В продължение на няколко десетилетия невролозите са създали добре дефинирана карта на мозъчната „езикова мрежа“ или зоните на мозъка, които са специализирани за обработка на езика. Намираща се главно в лявото полукълбо, тази мрежа включва части от Зоната на Брока*, както и други части на фронталния и темпоралния лоб.
*Зоната на Брока е област във фронталния дял на доминантното полукълбо на мозъка, обикновено ляво. Нейните функции са свързани с речта.
Зоната на Брока е известна още като зоната на моторната реч. Тя е близо до моторния кортекс и се използва в процеса на говорене. Разположена в долната челна извивка, тази област регулира и моделите на дишане по време на говорене и вокализацията, необходима за нормална реч. (бел. прев.)
По-голямата част от тези изследвания са извършени с англоговорящи, докато слушат или четат текстове на английски език.
Невролозите от Масачузетския технологичен институт наскоро са извършили изследвания и са представили мозъчни изображения на хора, говорещи 45 различни езика. Резултатите показват, че езиковите мрежи на говорещите тези различни езици, изглеждат по същество същите като тези на говорещите английски език.
Констатациите, макар и не изненадващи, установяват, че местоположението и ключовите свойства на езиковата мрежа изглеждат универсални. Работата също така полага основата за бъдещи изследвания на езикови елементи, които биха били трудни или невъзможни за изучаване при англоговорящи, тъй като английският няма тези характеристики.
„Това проучване е много основополагащо, защото ни позволява да разширим някои констатации, които сме имали досега само за английски език, до широк набор от езици“, казва Евелина Федоренко, асоцииран професор по невронауки в Масачузетския технологичен институт (МТИ) и член на “Институт за изследване на мозъка “ към MТИ. „Надеждата е, че сега, когато виждаме, че основните свойства изглеждат общи за различните езици, можем да търсим потенциалните разлики между езиците и езиковите семейства в начина, по който се обработват в мозъка и можем да изучаваме явления, които всъщност не съществуват, когато мозъкът обработва английски език.“
Федоренко е главният автор на изследването, което се публикува и в сп. “Nature Neuroscience”. Сайма Малик-Мораледа, доктор по философия. студент в програмата за говорни и слухови бионауки и технологии в Харвардския университет и Дима Айяш, бивш научен сътрудник, са водещите автори на статията.
Картографиране на езикови мрежи
Точните местоположения и форми на езиковите зони се различават при различните индивиди, така че за да намерят езиковата мрежа, изследователите карат всеки човек да изпълни езикова задача, докато сканират мозъка му с функционален магнитен резонанс (fMRI). Слушането или четенето на изречения на родния език би трябвало да активира езиковата мрежа. За да разграничат тази мрежа от други области на мозъка, изследователите също така молят участниците да изпълняват задачи, които не би трябвало да я активират, като слушане на непознат език или решаване на математически задачи.
Преди няколко години Федоренко започва да проектира задачи, които да бъдат нещо като „локализатор“ за говорящите езици, различни от английски език. Въпреки че повечето проучвания на езиковата мрежа са използвали англоговорящи като субекти, английският не включва много характеристики, които обикновено се срещат в други езици. Например в английския редът на думите обикновено е фиксиран, докато в други езици има повече гъвкавост в начина на подреждане на думите. Много от тези езици вместо това използват добавянето на морфеми или сегменти от думи, за да предадат допълнително значение и връзки между думите.
„От много години нараства осъзнаването на необходимостта да се разглеждат повече езици, ако искате да правите твърдения за това как работи езикът въобще за разлика от това как работи английският език“, казва Федоренко. „Мислехме, че би било полезно да разработим инструменти, които да позволят на хората от други части на света да изучават стриктно езиковата обработка в мозъка. Вече има достъп до технологии за изобразяване на мозъка в много страни, но основните парадигми, които ще ви трябват, за да намерите езиково-отзивчивите зони в човека просто ги няма.“
За новото проучване изследователите са направили мозъчна снимка на двама човека, говорещи 45 различни езика, представляващи 12 различни езикови семейства. Тяхната цел е била да видят дали ключови свойства на езиковата мрежа като местоположение, лява латерализация* и подбор, са същите при тези участници, както при хората, чийто роден език е английският.
Изследователите решават да използват „Алиса в страната на чудесата“ като текст, който всеки ще слуша, защото това е едно от най-широко превежданите художествени произведения в света. Те избират 24 кратки пасажа и три дълги пасажа, всеки от които е записан от носител на езика. Също така всеки участник чува безсмислени пасажи, които не трябва да активират езиковата мрежа, или е помолен да изпълни различни други когнитивни задачи, които не трябва да я активират.
Екипът открива, че езиковите мрежи на участниците в това проучване са открити в приблизително същите области на мозъка и имат същата селективност като тези на англоговорящите.
„Езиковите области са избирателни – казва Малик-Мораледа – те не би трябвало да реагират по време на други задачи, като например задача за пространствена работна памет, и това открихме при тестовете с говорещите 45 езика.“
Освен това, езиковите зони, които обикновено се активират заедно при англоговорящите, като фронталните езикови зони и темпоралните езикови зони, са синхронизирани по подобен начин при говорещите други езици.
Изследователите също така твърдят, че сред всички субекти малкото количество вариации, които са видели между индивиди, които говорят различни езици, е същото като количеството вариации, което обикновено се наблюдава между говорещите английски език.
Прилики и разлики
Констатациите ни предполагат, че цялостната архитектура на езиковата мрежа е подобна при говорещите различни езици, но това не означава, че изобщо няма разлики, казва Федоренко. Като пример, сега изследователите могат да търсят разлики в говорещите езици, които използват предимно морфеми, а не словоред, за да помогнат при определянето на значението на едно изречение.
„Има всякакви интересни въпроси, които можете да зададете относно морфологичната обработка, които всъщност няма смисъл да задавате на английски, защото има много по-малко морфология“, казва Федоренко.
Друга възможност е да се проучи дали говорещите езици, които използват разлики в тона, за да предадат различни значения на думите*, биха имали езикова мрежа с по-силни връзки със слуховите области на мозъка, които кодират височината.
В момента лабораторията на Федоренко работи върху проучване, в което сравняват „времевите възприемчиви полета“ на говорещите шест типологично различни езика, включително турски, мандарин и фински. Времевото възприемчиво поле е мярка за това колко думи за езикова обработка може да обработи наведнъж езиковата система, а за английския е доказано, че е с дължина от шест до осем думи.
„Езиковата система изглежда работи върху части от само няколко думи и ние се опитваме да видим дали това ограничение е универсално за тези други езици, които тестваме“, казва Федоренко.
Изследователите също така работят върху създаването на задачи за езиков “локализатор” и намирането на участници в проучването, които да ползват допълнителни езици извън 45-те от това проучване.
Превод: Светла Данчева
Източник: сп. “Medical Express”
