За по-малко от година, Плутон се превърна от малък, отдалечен от Слънцето обект в ключов елемент от разбирането ни за това как се е формирала Слънчевата система, както се вижда от пет нови публикации в Science миналата седмица. Тук ще разгледаме две от тях, които засягат изследвания върху атмосферата на Плутон и космическото пространство, в близост до планетата.
По време на прелитането на мисията New Horizons на НАСА миналия юли, сондата е успяла да анализира в детайли атмосферата на Плутон. Долната атмосфера съответства с установеното по време на предходни наблюдения, но горната е много по-различна от предишните модели.
Според първата статия, външните слоеве на атмосферата изглежда са със значително по-ниска температура от очакваното.
“Имаме модел на вариациите в атмосферата във височина и се очакваше температурният профил да е много по-студен в горната атмосфера” – каза водещият автор, д-р Рандал Гладстоун, пред IFLScience. “Това има голямо значение за състава на горната атмосфера.”
Поради ниската температура, концентрацията на азот пада по-рязко с височината, отколкото тази на метана. Обикновено тези газове би трябвало да се разделят на голяма височина, но на Плутон това се случва много по-ниско от очакваното.
„Става много по-студено, отколкото си мислехме. Това понижава количеството азот, което може да напусне атмосферата на Плутон – то е много по-малко, отколкото предполагахме и се отразява на космическото пространство около планетата“ – добавя д-р Гладстоун.
“Смятахме, че Плутон е изгубил около един километър от азотната си ледена покривка, по време на ерата на Слънчевата система. Ако нивата на напускане са такива, каквито са настоящите, това не може да е истина – Плутон би изгубил най-много няколко сантиметра.”
Атмосферата на Плутон. Credit: NASA/JHUAPL/SwRI
Втората статия, засягаща космическото пространство около планетата, разкрива още неочаквани неща – околната среда на Плутон няма аналог в Слънчевата система.
Астрономите очаквали да открият огромни изпускания на газ от атмосферата на Плутон, като това би взаимодействало със слънчевия вятър. Но екипът открил, че това взаимодействие било далеч по-скромно.
Професор Фран Багенал – водещ автор на втората статия, казва: „Космическото пространство около планетата е много по-различно от това, което си мислехме. Плутон е доста необичайно препятствие за слънчевия вятър и забелязахме 10 пъти по-малко количество прахови частици около планетата, отколкото смятахме, че ще открием.”
Друго важно откритие е количеството прах в околната среда. Учените смятаха, че метеоритни въздействия върху Плутон и луните му може да са напълнили системата с отломки, но данните показват, че това не е така.
Въпреки че статиите разкриват много за Плутон, той все още е обвит в мистерия. Например, екипът на New Horizons не е сигурен дали малкото количество изхвърлени газове от атмосферата на Плутон е дългосрочна или краткосрочна тенденция.
Докато атмосфера на Плутон остава по-сложна система от очакваното, някои въпроси са получили своите отговори. Плутон има слоеве от мъгла, които се движат по небето, а статията подсказва, че гравитационни вълни са виновникът за тяхното формиране. Гравитационните вълни (според хидродинамиката) са вълни, генерирани от различната плаваемост* на слоевете – така се формират морските вълни или облаците, когато се движат над планините.
„Плутон също има планини и вятърът над тях може да образува гравитационни вълни и да концентрира частиците от мъглата в слоеве“ – заключи д-р Гладстоун. „Това изглежда е в съответствие с всички разумни данни, получени досега.“
*Плаваемостта е способността на различните тела да се задържат на повърхността на даден флуид (течност или газ). Дължи се на разликата в налягането между горната и долната повърхност на тялото.
Превод: Росица Ташкова
Източник: http://www.iflscience.com/
