Търсене
Close this search box.

По следите на езеровския дейнотериум

По следите на езеровския дейнотериум

По следите на езеровския дейнотериум

По следите на езеровския дейнотериум


Направи дарение на училище!



***

Автор: Вилиана Божинова

Oтливката на скелета в Палеонтологичния музей в Асеновград
Oтливката на скелета в Палеонтологичния музей в Асеновград

Дни преди 26 ноември (Димитровден) статията на Ив. Вапцаров се оказва ключова за г-н Ковачев. В нея той прочита нещо, което завладява голяма част от съзнанието му. Авторът на тази статия съобщава, че около с. Езерово, Първомайско, през 1967 г. е бил намерен зъб от мастодонт. Асеновградският учител по биология е решен да проучи този район. Първото, което прави е да отиде при Иван Попов – директора на училището. Пита го дали знае нещо по този въпрос, но получава отрицателен отговор. Отишъл и при кмета Тончо Тенев Баров да му зададе същия въпрос, но не получил по-различен отговор. Председателят на ТКЗС Никола Цветков също не знаел.

След като тези хора не са чували нищо за подобна находка, той се връща отново в училището, този път с идеята да поиска някой ученик, който би го завел някъде в района на обработваемите части, където има разкрити пясъци. Бил му поверен ученикът Дичо, който веднага го завел в дола на р. Колну дере при съвременните пясъци. В далечината се забелязвал оголен жълт склон. В канавката край пътя учителят по биология намерил един фрагмент от бивник, вероятно на мастодонт. След известно време погледът му се спрял на жълто петно. От него стърчала съвсем малка кост. Изкачили се до нея и започнали да копаят наоколо. Разкрила се плоска кост, с неясна особена форма. Започнали да се съмняват дали това изобщо е кост или някакъв огромен камък. Обемът му – около половин кубик, засилва съмнението им. Кост с такива размери и форма до този момент не познавал г-н Ковачев. След малко повече усилия върху камъка лъснал първият зъб. Един след друг започват да се показват и останалите кътници. Вече нямало съмнение. Това било череп и то изумително голям. Заедно с черепа стояла и долната челюст в нормално положение. Бързо се показала и брадата. Тя била извита надолу и назад. От това веднага станало ясно, че разкриват глава на дейнотериум. Непосредствено до него имало и друга кост. Тя била първият шиен прешлен – атлас. След него се показал и епистрофеят – вторият. Той водил след себе си третия, четвъртия… „Всичките осем шийни прешлени строени един след друг се нанизаха пред очите ни”, написал в своята книга Димитър Ковачев.

В България, до този момент, никой не бил попадал на такава находка. Откриват се и други кости – една лопатка, изпочупени ребра и началото на раменна кост. Дори и те не били достатъчно основание да се предположи, че находката представлява цял скелет.

Цялата статия е публикувана в брой 108 на сп. Българска наука: тук!


Разбери повече за БГ Наука:

***

Абонирайте се за списанието тук!


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.