Направи дарение на училище!

Автор: Радослав Тодоров (Българска Наука)

Статията е от брой 133 (август/септември 2020) Предоставяме я цялата, за да може да прецените дали над 100 стр. всеки месец с подобни статии е за вас. В този брой има 5 авторски от над 15 текста, които показват различни аспекта на науката на разбираем език. Вижте броя тук – https://nauka.bg/bgnauka133/

Великото преселение на народите е епохален процес, който води до драматични промени в живота, статуквото и облика на Стария континент.
Той е следствие от раздвижването през ІV в. на хуните и други номадски племена от степния пояс на Евразия, предизвикало огромни миграции на човешки маси. Което пък от своя страна е следствие от климатични промени, свързани със засушаването на Централна Азия, както и трайното застудяване на климата в глобален мащаб. Съответно изхранването на племената в този регион става все по-трудно и те тръгват да търсят нови земи с повече ресурси или пък да се нападат и грабят едни други. 

В хода на този водовъртеж от събития постепенно избледнява античният блясък на вечния град Рим, а Западната империя рухва под ударите на варварите.
Събитията, случили се тогава в Европа по принцип са доволно известни на европейците, но не толкова фактът, че по същото време вълна от варварски преселения се понася и в противоположната посока, достигайки чак до Китай.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Далеч на изток, през зимата на 208-209 г. в Централен Китай (включително и с кораби по р. Яндзъ) се води Битката при Червените скали, колосално сражение, в което според различни източници участват общо между 300 и 800 000 войници. Резултатът от тази битка е, че някогашната могъща империя Хан се разпада на три царства: Уей (в северната част), У (в южната) и Шу (в западната). Благодарение на масовите си земеделски инициативи за издръжка на армията, до 263 г. войнственото царство Уей успява да завладее Шу. Малко след това военната фамилия Су Ума прави преврат и взима властта в страната. Под името Западен Дзин тази династия провежда поредица походи на юг с цел да обедини отново страната, което е постигнато до 280 г.

Изображение: dragonsarmory

Новите владетели дават широки права на селяните да обработват земята, като се стремят така да върнат модела на семейното селско стопанство от времената на династията Хан. Като включително и на държавните чиновници се плаща със земя и правото да я обработват, което допринася значително за подобряването на селскостопанската инфраструктура.

Отново в духа на управленските традиции от династията Хан, даоизмът е приет за официална философия, основан на принципа на ненамесата. Паралелно с него през този период широко се разпространява и будизма, като тези две течения почти изцяло изместват конфуцианството като официална етично-философска система в страната. За това свидетелстват запазените 51 000 будистки статуи в пещерите Юн Ган и то на фона на оскъдицата от оцелели културни паметници от периода, вследствие на разрухата, настъпила с войните през тази бурна епоха.

В резултат на тази политика държавният апарат и икономиката са успешно стабилизирани, но постепенно назрява криза по върховете на властта, която към края на века ескалира в кървави дворцови междуособици. В периода между 291 и 306 г. протичат поредица от сблъсъци и убийства в императорския двор, останали известни в историята като „Войната на осемте князе“. Като последствие от това властта и контрола над страната отслабват дотолкова, че в един момент империята вече съществува само на книга. Възползвайки се от ситуацията, някои некитайски племена (т.е. такива, които не принадлежат към основната китайска етническа група – хан) се разбунтуват против императора и основават свои независими царства. 

Изображение: historycollection.com

Тъкмо в този период на хаос вълната на Великото преселение на народите достига до Китай и го залива като цунами. За беда Великата китайска стена се оказва недостатъчно устойчив вълнолом за да разбие тази щормова вълна. Въпреки че огромни участъци от съвременната ѝ дължина още не са били построени, тя и тогава вече с векове наред успешно е отбивала нападенията на степните народи и рядко се е случвало някое племе да пробие през нея. 

Сега обаче цели пет варварски орди преминават стената и се нахвърлят върху земите и богатствата на Небесната империя. Затова и този период, който е един от най-смутните и кървави епизоди от историята на Китай, остава запомнен като епохата на Петимата варвари.

Изображение: pinterest.com

Петимата варвари, или Ву Ху, е китайски исторически екзоним за древните некитайски народи, които започват набезите си в Китай още при династията на Източен Хан, а след това свалят династията на Западен Дзин и установяват техни собствени царства през ІV-V в. Народите, категоризирани като петимата варвари, са Сюнну, Дзие, Сиенбей, Ди и Цян. 

От тези пет племенни групи Сюнну и Сиенбей са номадски народи от северните степи. Етническата идентичност на Сюнну е несигурна, макар много историци да ги свързват с хуните, а освен това и те като тях са представлявали по-скоро голям военно-племенен съюз от различни етноси; докато за Сиенбей се предполага с по-голяма сигурност, че са протомонголска народност. Дзие, които също като тях са скотовъдно племе, може да са били клон на Сюнну, но според по-новите проучвания най-вероятно са били с енисейски произход. Докато за Ди и Цян се знае, че идват от планинските райони на Западен Китай. Цян са предимно скотовъдци, говорещи тибетско-бирмански език, докато Ди са фермери, които най-вероятно са говорили или китайско-тибетски или тюркски език. 

Терминът „Ву Ху“ се среща за първи път в съставената през VІ в. хроника, озаглавена “Пролетните и есенните летописи на Шестнайсетте кралства”. 

В нея е записана историята на късната династия Западен Дзин и бунтовете и войните на общо 16-те новообразувани кралства, от народи с некитайски етнически произход, които тогава опустошават Северен Китай.

По-късно историците установяват, че реално повече от пет номадски племена са участвали в тези събития, но терминът Петимата варвари вече се е утвърдил като колективен за всички номади, пребиваващи в северните райони на тогавашен Китай.

Все пак повечето от управляващите династии на тези кралства действително произхождат от въпросните пет основни племена. Имената на всичките 16 варварски кралства просъществували през различни интервали в периода 304-439 г. са: Чън Хан, Ся, Хан Дзао, Хоу Дзао, Ранен Лян, Ранен Йен, Ранен Цин, Късен Цин, Късен Йен, Западен Цин, Късен Лян, Северен Лян, Южен Лян, Южен Йен, Западен Лян и Северен Йен.

Държавните образуванания в Китай към края на периода на Шестнадесетте кралства. Изображение: pinterest.com

Въпреки че първоначално част от племената сюнну край северната граница са били поставени под васална зависимост от Дзин, в периода 304-311 г. те се вдигат на масов бунт, след което предприемат мащабна офанзива към вътрешността на Китай и основават върху завладените земи собствена империя на име Хан Дзао. Предвождани от владетеля Лю Цун войските им обсаждат и превземат столиците Лоян и Чанан, като пленяват и екзекутират и двамата китайски императори, след което окончателно завладяват земите им до 317 г. 

В резултат на опустошенията от тези войни много китайци бягат на юг от Яндзъ. Така китайският режим оцелява само в южната част на страната, която обаче тогава е по-скоро периферия на китайската цивилизация и е значително по-дива и слабо заселена от северната. Докато по-голямата и по-богата северна половина, изцяло пада в ръцете на варварите. Поради което и китайската династия, управляваща юга под името Източен Дзин, губи авторитета и контрола си над населението, а това от своя страна води до масово избягване на данъчното облагане.

Така през целия ІV век Северен Китай се оказва в непрекъснати конфликти между отделните некитайски режими. Периодът е белязан от безбройни битки и постоянно движение на войски и бежанци.

През 382 г. за кратко Севера е обединен след продължителна поредица от успешни военни кампании на военачалника Фу Дзиен, произхождащ от племето ди. На следващата година обаче, в опит да обедини целия Китай, той нахлува в Източен Дзин, но претърпява катастрофално поражение в Битката при река Фей. Резултатът от сражението е, че Фу Дзиен е принуден да изостави всичките си владения южно от Яндзъ, а негови роднини и военачалници започват да се бунтуват против него и да отцепват отделни владения, докато накрая цялата империя се разпада и Северът отново потъва в хаос.

Що се отнася до Юга, династията на Източен Дзин е свалена през 420 г. от един от генералите ѝ, който основава нова династия – Сун. След нея управляват още няколко краткотрайни династии с честа смяна на властта и преврати организирани от генерали или различни членове на царското семейство. Но извън дворцовите борби, животът в държавата, поне на юг, тече сравнително благополучно и спокойно.

Същевременно Северът пък е завладян от династията със сиенбейски произход – Северен Уей. За разлика от предишните, тази династия прави всичко възможно за да угоди на претенциите както на собствения си народ, така и на китайците хан. За целта те забраняват старите си сиенбейски традиции и дори употребата на сиенбейския език в императорския двор. При император Сяо Уен-Ди (471-499) се провеждат редица дълбоки реформи, като преустройване на държавните ведомства и законите от гражданското право.

Изображение: livescience.com

Столицата е преместена в разрушения от войната Лоян, който обаче само за две-три десетилетия нараства до половин милион души население и се изпълва с великолепни дворци. 

Но поради огромната алчност и корупция сред дворцовите служители, отново се дестабилизират вечно проблемните крайгранични райони и накрая се стига до ново разграбване на столицата от варварите, както и до крахът на управляващата династия.

Държавата се разпада на два клона – Северна династия Чи и Северна Джоу. Макар втората да е по-слаба и бедна, тя се оказва с по-добра военна организация, поради което ѝ се отдава да завладее първата през 577 г. 

Малко след това управляващата династия отново е свалена с дворцов преврат на един генерал от полу-китайски произход – Ян Джиен. След това той продължава успешните си военни кампании и накрая покорява и Юга, основавайки новата династия Суй. Въпреки, че самата династия не управлява дълго, с това най-накрая е постигнато трайно обединение на страната и е сложен край на смутните времена.

След над 300 години на войни страната най-накрая е обединена и стабилизирана. Династията Суй предприема дори походи за разширяване на страната на Северозапад и възвръщането на Анам (Северен Виетнам) на юг. Последват няколко неуспешни опита за завладяване на Корея, както и установяване на международни отношения с Япония. Построени са редица напоителни и плавателни канали, а проведените социални реформи поставят основите за бъдещото издигане на Китай през великата епоха Тан.

Ако варварите преобразяват Европа и много от новосъздадените техни държави оцеляват там, то в Китай всички те са унищожени и от тях и народите им не остава и следа. Неведнъж и преди и след това Китай е бил завладяван от чужди племена, но с времето просто ги е абсорбирал и превръщал в китайски. Това разбира се далеч не е ставало по лесния начин, а винаги е било съпровождано от големи сътресения, опустошения и жертви. Но Китай винаги накрая се е възстановявал от тях, така сякаш те никога не са се случвали.

Изображение: china.org.cn

Ако статията ви харесва, значи списание „Българска наука“ е за вас. Всеки месец над 100 стр. PDF с различни, интересно и лесно достъпни статии за науката в България и света. Само за 2,50 лв. на месец с годишен абонамент получавате над 11 броя в PDF.

Абонаментът за списанието помага за развитието на целия проект, като получавате в рамките на една година над 11 броя и достъп до уникално съдържание, което е достъпно само за тези от вас, които са се абонирали: научете повече тук.  ВЗЕМИ БРОЯ ОТ ТУК->

ВЗЕМИ ГОДИШЕН АБОНАМЕНТ ЗА ЕДНА ГОДИНА!

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!