Превел: Тихомир Георгиев Автор: ScienceDaily (June, 2010) Във времената преди Колумб да е плавал из морската шир, по-студеният Тихи океан е имал връзка със сухите условия в Европа и Северна Америка и може би е отговорен за гладът и за изчезването на живеещите в скални жилища племена в Американския Запад. Неотдавна в Geophysical Research Letters бе публикувано изследване направено от Университета в Маями, в което е открита връзка между ниските повърхностни температури в централната част на Тихия океан и сушата в западната част на Европа и в това, което днес е югозападната част на САЩ и Мексико. „От известно време знаехме за връзката между Ел Ниньо, Ла Ниня и климатичните условия в Северна Америка и Европа“ казва Робърт Бургман, специалист по климата от Университета в Маями, факултет по Морски и Атмосферни Науки. „Подобните на Ла Ниня състояния, като тези, които ние открихме, могат да причинят продължителна суша, а както знаем затоплянето пък причинява увеличаване на валежите“. Като са използвали фосили от корали от атола Палмира в Централния Пасифик Бургман и екипът са изчислили повърхностните температури в периода от 1320 г. до 1462 г. и с помощта най-нови технологии са направили симулация на климата. При сравняване на симулациите с палео-данни като годишните пръстени на дърветата и седиментите по цял свят, авторите намират забележително сходство. По време на изследвания 142-годишен период, температурите на морската повърхност спадат с една десета от градуса, но това е достатъчно да причини засушаване в Северна Америка и Европа. Анасазите, които са живели в скални жилища близо до мястото известно като“Четирите ъгъла“ – площ в която се срещат териториите на щатите Юта, Колорадо, Ню Мексико и Аризона, са изоставили своите селища в Меса Верде и на други места преди около 600 години без никакви обяснения. Счита се, че един от факторите довели до тяхното заминаване е продължителна суша. В Европа преди изучаваният период има 3-годишен период на проливни дъждове, които са довели до Големия глад от 1315 г. до 1320 г., а периодът от изследването бележи началото на преминаването от Топлия средновековен период към Малката ледена епоха, която започва в началото на 16-ти век. Счита се, че екстремалните климатични условия са отговорни за слабите реколти и периоди на глад в Европа в различни периоди от 14-ти век. „Тясната връзка между комплексните климатични модели и палео-данните за температурата на повърхността на океана и други климатични характеристики дава ценни данни на специалистите по климата, които искат да разберат какви са били климатичните промени преди времето на измерване и записване на атмосферните условия.“ казва Бургман.

Като предупреждава, че данните от атола Палмира представляват данни от само едно място, Бургман изтъква, че иска да провери теорията си с данни от другите океани. „Ако можем да запълним дупките, които имаме в данните за Атлантическия, Тихия и Индийския океани, ние ще имаме по-добра представа за това, което се е случвало в миналото с климата в световен мащаб“ добавя той. В изследването Бургман и неговите колеги използват възстановка на температурите на повърхността на Тихия океан за да създадат симулационен модел на атмосферната цирцулация (ACGM) състоящ се от 16 елемента и свързан с единичен модел на океана извън тропическите райони на Пасифика. Когато ACGM симулациите са сравнени със съвременните климатични симулации, те са успели да възпроизведат много от аспектите на средновековния климат намери в различни записи предимно в Западното полукълбо, северната част на Евразия и северните тропици. Тези резултати предполагат, че много от свойствата на промените в глобалния хидроклимат могат да бъдат обяснени чрез температурите на повърхността на тропическите тихоокеански райони.