно се премества и цялото семейство, с изключение на една от сестрите му, която се омъжва в Свищов и остава да живее там. Докато бащата на Алеко все още има финансова възможност, той купува къща в София, подобна на тази в Свищов.

Още за кариерата на Щастливеца като адвокат и за първите му опити в литературата:

Някои от фейлетоните, които Алеко пише успяват да му създадат и други врагове, освен Захари Стоянов. За да го отдалечат от тях, приятелите му решават да го изпратят да отрази на Световното изложение в Чикаго през 1893 г. – той заминава като кореспондент на литературния клуб Мисъл, за да опише своите впечатления и от изложението, и от живота на американците тогава.

Кой е прототипът на Бай Ганьо и какви са реакциите към произведението, посветено на него:

Последното нещо, с което Алеко остава завинаги в нашата най-нова културна история е, че през 1895 г. той създава първото туристическо движение – „Урвич клуб”. Оказва се, че до официалното реализиране на този проект повечето хора у нас нямат понятие от туризъм. Писателят забелязва, че единственото нещо, което правят младите българи по онова време е да ходят на работа, а в свободното си време да стоят по кръчми и кафенета. Но Алеко е ходил в Швейцария, където туризмът е бил развит още тогава и тъй като смята, че нашата природа не отстъпва по нищо на тяхната, решава да покаже това на сънародниците си и създава дружеството. За да бъде по-престижно, той предлага негов почетен председател да бъде Иван Вазов, но тъй като туризмът се оказва непозната материя и за него, той се плаши, че това начинание ще накърни авторитета му и отказва. Така самият Алеко остава председател и на 27 август 1895 г. е официалното откриване на дружеството – тогава Щастливеца успява да организира 300 жители на София да изкачат Черни връх. В експозицията можем да видим снимки от тези първи дни от съществуването на „Урвич клуб”. На тези снимки личи в каква малка степен хората са разбирали какво е туризъм, тъй като дамите са облечени в бални рокли, носят малки чантички и високи обувки. Затова и повечето от тези триста души не успяват да стигнат до върха. Тук можем да видим и фотографии от различни други места, които дружеството е посещавало, например Свищовският манастир, разположен и до днес на 2 км югоизточно от Свищов.

Нелепият край на един достоен живот:

Самоковлиевата къща

Най-новата експозиция на Историческия музей в Свищов е обозначена като „Градски бит и култура” и се разполага в известната Самоковлиева къща от края на 19. и началото на 20. век, която през социализма е изпълнявала функцията на Дом на новородетното. Забележителни са изрисуваните тавани на всяка стая.

Да я разгледаме заедно:

Снимка: Ива Кръстанова

Църквата „Света Троица” на Колю Фичето

На едно от най-високите места в центъра на града е разположена известната църква с въртящите се колони, построена от Колю Фичето – „Света Троица”. Марин Маринов разказва повече за нея:

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!