Търсене
Close this search box.

По какво се различава мозъкът на един математик от този на обикновения простосмъртен?

По какво се различава мозъкът на един математик от този на обикновения простосмъртен?

По какво се различава мозъкът на един математик от този на обикновения простосмъртен?

По какво се различава мозъкът на един математик от този на обикновения простосмъртен?


Направи дарение на училище!



***

Алън Тюринг, Алберт Айнщайн, Стивън Хокинг – все „красиви умове”, които успяват да ни очароват! Как така едни схващат само основните аритметични преобразувания, а при други абстрактното мислене е на такова ниво, което не просто не остава неразбираемо, а и респектира останалата част от населението?

Невронауката се опитва да формулира дали мозъкът на математика „щрака” по по-различен начин. Честно казано учените отдавна спорят дали математическата мисъл е свързана с обработка на информацията в по-различни мозъчни центрове. В едно проучване, публикувано наскоро от INSERM-CEA, Франция, се съобщава, че областите на мозъка, свързани с математическата мисъл са различни от тези за нематематическата.
Екипът провежда следния експеримент. С помощта на функционален магнитен резонанс (fMRI) сканират мозъчните центрове на 15 математика и 15 нематематика. Пускат им да слушат серия от 72 математически твърдения, разделени по равно между алгебра, геометрия, анализи и топология. Пускат им и серия от 18 нематематичски (предимно исторически) твърдения. Всеки от тях има по четири секунди, за да отрази всяка теза и да определи дали това е вярно, невярно или безсмислено твърдение.

Така изследователите откриват, че при математиците анализът на твърденията активира схема от области, които обикновено не са свързани с обработката на езика и семантиката. Съавтор на проучването и докторант Мария Амалрик споделя – „Нашите резултати показват, че високото ниво на математическа мисъл рефлектира върху области в мозъка, свързани еволюционно с древните познания за брой и пространство.” Предходни изследвания са показали, че тези области се активират дори при извършване на елементарни аритметични изчисления. Активират се дори, когато погледнем номера на страницата. Това предполага връзка между „напредналото” и „базисното” математическо мислене.

Станислав Дийн, който е директор на центъра по изследвания и експериментален психолог, е наблюдавал, че някои хора (и дори някои видове животни) са родени с интуитивна връзка по отношение на числата. Но каква е връзката между самото „усещане” по отношение на числата и математическата мисъл – остава мистерия!


Разбери повече за БГ Наука:

***

Това изследване повдига интересния въпрос – дали вродената способност да разпознаваме различни величини или иначе казано, че „две парченца плод са по-големи от едно” е биологична основа, върху която може да бъде изградена теорията за „специфична математична мисъл”.

Би било интересно да се изследва причинно-следствената връзка между по-ниското и по-високото ниво математическа компетентност” – казва Даниел Ансари, когнитивен невролог в Университета на Западно Онтарио, който не е участвал в изследването. „Повечето от нас в хода на образованието усвоят основни аритметични похвати, но само малка част са способни да достигнат едно по-високо ниво в математиката. Все още не знаем и дали това да си „експерт по математика” променя начина, по който решаваш аритметичните уравнения или дори начина, по който изучаваш самата аритметиката.” Ансари предполага, че проучване върху обучение, в което на нематематиците се преподават сложни математически понятия, може да е от полза за по-доброто разбиране на тези връзки. Изследване на мозъчните центрове, свързани с математиката би се отразило на разбиранията ни за дейността на невронните вериги.

Проучването на Амалрик установява, че математиците са с намалена дейност на центровете, отговарящи за визуалната информация. Това са центрове, които участват в лицевата обработка, например. Изводът може да е, че нервните ресурси намаляват. Т.е. тук фактор е и капацитетът на мозъка. Въпреки че са необходими допълнителни проучвания, за да се определи дали математиците всъщност наистина мислят по различен начин, учените се надяват да получат допълнителна представа за ефектите, с които е свързано това. Ансари споделя – „Смятам, че ще е страхотно да си отговорим на въпросите, свързани със сложността на човешките способности.”

Превод: Яна Ненчева
Източник: www.scientificamerican.com


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.