1919 г. — 18. I
Започва Парижката мирна конференция с участието на 27 държави, воювали срещу Германия. Германия и нейните съюзници (Австро-Унгария, България и Турция) не участват в преговорите. Не участвува и Съветска Русия. Френската делегация, начело с Жорж Клемансо, се стреми към подготовката на такъв мирен договор, който ще укрепи позициите на Франция в Европа и ще я гарантира от евентуална агресия от страна на Германия. Английската делегация, заинтересована главно от наследяването на германските колониални владения, не вижда по-големи изгоди за своята страна от засилването на позициите на Франция. Делегацията на САЩ иска създаването на международна организация — Общество на народите, която би уредила мирното съжителство на народите — с нейна помощ САЩ биха могли да оказват влияние върху политическите решения в Европа. Парижката конференция преминава във враждебна спрямо Съветска Русия атмосфера.

1019 г. — 25. I
Парижката конференция създава комисия, начело с президента на САЩ У. Уилсън, за разработване на принципите за функциониране на Обществото на народите. Организацията, трябва да служи на новосъздадената чрeз мирните договори политическа система на капитализма. Държавите—членки са задължени да си оказват взаимна помощ при нарушаване на статуквото. При спорове има думата постоянният Международен съд на справедливостта в Хага. Да налага санкции е упълномощено също и Общото събрание на организацията, както и Съветът на Обществото на народите. Задача на Секретариата на организацията е да регистрира всички договори, сключени между членовете на организацията. Съветът на Обществото на народите се състои от представители на великите държави и 4-ма представители на държави, които се избират от Общото събрание. Пактът за Обществото на народите влиза в сила от 10. I. 1920 г.; той е интегрална част от мирните договори.

1919 г. — 28. VI
Подписан е мирен договор във Версай. Франция успява да прокара повечето от своите искания, макар че в основните им пунктове те са посмекчени поради противопоставянето на Лойд Джордж и У. Уилсън. Част I от подписания договор съдържа устава на Обществото на народите (26 параграфа). Част II и III се отнасят за новите граници. Елзае и Лотарингия са дадени на Франция без плебисцит. Гданск става открит град. Германия признава независимостта на Австрия. Част IV третира интересите и правата на Германия зад граница. Германия се отказва от всичките си задморски владения Военните постановки в част IV и V засягат почти цялостното предаване на победителите на воениите материали, разпущането на генералния щаб, премахването на задължителната военна служба, разпущането на съществуващата армия, фиксирането на размера на новата професионална армия (сухопътни войски — 100 хил. души и военен флот с 15 хил. души), всички крепости и фортове на изток от Рейн В пояс с широчина 50 км, трябва да бъдат разрушени. Съюзнически комисии ще контролират разоръжаването и военното състояние на Германия. Част VI съдържа разпоредби за военнопленниците.
Част VII включва наказателни разпоредби спрямо Германия. Вилхелм II се обвинява в нарушаването на международните принципи за съжителство и святост на договорите. Германското правителство трябва да предаде всички военнопрестъпници, които ще бъдат съдени от специален съд. Част VIII включва решенията за репарациите, които трябва да заплати Германия като главен причинител на военните разрушения и загубите, понесени от ощетените държави. Репарационната комисия трябва да уточни размера на обезщетенията, които трябва да се изплатят в срок от 30 години. Всички търговски кораби с водоизместимост от 600 до 1000 тона и половината от корабите от 1000 до 1600 тона и от риболовния и речния флот трябва да бъдат предадени на победителите. В рамките на репарациите се предвиждат доставки на машини, инструменти, строителни материали, произведения на химическата промишленост, транспортни средства, коне и добитък и т. н.
Част X включва постановки от стопанско естество: най-привилегированите страни (от подписалите договора) в търговията за срок от 5 години. Нов митнически ред, денонсиране на старите търговски договори. Германия трябва да признае много договори, които ще й бъдат наложени от съюзниците. Освен това съюзниците трябва да определят военните обезщетения, които в бъдеще ще бъдат признати на Русия. Част XI осигурява на самолетите на съюзниците свободно прелитане и кацане на територията на Германия. Част XII се огнася за пристанищата, водните пътища и жп линиите. Реките Елба, Нгман, Одер, Дунав и Рейн се считат достъпни за международна навигация. Фиксира се свободно преминаване през Килския канал за всички държави, запазва се правото на Чехословакия да ползва пристанищата в Хамбург и Шчечин.
Част XIII засяга принципите за организацията и условията на труда в духа на постановките на Обществото на народите.
Част XIV разглежда средствата, гарантиращи изпълнението на договора, както и решенията за сроковете за освобождаване на окупираните за 15 години територии.
Част XV съдържа различни други въпроси.

1919 г. — 10. IX
Австрия и държавите от Антантата подписват мирен договор в Сен Жермен ал Ле. Главни постановки: потвърждава се отделянето на Унгария от Австрия, Южен Тирол се дава на Италия, която получава също Триест, Истрия, част от Крайна и Каринтия, Далмация и Далматинските острови; Австрия признава независимостта на Чехословакия, Полша, Унгария, Югославия. Австрийската армия се намалява до 30 хил. войници, а военният и търговският флот се дават на победителите. Великите сили третират Австрия и Унгария като наследници на хабебургската монархия, т. е. като причинители на войната, а чехите, южните славяни и седмоградските румънци се включват към лагера на победителите.

1919 г. — 27. XI
България подписва в Ньой сюр Сен мирен договор. Северната граница на България се определя по граничната линия от 1913 г. Добруджа остава в Румъния. Струмица се дава на Югославия. Крайбрежието на Егейско море чак до река Марица — на Гърция. По-късно на България се отказва достъп до Егейско море. Намалява се българската армия до 20 хил. войници.

1920 г. — IV — 1922 г. — VII
Много конференции на европейските държави-победителки, посветени на регулирането на мирните проблеми, особено на германските репарации: в Сан Ремо, в Булон, в Спа, където за първи път са допуснати германски представители.

1920 г. — 4. VI
Подписан е мирен договор в Трианон. Унгария отстъпва Словакия и Закар-патска Русия — на Чехословакия, Бургенланд на Австрия, Войводина, Хърватско и Словения на Югославия, Банат на Югославия и Румъния, Седмоград и Буковина на Румъния, Унгарската армия се намалява до 35 хил. войници.

1920 г. — 10. VIII
Турското правителство подписва мирен договор в Севър (турският проблем е особено комплициран поради развоя на събитията в самата Турция и в Русия). Главни условия: международен контрол и управление на морските проливи; финансов и военен контрол от държавите-победителки; намаляване на армията до 50 хил. войници; международен контрол върху пристанищата, въздухоплаването, жп транспорта, репарациите. Териториални проблеми: Тракия с Галиполи, Егейските острови, Смирна (е плебесцит след 5 години) — се дават на Гърция; Сирия и Ливан — на Франция; Ирак и Палестина, както и протекторатът над Арабия — на Великобритания; Турска Армения става независима държава; Кипър и Египет остават под английското владичество, а Триполитания — под италианско. Към Турция остават само Цариград с околностите и Анадола.
Турските патриоти, под предводителството на Мустафа Кемал, не признават договора от Севър.Този договор окончателно оформя новото състояние на силите в Европа, наричано обикновено Версайска система. Решенията не задоволяват изцяло американските интереси и САЩ не ратифицират договора.

1920 г. — 15. XI — 18. XII
Първо заседание на Обществото на народите в Женева. САЩ отхвърлят предложението да членуват в него.

1920 г. — 1924 г.
Оформя се системата от европейски съюзи. Подписани са споразумения между Чехословакия и Югославия, с които се поставя началото на Малката Антанта. През 1921 г. (IV — VI) се сключват споразумения между Чехословакия и Румъния, и Югославия и Румъния. Малката Антанта сътрудничи с Франция. Системата от договори и съюзи се разпростира и в Средно-източна Европа, благодарение на съюза на Полша с Франция (19. II. 1921 г.), с Румъния (3. III. 1921 г.) и на договора на Франция с Чехословакия (25. I. 1924 г.).

1921 г. — 24—29. I
Конференция в Париж за германските репарации. Обезщетението в размер па 269 милиарда марки в злато следил да бъде изплатено за 42 години. Освен това в обезщетението се включва и 12 на сто от стойността на годишния германски експорт за период от 42 голини (около I—2 милиарда златни марки годишно).

1921 г. — 21. II — 14. III
Конференция в Лондон. Германските контрапредложения по въпроса за репарациите са отхвърлени. Вторият германски опит за получаване на отстъпки на специално свиканата конференция е представители на Антантата, също не дава резултати. Прилагат се „санкции“ (8. III.) окупация на Дюселдорф, Дуисбург, Рурорт, Мюлхайм и Оберхаузен. Митническата линия е преместена до границата на окупираната територия.

1921 г. — 27. IV
Репарационната сума се намалява на 132 милиарда марки, които Германия следва да заплати в злато.

1921 г. — 5. V
Лондонски ултиматум на съюзниците. От Германия се изисква: 1). бързо разоръжаване; 2). да се спазват условията за изплащане на контрибуциите — 132 милиарда марки за 37 години; 3), да се изплатят 1 млрд марки в продължение на 25 дни; 4). военните престъпници да бъдат предадени веднага на съд. Съюзниците заплашват Германия, че ако не спазва тези условия техните войски ще навлязат в Рурския минен басейн. На 12. V. Германия приема окончателно условията.

1921 г. — 25. VIII
Сепаративен мирен договор на САЩ с Германия.

1921 г. — 12. XI — 1922 г. – 6: II
Вашингтонска конференция.“ В нея участват САЩ. Англия, Китай, Япония, Франция, Италия. Холандия, Белгия и Португалия. Нейната цел е да се узакони новото съотношение на силите в Далечния изток. Резултатите от Конференцията потвърждават нарасналата роля на САЩ в този район. На конференцията са сключени 3 договора. Договор между САЩ, Великобритания, Япония, Франция и Италия, по силата на който се установява съотношението на тонажа на техните военни флотилии (5:5:3:1.75:1.75). Договор между САЩ, Великобритания, Япония и Франция, който гарантира постоянното им присъствие в Тихия океан. Едновременно този договор отменя съюза между Великобритания и Япония сключен през 1902 г. Третият договор между държавите е за независимостта на Китай и за принципа на „отворените врати“, лансиран от САЩ. Япония е принудена да върне на Китай Шаидун и Киаочаоу.

1922 г. — 10. IV — 19. V
Конференция в Генуа за регулиране на международните икономически проблеми и репарациите, с участието на 28 европейски държави, Япония и английските доминиони. Отсъстват представители на САЩ и Турция. Съветският комисар на външните работи Г. Чичерия се опитва да включи в дневния ред въпроса за признаването на Русия като Съветска република както и проблема за разоръжаването. Франция отхвърля проекта.

1922 г. — 16. IV
В предградието на Генуа Рапало е сключен германо-съветски договор на принципа на пълното равноправие. Установени са дипломатически отношения между Германия и Съветска Русия. Всякакви искове от периода на войната между Германия и царска Русия се считат за недействителни (Съветска Русия се отказва от исканията си, произтичащи от постановките на Версайския договор).

1922 г. — 15. VI — VII
Икономическа конференция в Хага, посветена на дълговете и кредитите.

1922 г. — 11. X
Завършва турско-грьцката война.

1922 г. — 20. XI – 1923 г. — 24. VII
Конференция в Лозана за сключване на мир с Турция. В хода на продължителните обсъждания е разработен текстът на договора с Турция, който определя нейните граници. Подписана е също конвенция за свободно корабоплаване през черноморските проливи. Босфорът и Дарданелите са демилитаризирани. По такъв начин мирните условия от Севър са ревизирани — откритите морски проливи остават в притежание на Турция.

1923 г. – 11. I
Франция и Белгия окупират Рурсюата област.

1924 г. — 14. I — 9. IX
Заседание на Международния комитет от експерти по въпроса за германските репарации. Програмата, разработена от експертите, т. нар. план Дауес, предвижда да се ликвидират ограниченията, които спъват икономическото развитие на Германия и да се отпуснат кредити от чужбина за стопанско развитие. Американската и английската буржоазия са заинтересовани от развитието на германската промишленост и участвуват в процеса на концентрация на производството и капитала. Чуждите инвестиции ускоряват възникването на тръстове и концерни като „И. Г. Фарбениндустри“, „Сталверке“ и др.

1924 г. — 22. I
Пада консервативното правителство на Ст. Болдуин във Великобритания. Начело на кабинета застава ръководителят на Лейбъристката партия Р. Макдоналд. Създава се благоприятна атмосфера за нормализиране на отношенията с Германия.

1924 г. — 15. VII
Окупационните войски напускат територията на Рур.

1924 г. — 16. VII — 16 VIII
Лондонската конференция приема плана Дауес. Между другото той предвижда да се отсрочат германските плащания за по-дълъг период, да се отпуснат заеми и да се стабилизира валутата на Германия, да се контролира германската икономика от САЩ и Великобритания. Планът създава усчовия за възстановяване на икономическия и военен потенциал на Германия, улеснява икономическата й експанзия и отслабва позициите на Франция. (Райхстагът приема направените предложения и на 1. IX. планът Дауес влиза в сила).

1925 г. — 5—16. X
Конференция в Локарно. Подписани са споразумения: 1) Рейнски гаранционен пакт за сигурност, т. нар. Западен пакт между Германия, Белгия, Франция, Великобритания и Италия. Според него се гарантира ненарушимостта на границите на Германия с Белгия и Франция; Германия се оказва от Елзас и Лота-рингия; рейнската граница се демили-таризира. 2) Арбитражен договор между Германия и Белгия, както и между Германия и Франция. 3) Помирителен договор между Германия и Полша; Германия и Чехословакия. Германия се задължава да не предприема никакви опити да променя границите с Полша чрез използване на сила. Договорът в Локарно се счита сериозна крачка напред за запазване на безопасността и мира в Европа. Всъщност този договор не гарантира целостта на границите на Полша и Чехословакия.

1926 г. — III
Заседание на Обществото на народите в Женева. Приемането на Германия в Обществото на народите се отлага за есента на 1926 г. поради становището на Франция.

1926 г. — 8. IX
Германия е единодушно приета в Обществото на народите и получава постоянно място в Съвета на организацията.

1927 г. — 4—23. V
Световна икономическа конференция в Женева.

1927 г. — VI—VII
Женевската конференция на САЩ, Великобритания и Япония по въпроса за намаляване (разоръжаване) на морските сили — завършва безрезултатно.

1928 г.—27. VIII
Пактът Бриан—Келог, подписан в Париж от 15 държави, предвижда те да се откажат от войната като инструмент в международната политика и призовава към мирно уреждане на споровете. До края на 1929 г. този пакт с подписан от 54 държави.

1929 г. — 9. II
Протокол на Литвинов. Проект за създаване на система от договори между Съветския съюз, Полша, Латвия и Естония.

1929 г. — 11. II — 6. IV
Конференция за ревизиране на плана Дауес за германските репарационни задължения. Участват представители на Белгия, Германия, Англия, Франция, Италия и Япония, под ръководството на американеца О. Йънг, В резултат на преговорите възниква т. нар. план Йънг. Определя се размерът на годишните вноски на Германия, както и начинът на тяхното предаване. За пореден път германските платежни задължения са намалени.

1029 г. — 6-13. VIII
Първа конференция в Хага. Обсъждане па плана Иънг. Появяват се сериозни различия в схващанията на Англия и Франция. Германия приема плана при условие, че окупационните войски напуснат Рурската област преди срока, посочен във Версай (Версайският договор предвижда II и III зона да бъдат напуснати най-късно до 30. VI. 1930 г.).

1929 г. — 4. IX
На заседание на Обществото на народите Аристид Бриан представя проект за създаване на Обединени европейски щати (митническа и икономическа уния).

1929 г. — 24. X
„Черният петък“ на нюйоркската борса поставя началото на голяма световна икономическа криза.

1930 г. — 3—20. I
Втора конференция в Хага, свикана за окончателно уреждане на въпроса с репарациите. Приет е планът Йънг.

1930 г. — 21. I — 22. IV
Конференция в Лондон между САЩ, Англия и Япония относно въпроса за флота — появяват се трудности в резултат на новите френски и италиански претенции. Резултат: 1) договор между 5-те държави — отказ от строеж на броненосци до 1936 г., ограничаване строителството на подводници, 2) договор на 3 страни (Англия, САЩ, Япония) — определяне на тонажа за отделните типове морски съдове (кръстосвачи, разрушители и подводници), както и тонажа на целия военен флот на дадена страна — клауза, която позволява на всяка държава-участничка в договора допълнително да се въоръжава, когато държава, не участваща в договора, наруши равновесието на силите в моретата в резултат на свръх въоръжаване.

1931 г. — V—VII
Рухва австрийската кредитна система (11. V.), което влияе предупреждаващо върху икономиката и политиката на всички държави в Европа. Фалитът на Дармщадската и на Националната банка (13. VII ) в Германия. Финансовата криза се разширява.

1931 г. — 20. VI
Президентът на САЩ X. Хувър предлага, поради кризисната икономическа ситуация в света, годишен мораториум върху всички международни платежни задължения. Това предложение бързо се приема от всички заинтересовани държави (влиза в сила от 15. VII. 1931 г.).

1931 г. – 21. IX
Японците окупират Мукден и други райони в Манджурия. Започва многогодишно състояние на война между Япония и Китай.

1931 г. — 21. IX
Английската банка е принудена да се откаже от валутната система със златно покритие. Това означава отказ от либералната валутна политика. По примера на Англия постъпват страните с фунтова валута: Индия, Египет, Ирландия, Австралия, Нова Зеландия, Южно-африканският съюз, скандинавските страни, а също Португалия, Естония, по-късно — Япония и Чехословакия.

1932 г. — 2. II
Открита е международна конференция по разоръжаване в Женева — не донася никакви резултати.

1932 г. — 16. IV — 9. VII
Конференция в Лозана. Под ръководството на министър-председателя Макдоналд се подписват договори, които приключват въпроса с репарациите. Последва ликвидирането на германските реперационни задължения чрез изплащането на еднократна сума от 3 милиарда марки (през I. 1932 г. германското правителство публикува отчет, според който са изплатени 53 милиарда и 155 млн. марки).

1932 г. – 4. IX
Отчет на лорд Литън в Обществото на народите относно японско-китайския конфликт; потвърждава незаконността на японските действия, но препоръчва превръщането на Манджурия , в автономна територия, подчинена на китайската държава, но оставаща под японски контрол.

1933 г. — 2. II — 14. X
Втора международна конференция по разоръжаването. По време на конференцията (III) министър-председателят на Италия Мусолини предлага да се сключи Пакт на четирите — между Англия, Франция, Германия и Италия. Съдържанието на пакта да се състои в политика на сътрудничество (мирна политика с възможност за ревизия на мирните договори) на принципа на равноправието (равноправие за Германия в областта на въоръженията). Този пакт е насочен срещу СССР и държавите от Малката Антанта. Пактът е подписан (15. VII.), но не е ратифициран от Франция, поради което не влиза в сила.

1933 г. — 16. II
Организационен пакт на Малката Антанта.

1933 г. — 25. II
Приемане на отчета и препоръките на Литън от Обществото на народите. Япония ги отхвърля.

1933 г. — 27. III
Япония напуска Обществото на народите. Решението на Япония нарушава световната система за гарантиране на мира, създадена през 1919 г.

1933 г. – 2. VI — 27. VII
Международната икономическа конференция в Лондон се старае да приеме международен валутен договор.

1933 г. – 3—5. VII
Подписана е конвенция за определяне на дефиницията за агресор — между Съветския съюз, Естония, Литва, Латвия, Полша, Чехословакия, Румъния, Югославия, Афганистан, Турция и Персия.

1933 г. – 2. IX
Подписан е пакт за ненападение между Италия и Съветския съюз.

1933 г .— 19. X
Германия излиза от Обществото на народите.

1933 г. — 26. XII
VII панамериканска конференция в Монтевидео — подписана е конвенция за правата и задълженията на държавите.

1934 г. — 26. I
Сключен е договор за ненападение между Германия и Полша.

1934 г. — 9. II
Сключен е балканският пакт между Турция, Гърция, Румъния и Югославия (без България и Албания), поради опасност от страна на Германия и Италия.

1934 г. — 27. VI
Френският външен министър Жан Луи Барту предлага сключването на източен пакт, който предвижда колективна система за ненападение между държавите от Източна Европа, с френска гаранция и базиращ се на Обществото на народите („Локарно за Изтока“). Хитлер не проявява желание Германия да се присъедини към пакта.

1934 г. — 18. IX
Съветският съюз става член на Обществото на народите, получавайки постоянно място в Съвета на ОН.

1934 г. — 27. IX
Декларация на Франция, Великобритания и Италия, която потвърждава независимостта на Австрия.

1934 г. — 9. X
Ж. Л. Барту, привърженик на френската система за източни договори и за сближение със СССР, е убит от хърватски терористи в Марсилия заедно с югославски крал Александър I.

1934 г. — 5. XII
Съветско-френски протокол по въпроса за източния пакт.

1935 г. — 7. I
Разговорите на Пиер Лавал с Бенито Мусолини в Рим довеждат до сключваше на договор, третиран колониалните компенсации в Северна Африка, както и на план, който гарантира австрийските граници. Тайни преговори по въпроса за Етибпия.

1935 г. — 16. — III
Германия отхвърля военните ограничения, наложени от Версайския договор, и въвежда задължителна военна служба.

1935 г. — 17. IV
Резолюция на Обществото на народите, осъждаща ремилитаризацията на Германия.

1935 г. — 2. V
Френско-съветски договор за взаимна помощ за период от 5 години в случай, че една от страните бъде нападната от която и да е европейска държава.

1935 г. — 16. V
Съветско-чехословашки договор за взаимна помощ, съдържащ клауза, че помощ може да се окаже само в случай на военна поддръжка от Франция (по тази причина този договор не влиза в действие в 1938 г.).

1935 г. – 18. VI
Германо-английски морски договор. Англия дава съгласие — германското морско въоръжаване да нарасне в размер до 35 на сто от британския военен флот. Негодувание във Франция. Голям успех за политиката на Адолф Хитлер, чиито стремежи са еднозначно подкрепени от Англия.

1935 г. — 25. VII — 20. VIII
VII конгрес на Коминтерна, който поставя пред комунистическите партии в капиталистическите страни задачата да се изгради широка антифашистка демократична коалиция — народен фронт.

1935 г. — 3. X
Агресия на Италия срещу Етиопия.

1935 г. — 7. X
Отчет на Комитета на шестте по въпроса за итало-етиопския конфликт, приет от Обществото на народите.

1935 г. — 11. X
Събранието на Обществото на народите потвърждава резолюцията на Съвета относно санкциите срещу Италия. Те включват: ембарго върху оръжейните доставки, замразяване на Кредитите и забрана на доставките от суровини. Не всички страни спазват санкциите — най-вече това се отнася за Франция. Англия — също. Германия подпомага Италия като й доставя суровини.

1936 г. — 16. II
Изборна победа на Народния фронт в Испания, който получава 268 места от 473. Нараства политическата активност на трудовите маси в страната.

1936 г. — 7. III
Германски меморандум по въпроса за ремилитаризацията на Рейнската област. Германски войски навлизат в демилитаризираната зона. Претекст — ратификацията на френско-съветския пакт за взаимна помощ. Формални протести от държавите на Антантата.

1936 г. — V
Италиански войски завладяват Адис Абеба.

1936 г. — 4. VII
След завършване на военните действия и завладяването на Етиопия Обществото на народите се съгласява да премахне санкциите, наложени на Италия.

1936 г. — 20. VII
Конференцията в Монтрьо приема конвенция по въпроса на проливите. Дипломатическа игра на Англия и Франция срещу Съветския съюз. Възвръща се турският суверенитет върху проливите, включително и правото за строителство за укрепления, свободно преминаване за търговските кораби, утежнени условия за преминаването на военни кораби на други държави.

1936 г. — 17—18. VII
Кантрареволюционен метеж на ген. Фр. Франко, подкрепен от Германия и Италия. Избухва гражданска война в Испания. Бунт на офицерите в Испанско Мароко и много други селища на Испания срещу правителството на Народния фронт. СССР и прогресивните сили в света оказват помощ на правителството на Народния фронт (интернационалните бригади).

1936 г. — 25. X
С германо-италианокия пакт е създадена т. нар. ос Берлин — Рим. Германия признава анексирането на Етиопия от Италия. Двете велики сили съгласуват действията си по отношение на Испания, признават и подкрепят правителството на ген. Франко, разпределят сферите си на влияние в Югоизточна Европа.
Германия и Япония. Размяна на информация за дейността на Комунистическия интернационал. Предвиждат се активни действия против Коминтерна и революционното движение.

1937 г.— 12. III
Сключен е договор за взаимна помощ между СССР и Монголската народна република.

1937 г. — 7. VII
С агресията на Япония в Северен Китай започва дългогодишната японо-китайска война.

1937 г. — 21. VIII
Пакт за ненападение между СССР и Китай.

1937 г. – 10-14. IX
Конференция в Нион. Предмет на взетите решения са начините за борба с пиратството в Средиземно море, т. е. преди всичко борбата с италианските подводници, които атакуват корабите, возещ доставки за испанския Народен фронт. Договорът е подписан от: Великобритания и Северна Ирландия, България, Египет, Франция, Гърция, Румъния, Турция, СССР и Югославия; по-късно и от Италия.

1937 г. — 6. XI
Италия се присъединява към антикоминтерновския пакт.

1937 г. — 19. XI
Лорд Халифакс, член на английския кабинет, посещава Хитлер. Целта на визитата е да се разгледат възможностите за англо-германско политическо сътрудничество.

1937 г. — 11. XII
Италия напуска Обществото на народите.

1937 г. — 29. XII
Обявена е независимостта на Ирландия.

1938 г. — 12—13. III
Аншлус на Австрия към Германия. След предварително изпратен ултиматум и оставката на канцлера Шушниг, германските войски навлизат в Австрия. Западните велики сили не се противопоставят на агресията, стараят се да насочат германската експанзия на изток.

1938 г. — 16. IV
Англо-италиански договор. Англия е заинтересована от отслабване на напрежението в Средиземно море, а Италия търси сближение с Англия като противовес след присъединяването на Австрия към Германия. Англия признава италианското господство в Етиопия. Италия се задължава да изтегли частите си от Испания след завършване на испанската война. Освен това са регулирани всички спорни проблеми в Близкия изток.

1938 г. — 24. IV
Партията на судетеките немци в Чехословакия настоява за автономия на Судетската област, фактически — за присъединяването й към Германия.

1938 г. — 3—9. V
Посещение на Хитлер в Рим. Демонстрация на единството на „оста“, Мусолини временно се изплъзва от сключването на съюз. Хитлер тържествено декларира отказа си от Южен Тирол. Нарастват териториалните претенции на Германия спрямо Судетската област и Моравия.

1938 г. – 20. V
Германски войски се съсредоточават по границата с Чехословакия.

1938 г. — 21—23. VIII
Конференция на Малката Антанта. Признава се правото на Унгария да се въоръжава. През септември, под натиска на Хитлер, се изостря судетската криза. Хитлер препоръчва на водача на Судетогерманската партия Хенлайн да води провокационна политика спрямо Чехословашката държава.

1938 г. — 15. IX
По време на срещата си с Хитлер в Гнрхтесгаден, Чембърлейн приема хитлеровия план за откъсване от Чехословакия на судетската област и се задължава да склони чехословашкото правителство да приеме този план.

1938 г. — 22—24. IX
Разговори на Хитлер и Чембърлейн в Пад Годесберг. Хитлер иска да се пришие правото за самоопределение на судетеките немци и да се присъедини Судетската област към Германия. Това трябва да стране в периода 26. IX. — 1. X. Германските искания са представени на чехословашкия посланик в Лондон (24. IX.). Чехословакия ги отхвърля. Хитлер произнася реч, в която твърди, че Судетската област е последното териториално искане на Германия.

1938 г. — 29—30. IX
Конференция в Мюнхен. Участват Хитлер, Мусолини, Деладие, Чембърлейн. Резултати: от 1 до 10. X. Чехословакия предава на Германия Судетска област; унгарските и полските претенции ще бъдат разгледани по-късно;, останалата територия на Чехословакия трябва да получи гаранции от великите сили. Непосредствено след това Хитрел и Чембърлейн подписват германо-английска декларация за ненападение (30. IX.). По такъв начин Англия и Франция се поддават на исканията на Германия.

1938 г. — 1. X
Германски военни части навлизат в Судетската област.

1938 г. — 26. XI
Подновен е пактът за ненападение между Полша и СССР. Полша, която сътрудничи с Германия по чехословашкия въпрос, се опитва да потърси сигурност на изток, след като отхвърля германските искания за Гданск и за създаване на екстериториална връзка чрез „крайморски коридор“.

1938 г. — 6. XII
Германо-френска декларация за ненападение. Въпреки официалното признаване на политиката, произтичаща от Мюнхенския договор, се очертават нови конфликти. В много страни се извършват военни приготовления, макар че официалната дипломация още се придържа към политиката на компромиси.

1938 г. — 9—27. XII
Декларация на VIII панамериканска конференция в Лима относно ненарушимостта на границите на американските държави и тяхната солидарност спрямо всякаква заплаха отвън.

1939 г. — 1
Унгария встъпва в антикоминтеровския пакт.

1939 г. — 14. III
Създава се изцяло подчинена на Германия т. нар. „независима Словакия“.

1939 г. — 15. III – 23. III
Германските войски нахлуват в останалата част на Чехословакия, въпреки постановките на Мюнхенския договор. Чешката армия не оказва съпротива и е разоръжена. Създава се протекторат Бохемия и Моравия. Управител на Германия в протектората е фон Нойрат. В Берлин е подписан договор, според който Германия поема „защитата“ на Словакия.

1939 г. — 21. III
Немски претенции спрямо Полша. Подновяват се исканията от 19 ноември 1938 г. и 5—6 януари 1939 г. – Полша да се откаже от Гданск и да даде съгласие да се построи екстериториална автострада и жп линия през „крайморския коридор“.

1939 г. — 24. III
Въз основа на принудителен договор с Литва германски войски навлизат в Клайпеда.

1939 г. — 31. III
Декларация на Чембърлейн в Камарата на общините по въпроса за даване гаранции на Полша.

1939 г. — 7. IV
Италия окупира Албания. Крал Зогу избягва в Гърция.

1939 г. — 13. IV
Разширяват се англо-френските гаранции за Румъния и Гърция.

1939 г. — 15. IV
Послание на Рузвелт до Хитлер и Мусолини с искане да се спре по-нататъшната агресия и с предложение да се свика международна конференция. Мусолини и Хитлер отговарят отрицателно. Хитлер скъсва англо-германския мирен договор и германо-лолския пакт за ненападение.

1939 г. — 3. V
Смяна на Максим Литвинов от поста комисар по външните работи. Заместник на М. Литвинов става Вячеслав Молотов. СССР обръща внимание на провала на преговорите със западните велики сили по въпроса за сключване на съюзи.

1939 г. — 12. V
Англо-турска декларация за оказване на взаимна помощ. Към нея се присъединява и Франция.

1939 г. — 22. V
Сключен е военно-политическй съюз между Германия и Италия („стоманеният пакт“).

1939 г, — 24. VII
Споразумение за взаимна помощ между Франция, Великобритания и Съветския съюз. То обаче не влиза в сила, тъй като последвалите го преговори по въпроса за военна конвенция не дават резултат, поради разногласия относно правото на съветски войски да преминат през територията на Полша и Румъния.

1939 г. — 23. VIII
В Москва е министърът на външните работи на Германия Рибентроп. Сключен е съветеко-германоки пакт за ненападение в период, когато се правят опити от западните велики сили СССР да се изолира и да се насочи на изток фашистката експанзия. Чембърлейн заплашва Хитлер с обявяване на война и декларира, че Великобритания ще изпълни задълженията си спрямо Полша.

1939 г. — 25. VIII
Подписан е англо-полски договор за взаимна помощ. Хитлер иска от английския посланик в Берлин Невил Хендерсън свобода на действие спрямо Полша. В замяна обещава, че германската западна граница е окончателна и предлага гаранции за Великобритания. Мусолини предупреждава Хитлер, че Италия не е готова за война и не може да се включи в нея. Въз основа на това съобщение и на донесенията за сключения англо-полски съюз Хитлер задържа временно заповедта за нахлуване в Полша (чийто срок бил фиксиран за 26. VIII ).

1939 г. — 26. VIII
Писмо на Даладие до Хитлер, в което френският премиер подчертава готовността за сключване на споразумение и едновременно посочва, че Франция ще изпълни задълженията си, произтичащи от съюза й, сключен с Полша.

1939 г, — 28. VIII
Хендерсън посещава Хитлер. Англия предлага посредничеството си за започване на полеко-германски преговори.

1939 г. — 29. VIII
В отговора си, даден на Хендерсън, Хитлер поддържа исканията си за Гданск, „коридора“ и демагогски иска да се гарантира безопасност за германското малцинство в Полша. За заблуждаване на германското и световното обществено мнение декларира готовност за преки разговори с Полша на 30. VIII.

1939 г. — 30. VIII
Рибентроп, който се стреми да прекъсне дипломатическите разговори, заявява на Н. Хендерсън, че счита по-нататъшната дискусия за нецелесъобразна, тъй като полският представител не е пристигнал на преговорите в определения от Хитлер срок.

1939 г, — 31. VIII
Английският посланик Н. Хендерсън заставя полския посланик в Берлин Юзеф Липски да побърза да започне разговори с германското правителство. Под натиск на Англия и Франция полското правителство поръчва на Липски да помоли за разговор с Рибентроп. По време на срещата Рибентроп заявява на Липски, че няма за какво да разговарят, По радиото Германия поставя 16 искания спрямо Полша.

1939 г. — 1. IX
Германия напада Полша. Англия и Франция предупреждават, че ще обявят война на Германия въз основа на сьюзничсските си задължения, ако германските войски не бъдат изтеглени.

1939 г. – 3. IX
Великобритания и Франция обявяват война на Германия, но не започват военнии действия.