Направи дарение на училище!

Автор: Радослав Тодоров

Бородинската битка се явява най-голямото сражение от Наполеоновата кампания в Русия през 1812 г., проведена между руската армия под командването на генерал Михаил Кутузов и френската армия под командването на император Наполеон Бонапарт. Битката се състои на 7 септември 1812 година, в полето край село Бородино, на 125 км западно от Москва.

Френската армия нахлува в Русия през юни 1812 година. В отговор руските сили се оказват неспособни да се организират за решително сражение и започват да отстъпват, изтласквани от бързо придвижващите се и числено превъзхождащи ги френски войски.

Разбери повече за БГ Наука:

***

На 3 септември 1812 година, отстъпващата от Смоленск руска армия се установява на лагер край село Бородино. Кутузов избира полята край селото за място на решителната битка поради няколко причини. Руските войски наброяват 125 000 души и разполагат с 624 оръдия, докато френските сили са около 135 000 души с 587 оръдия. Кутузов иска полето по фронта да може да побере цялата му армия и да ѝ позволи да прикрива двата стратегически пътя, водещи от Смоленск към Москва. Бородинското поле е подходящо и заради гъстите гори в краищата му, които изключват възможността за флангови обходи от страна на френските войски. Освен това, множеството рекички и потоци в самото поле предоставят известно преимущество на руснаците. Един от тези ручеи, Семьоновският, се превръща в ключова точка по време на битката, впоследствие описван като „гробница за френската пехота“.

Задачата на Кутузов в битката е да нанесе възможно най-големи поражения на противника чрез активна отбрана, като същевременно запази боеспособността на своята армия. Позицията, избрана от Кутузов, изглежда като права линия, която започва от Шевардинския редут на левия фланг, преминава през голямата батарея на Червения хълм, наречена по-късно „батареята на Раевски“, село Бородино в центъра на фронта и селцето Маслово на десния фланг.

В навечерието на основната битка, в ранната сутрин на 5 септември, руският ариергард под командването на генерал-лейтенант Пьотр Коновницин, който е бил в Колоцкия манастир на 8 км западно от местонахождението на основните сили, е нападнат от авангарда на французите. Завързва се упорита битка, която продължава няколко часа. След като получава новини за обходното движение на противника, Коновницин извежда войските си зад река Колоча и се присъединява към корпусите в село Шевардино.
Сражението при Шевардинския редут задържа френските войски и дава възможност на руските войници да построят укрепления на основните позиции.

По изгрев слънце на 7 септември френската армия насочва атаката си към левия фланг на руските войски, под командването на генерал Пьотр Багратион. Френската пехота атакува флешите – три артилерийски укрепления, намиращи се на височината край село Семьоновское. Това е мястото, където Наполеон иска да пробие отбранителната линия на Кутузов. Битката се превръща в кърваво меле, като дори артилерийският обстрел не успява да нанесе сериозни поражения поради голямото количество загинали и ранени.

Едновременно с това, вторият жесток сблъсък се оформя в центъра на фронта, където се намира батареята, командвана от кавалерийския генерал Николай Раевски. Тази батарея, описана в романа на Лев Толстой „Война и мир“ като „батареята на Раевски“, се превръща в кулминация на цялото сражение. Батареята се намира в центъра на руските позиции и представлява редут – укрепление от ров и земен насип, откъдето се води огън с 18 оръдия. Французите успяват да я овладеят едва на третата атака, когато в тил на руснаците пробива френската тежка кавалерия. Загубите на французите обаче са огромни, затова и мястото се нарича „гробница за тежката кавалерия“. В атаката загива и командващият 2-ри кавалерийски корпус генерал Огюст дьо Коленкур.

Към края на деня и двете страни търпят жестоки загуби в жива сила. Нито една от армиите не бележи значителен напредък. Някои историци упрекват Наполеон, че не печели битката, защото не се решава да включи в боя гвардията си, която наброява 18 000 души и през цялото време остава в резерв. Маршалите на Наполеон настояват да вкара гвардията в боя, но той отказва да рискува елита на армията си „на 800 левги от Париж“. Дори и да я пусне в битката, все пак и Кутузов разполага с 9-10 000 души резерв, които биха могли да отразят атаката.

В крайна сметка край Бородино и двамата пълководци не успяват във всичките си замисли. Кутузов също е упрекван, че запазва половината от артилерията си в резерв, а десният му фланг почти бездейства през целия ден, въпреки че срещу неговия участък не е изправена силна френска линия.

Цялата статия прочетете в новия Брой 174 на списание Българска Наука

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!