Плодовата монилиния е паразитна гъба, която ще намерите във всяка ябълкова или крушова овощна градина през време на наедряването и зреенето на ябълките и крушите. Ще я установите също и във всяко плодохранилище. Гъбата ще откриете лесно и със сигурност ще я познаете от пръв поглед по външните признаци на заболяването, което причинява. Това са различно големи закръглени кафяви петна по плодовете с концентрично разположени по тях пръстени, образувани сякаш от някаква охрено оцветена плесен, или черни петна, които изглеждат като покрити отгоре с гланц и обикновено са без пръстени по тях. Това заболяване е известно под името „късно кафяво гниене“, или „черно гниене“, по семковите овощни растения – ябълка, круша, дюля, мушмула и др.

Ако разгледате с по-силна джобна лупа плесеновидните пръстени по кафявите петна, ще видите, че те са образувани от отделни снопчета или туфички от къси нишки, макар че на пръв поглед изглеждат непрекъснати, плътни. Само микроскопът ще ви разкрие, че всяко снопче или туфичка се състои от безброй много храстовидно разклонени хифи, клонките на които са начленени и се разпадат на отделни клетки — спори (конидии). Когато тези спори попаднат по наранени плодове още на самото дърво или в плодохранилището (голяма услуга в това отношение оказват на гъбата градушките и невнимателните берачи), те покълнват и заразяващите им хифи навлизат през раните в тъканите.

Там хифите се разрастват в многоклетъчен силно разклонен мицел, който пропълзява между клетките, изхранва се от техните сокове и ги умъртвява. Наскоро по повърхността на плодовете се появяват най-напред кафяво или черно обагрените петна, по които след това се развиват един след друг и плесеновидните пръстени с туфичките от спорообразуващи хифи. Нападнатите от паразитната гъба плодове преждевременно окапват или остават по клоните и изсъхват (както се изразяват специалистите – мумифицират се).

Ако с микроскоп изследвате такива мумифицирани плодове, в тях ще откриете многобройни кухи кълбести образувания, чиито стени са образувани от гъсто сплетени хифи. Наричат се склероции, както при моравото рогче. С тяхното образуване паразитната гъба завършва цикъла си на развитие и в това състояние прекарва зимата.

Разбери повече за БГ Наука:

***

На следващата пролет, когато времето трайно се затопли – към края на май и началото на юни, склероциите, презимували в мумифицираните плодове, които са останали по клоните или са окапали под дърветата, „оживяват“. От тях, най-често направо, израстват снопчета от спорообразуващи хифи и спорите (конидиите), разнасяни от вятъра или насекомите, попадат върху близалцата на цветовете. Там те покълнват и заразяващите им хифи се спускат по тръбичката на стълбчето до яйчника, но не засягат семепъпките, не убиват „плода“. Докато той едрее, заразяващите хифи се разрастват в мицел, който пълзи между клетките на тъканите му, и едва когато се охранят добре, започват да „пускат“ туфичките от спороносни хифи по повърхността на образувалите се вече по плода кафяви петна. По-нататък продължава вторичното разнасяне на заразата до прибирането на реколтата.

Монилинията е най-опасната болестотворна паразитна гъба по овощните дървета.