Симеон Стоянов (София Тех Парк): Мястото където се намира петаскейл суперкомпютърът не случайно е София Тех Парк, тъй като това е мястото, където науката се среща с бизнеса и така се дава възможност за иновации и имплементиране на нови технологии. Този компютър е част от европейска мрежа от суперкомпютри и България е спечелила правото да се построи такъв компютър с частично европейско финансиране на базата на конкурс, който е бил доста труден. Така че това е оценка за екипът, който е подготвил това кандидатстване, а и за потенциала на България.
Петър Теодосиев (Българска наука): В България вече има и други суперкомпютри, като този в БАН, каква е разликата между тях?
Симеон Стоянов: Разликата е, че това тук е суперкомпютър от по-ново поколение, спрямо този, който се намира в БАН, макар че и той непрекъснато се ъпгрейдва, а не седи на едно място. Но и при компютрите както при телефоните, между това което е остаряло с 5-10 години и новото има огромна разлика. Най-вероятно след 10 години нашите телефони ще имат производителност съизмерима с машина като тази. Така се развива света и небезизвестният Закон на Мур.
П.Т.: Тоест това е изцяло нова технология, като да кажем последният излязъл модел смартфон, това имаме ние като суперкомпютър?
С.С.: Имаме една от най-съвременните технологии в областта на суперкомпютрите като това не е само съвкупност от голямо количество модерни компютри или сървъри с голямо количество памет. Но също така и връзката между тях, така че една задача като бъде разделена на малки части да може да се изчислява по максимално най-ефективния начин. Защото в един момент комуникацията между отделните компютри става тясното място, което ограничава. За сравнение мрежата, която суперкомпютърът има между отделните си части е със скорост 200 гигабита в секунда, сравнено с тази на един домашен интернет от ок. 100 мегабита, т.е. 0.1 гигабита; една мрежа в офис най-често е ок. 1 гигабит. Така че в момента говорим за нещо, което е 200 пъти или няколко хиляди пъти по-бързо от това, което използваме в ежедневието си.
Така че суперкомпютърът представлява голяма съвкупност от сървъри, свързани помежду си с много бърза и надеждна мрежа и с ефективно охлаждане, тъй като при концентрирането на голямо количество изчислителна мощ в малък обем отделянето на топлина става един от основните проблеми. Интересен момент е, че при суперкомпютъра охлаждането е водно, въздухът няма достатъчно капацитет за целта. Това е едно от най-иновативните решения при този суперкомпютър, които го правят надежден и му дават възможността да работи 24/7.
В момента той работи ли и кой оперира с него?
В момента вървят окончателните настройки на суперкомпютъра. Друго много важно нещо, което трябва да решим е сигурността на достъп. Което е важно не само от гледна точка на бизнеса, но това е и една национална инфраструктура, която трябва да бъде надеждно защитена. Отделно е започнала инсталацията на приложния софтуер, така че за момента нещата вървят по план.
Тоест той в момента се включва към мрежата?
Той вече е включен в мрежата. Ако пак направим аналогия с един домашен компютър, то той е все едно чисто нов компютър, току що включен в системата и на него я има инсталирана само базовата операционна система. Но за да го ползвате за това, за което е предназначен тепърва трябва да се инсталира голямо количество приложен софтуер. Също така трябва да си сложите системите за защита и прочие, така че злонамерени потребители да не могат да го използват.
А вече има ли заявки и желание от бизнеса или от научни организации, които да го използват?
Значи има интерес както от бизнеса така и от науката. Официално някъде през септември, когато се отворят първите конкурси за достъп ще можем да кажем малко повече. Това което е важно е, че част от времето на този суперкомпютър ще бъде използвано от европейския консорциум, който го е финансирал. Това е т. нар. EuroHPC, или високопроизводителни изчисления, както се води на български. Така че те ще имат около 35% от ресурса и той ще бъде включен в мрежата на останалите суперкомпютри на Европа, с които ще се работи. Така че интерес има не само от колективи с българско участие, но на базата на опита, който имаме от другите суперкомпютри, знаем че голям интерес ще има и към този от страна на европейски потребители.
Значи това е от малкото места в Европа, където има такава инсталация?
В нашия регион – Югоизточна Европа – това е единственото място където има такъв суперкомпютър, поне на Балканския полуостров със сигурност. Така че се надяваме да направим някакви интересни сътрудничества с останалите държави от региона, дали между научни колективи, дали на базата на бизнес.
Това какво предимство ни дава пред държави, в които нямат такъв тип компютър?
Предимството което ни дава на първо място е, че имаме достъп до тази технология и можем да я използваме, което не е малко предимство, това е пряка полза. Съответно и потенциала, който можем да осигурим така на нашите бизнес и научни колективи. Но има и непреки ползи, например така техническите екипи се обучават и знаят как се инсталира такава машина, какъвто опит няма как да придобиете всеки ден. Само ще дам сравнение, че голяма част от екипът, който инсталира нашият суперкомпютър, са от Чешката република, така че учейки се от тях се надяваме до няколко години в тези екипи да имаме и българско участие.
Също така се обучават и хората, които ще ползват тези суперкомпютри. До голяма степен това обучение е универсално, има и някои неща, които са специфични за конкретния суперкомпютър, но в голямата си част когато човек се научи да работи на него, това му дава възможност да работи и с всякакви други машини.
Въобще можем да гледаме на суперкомпютъра, като на стратегически обект за България, нещо от типа на някоя от нашите големи централи.
В какви области може да работи и какви изчисления може да прави?
Ами суперкомпютърът може да намира приложение практически във всички области. Но ако ги групираме, ще се използва най-вече в области където трябва за кратко време да се извършват голям обем изчисления или да се обработят големи бази данни. Примери за такива задачи, ако започнем с физика, химия и въобще природните науки, това може да са откриване на нови молекули, нови полимери, нови лекарства, нови ваксини. Това са все примери, където такива изчисления са важни. Дори част от ваксините против covid-19 бяха разработвани с помощта на суперкомпютри, тъй като за много кратък период от време трябваше да се обработи гигантско количество информация, за да се отсеят тези кандидати за ваксина, които имат най-голям шанс за успех. Това е грубо казано в областта на материалознанието.
Ако от молекулите минем на по-големи размери като материали или обекти, то суперкомпютрите могат да се използват и когато искате да проектирате една сграда или един мост. Както знаете трябва да се направят например тестове за устойчивост на земетресения и всякакъв вид природни въздействия. Очевидно за една голяма сграда е много трудно да се направят истински тестове, така че единственият начин, по който това се случва е чрез т. нар. цифрови двойници. Тоест вие правите аналог на проектът, който искате да изследвате, на компютър и това е свързано с големи количества изчисления, когато го подлагате на всякакви видове стресове и въздействия, за да видите доколко той е устойчив.
Друг пример е разработката на големи самолети, от типа на Airbus A380. За него реално няма въздушен тунел, в който човек да може да тества неговите летателни свойства, затова тестовете отново се правят на големи суперкомпютри.
Има и клас фундаментални задачи, свързани с космологията, където се изследва какво се случва с Вселената или с нейния произход. Или с ядрената физика, където се изчислява какво се случва на много ниско атомно ниво, където традиционно се използват много мощни суперкомпютри.
Ако излезнем от областта на точните науки, влизаме в областта, свързана с обработка на голямо количество данни, а именно областта на изкуствения интелект. Също така области като финанси, където човек трябва да предвиди пазарите или да може по някакъв начин да обработи и анализира какво мислят потребителите; в областта на цифровия маркетинг; финансовата индустрия или за високопроизводителни машини.
И не на последно място се използват при предвиждането на климата, природни бедствия и т. Н., където отново ако човек иска да има точен модел, му трябва високопроизводителна изчислителна машина, която да може да направи тези предсказвания.
И тази машина ще може да бъде използвана и от европейските организации, които правят такива изчисления?
Точно така, както вече казах, основната част от ресурса на суперкомпютъра ще отива за научни задачи или за задачи с неприложна цел, където е важно, че резултатите от тези изчисления ще бъдат споделени с всички и ще бъдат публично достъпни. По тази причина използването на този ресурс е безплатно, но става чрез кандидатстване. Съответно ще има панел или екип от учени, който ще преценява дали тази задача е подходяща за суперкомпютъра или дали ресурса, който е поискан е подходящ и т. н. И както казах 35% от времето ще отива за изцяло европейски задачи (EuroHPC) и 60% от времето ще отива за задачи, в които ще има българско участие, научно или бизнес. Отделно има едно разделение, че до 20% от ресурса на суперкомпютъра могат да бъдат използвани за приложни, чисто комерсиални цели. Там разбира се става със заплащане, защото резултатите от тези изчисления могат да бъдат използвани от фирмата за комерсиални цели и съответно не може да използва публични ресурси за тази цел.
Нормално, все пак трябва да има някакъв модел за издръжка, развитие и ъпгрейд на това огромно нещо, за чието създаване и поддръжка отиват толкова много пари.
Да, за да бъде устойчива една такава екосистема, която включва не само компютъра, но и неговия хардуер, възможността да се ъпгрейдва когато почне да остарява, а това започва да се случва от Ден 1, както всички знаят покрай смартфоните и домашните компютри. Но също така за да може цялата съпътстваща инфраструктура да работи, той консумира немалко ток, което също изисква поддръжка. Построяването на абсолютно модерната сграда на суперкомпютъра, която е по всички световни правила и изисквания. И не на последно място – работата на екипът, който ще го поддържа този суперкомпютър. Това е екип от администратори и хора, занимаващи се с приложния софтуер. Много е важно да се създадат такива условия, че те да искат да останат и този екип да се развива, така че когато дойдат следващите задачи да имаме хора с опит, а не да започваме всеки път от началото.
А този екип вече има ли го?
Този екип е в процес на формиране. Първите хора от екипа вече са на място и се надяваме с времето да достигнем до оптималния размер, който очакваме да е около 12-15 души.
Това е нашата най-голяма цел и желание, ако наистина успеем да изградим тази екосистема и да помогнем на развитието и на българската наука и на българския бизнес.
Гледайте видеото тук:
