Направи дарение на училище!
„Подреждането на стартовата линия“ е глава от произведението “Пушки, вируси и стомана” на Джаред Даймънд, която съдържа своите смисъл и насоченост още в заглавието си. В нея той коментира въпроса, за който се търси точен отговор от много години и то именно – „Как започва всичко?“. Откъде сме произлезли, как сме се развили, за да достигнем до сегашната си форма на нормално функциониращи и социални човешки същества. Как преди хиляди години предците ни са живели в пещери, а сега изграждаме цели градове в опита да развием средата, в която живеем, докато в същото време малко по малко я унищожаваме.
В началото на главата авторът ни връща назад във времето и то чак до зората на човечеството, показвайки ни къде са открити първите следи от човешко присъствие, като разбираме, че това се случва в Африка. Подобно на теорията на Дарвин за еволюцията на човека от маймуната, тук също виждаме тези доводи, като в хода на еволюцията се очаква първите същества да бъдат с най-малък мозък, съобразно с техните ограничени умствени способности, но обратно на това е доказано, че мозъците на неандерталците са били малко по-големи от нашите. Това автоматично изключва използването на тази дума като нарицателно за човек, който разбира нещата по-бавно и трудно.
В археологията обаче, когато човек открие нещо, мислейки си, че е първата следа за определен момент от историята, наречен още „най-ранен Х“, това винаги се опровергава. И така един учен открива нещо, което уж е първа следа, но след това още петима се връщат по-далеч в историята, за да му докажат, че греши. Това, както може да се вижда като обезкуражаващо за хората, занимаващи се с такива изследвания, също така помага за развитието на археологията и нейното разширяване и обогатяване с все повече нови факти.
Освен споровете относно това кога са създадени първите човешки следи, съществуват и такива за събитието, наречено „Големият скок напред“. То се отнася за началото на човешката история още преди 50 000 години и се опитва да проследи дали е започнало в един регион, след което хората чрез миграция са заселили и останалите места, или в няколко региона, като най-ранните доказателства идват от Източна Африка, представени под формата на каменни сечива и огърлици. Това ни дава повод да размишляваме дали човекът произлиза от един континент и в последствие се е адаптирал към различните условия на земята, заселвайки се на все повече места.
Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия Брой 158 на списанието.