Плутон и Харон блестят във фалшиви цветове

Автор
превод: Александър Павлов
Pluton.color_.jpg

Източник: НАСА
Резюме: Ню Хорайзънс се сдоби с възхитителни нови изображения на Плутон и на голямата му луна Харон, които карат композиционното им разнообразие да изпъкне. Тези не са действителните цветни образи на Плутон и Харон- те са изложени на показ тук в прекомерни цветове, улесняващи забелязването на отликите във външните материи, изграждащи повърхностите им и в особеностите на всяко от двете планетарни тела.

http://science.icnhost.net/migrate/sites/default/files/field/image/Pluton.color_.jpg
Датиращата от 13-ти юли 2015 картина на Плутон и Харон е представена в неистинни цветове, за да направи разликите в повърхностната материя и отличителните им черти лесни за забелязване. Беше получена от инструмента „Ралф” на космическия кораб на НАСА Ню Хорайзънс, ползвайки три филтъра за добиване на цветна информация, която е преиначена на изображението. Това не са истинските цветове на Плутон и Харон и привидната дистанция между двете тела е била намалена в името на това да бъдат показани от перспективата на два обекта, които са един до друг. Снимката разкрива, че яркият участък на Плутон, който е под формата на сърце, включва райони, които се отличават по цветни характеристики. Западният дял, скроен сякаш е сладолед във фунийка, бива издаден в прасковен цвят на тази снимка. А една шарена област отдясно(на изток) изглежда синкава. Даже в предела на северната полярна шапка, в горната част на изображението, редица различни нюанси на жълто-оранжево загатват за иначе неуловими несъответствия в състава на двете тела. Площта на Харон бива разглеждана с използването на същия прекомерен тип цвят. Червеното на тъмната северна полярна шапка на Харон се приписва на въглеродни вещества, включително и категория от химически съединения, наречени толини. Шарените краски на по-ниските географски ширини посочват разнообразието от видове терени на Харон. Тази снимка е направена в 3:38 сутринта (северноамериканско източно време) на 13-ти юли и получена на Земята в 12:25 по обяд, един ден преди най-близкия досег до Плутон по време на приближаването.

 Ню Хорайзън се сдоби с възхитителни нови изображения на Плутон и на голямата му луна Харон, които карат композиционното им разнообразие да изпъкне. Тези не са действителните цветни образи на Плутон и Харон- те са изложени на показ тук в прекомерни цветове, улесняващи забелязването на отликите във външните материи, изграждащи повърхностите им и в особеностите на всяко от двете планетарни тела.

Картините са добити с използването на три от цветовите филтъра на инструмента „Ралф”. Ню Хорайзънс разполага със седем научни инструмента на борда си, включително Ралф и Алис, чиито имена, връщащи ни в миналото, защото са взети от „Младоженци на меден месец”, популярна серийна ситуационна комедия от 50те години на миналия век.
„Тези снимки онагледяват това, че Плутон и Харон са несъмнено комплексни светове. Има куп неща, случващи се тук” каза Уил Грънди- помощник-изследовател на Ню Хорайзънс  от Обезрваторията Лоууел, намираща се  във Флагстаф, Аризона САЩ. „Нашият отбор, разучаващ композицията на повърхността, работи на възможно най-бързи обороти, за да идентифицира субстанциите в различните райони на Плутон и да разнищи процесите, случили се, за да ги оставят там в този вид, в който се намират в момента.
  Цветовите сведения помагат на учените да разберат молекулярния състав на ледовете по повърхностите на Плутон и Харон, както и възрастта на геологическите особености, като например кратери. Те са в състояние да ни кажат също така неща относно измененията в повърхността, причинени от капризите на „космическото време” като радиацията.
 
Харон е също толкова шарен

Повърхността на Харон бива наблюдавана като се ползва същия преувеличен цвят. Червеното на тъмната северна полярна шапка на Харон се дължи на въглеводорода и други молекули, група от химически съединения, носещи названието толини.
Поради дистанцията от 3 милярда мили на данните им отнема около 4 часа и половина, за да достигнат Земята, даже и със скоростта на светлината, ще са нужни около 16 месеца за това всички научни сведения от Ню Хорайзънс да бъдат приети и съкровищната находка от тази мисия ще се изучава с десетилетия за в бъдеще.
  В 7:49 сутринта северноамериканско време на 14-ти юли Ню Хорайзънс набра скорост, задминавайки Плутон с 49,600 км в час с апаратура, съставена от седем научни инструмента. Както беше планувано, Ню Хорайзънс се изолира и мина в неведение докато профучаваше през Плутоно-Хароновата система, напълно зает с мисията си да набира данни. Екипът на Ню Хорайзънс си отдъхна с облекчение, щом космическият апарат „се обади вкъщи” точно в 9:02 вечерта на 14-ти юли(американско време). Космическата одисея до ледовитата планета джудже завършва встъпителното разузнаване на Слънчевата система.


РЕКЛАМА:

***

за подробности и контакти:

 #PlutoFlyby
https://www.facebook.com/new.horizons1
превод от английски: Александър Павлов


Европейска нощ на учените 2022 г.: