От по-здрави връзки между науката и училищата могат да печелят и учителите, и учените, учениците – а и самата наука.
Автор: Мартин Димитров
Понякога изглежда, че да си учен и да си учител в България означава да обитаваш две паралелни вселени, които сякаш нямат връзка помежду си. Едва ли не се приема за даденост, че работата на учителите е да си стоят в класните стаи, където да преподават по учебници, спуснати „отгоре“. А учените са затворени в лабораториите и институтите си, без да си дават сметка как (и дали изобщо) науката, която създават, достига до следващите поколения.
Тези обобщения са проблем за всички. От една страна, защото учителите трябва имат възможност да актуализират познанията си за съвременната наука по-лесно и по-често. А от друга, защото е изключително важно учените да си сверяват часовника с нуждите на крайните потребители на техния труд – учениците, които са може би и най-важната брънка на системата. В крайна сметка, ако учителя не успее да предаде базовите научни познания на следващото поколение и не вдъхнови поне част от тях сами да се заемат с научна работа, то какво ще стане със следващото поколение учени? Нещо повече – в бъдеще, което ще бъде доминирано от професии, които разчитат на умения в областта на STEM (абревиатура за дисциплини, свързани с науката, технологиите, инженерството и математиката), под риск е поставена реализацията на учениците изобщо.
Ако тези размисли не са достатъчни да ви убедят, че връзките между професиите на учения и учителя трябва да са далеч по-здрави, ето какво имат да споделят по темата двама учени, които са и учители: Надежда Ангелова, доктор по неорганична химия и помощник за обученията на учителите в програмата на „Заедно в час“ с опит като преподавател в ТУЕС – София и SoftUni, и Ния Тошкова, зоолог от Националния природонаучен музей и учител по биология в Американския колеж в София.
Причина 1. Даваш отговори на фундаментални въпроси, на които повечето хора не могат:
Работата на един преподавател е не просто да знае и да разбира материята, която преподава, но и да обяснява разбираемо научни факти екзис
тенциални въпроси, които сякаш просто изникват от детския ум, като например „Защо небето е синьо?“
„Това е въпрос, който може да бъде зададен от всяко 5-годишно дете, а зад него стои сложна материя като спектър на светлината, дължина на вълната, молекули, Релеево разсейване и др. които нямат място в детското съзнание. На този въпрос повечето възрастни вдигат рамене, не само защото не знаят, а защото не могат да го обяснят с прости думи“, казва Надежда Ангелова.
Тя добавя, че тук идва ролята на учителя. „Истински добрият учител умее да разбива сложни концепции на по-прости, намира близки за учениците примери в подкрепа на сложната материя, която изучават и стимулира развитието на откривателски подход, за да може жаждата за знания да не стихва.“ Да си първия източник на знание за учениците е почти толкова вдъхновяващо, колкото осъществяването на голямо научно откритие, защото на практика учителят е пътят учениците да правят своите „открития“ за света, да го разбират по-добре. Още по-вълнуващо за всеки учител е когато успее да научи своите ученици да бъдат малки търсещи и запалени по науката – не просто, за да знаят, за да си минат контролното, но и да се потопят в информацията, която ги интересува и ги увлича. Удовлетворението да имаш истински последователи на научния подход още в класната стая и всяко ново знание да ги води към откриването на следващото е невероятно.
Причина 2. Вдъхновяваш и създаваш следващото поколение учени
Ния Тошкова обича да разказва в клас за своите експедиции и изследвания, и причината за това е проста: „Виждам колко е лесно да мотивираш децата да се интересуват от наука, когато им разказвам истории от личен опит или пък ги учиш как сами да си изолират ДНК с веро и алкохол. Така освен, че научават фундаментални неща за биологията, стигат до дъното на дълбоките пещери или до неизследвани местенца в джунглите на Индонезия.“
Според нея всеки учен си остава дете, което запазва любопитството си и с ентусиазъм ръчка определени системи и наблюдават какво ще стане. За да запазят децата това умение, те трябва от малки да осъзнаят полезността от него. Именно тук ключова е ролята на учителя, който ги води в света на науката. „Във всяко дете има учен, който задава въпроси, но с порастването много от нас се вслушват в съветите на възрастните около нас: „Ти недей много да знаеш“ или „Ти недей много да питаш“, добавя Надежда Ангелова. И това естествено ги спира да продължат експедицията. Когато в час имаш истински учен обаче, който със страст говори за своята наука, тайните се разкриват именно като приключение, което само става още по-интересно с натрупването на нови знания и открития.
Причина 3. Ако можеш да го преподадеш на ученик, ще го разбере и научният ти ръководител
Една стара академична максима гласи, че ако не можеш да обобщиш темата на докторантурата си в едно изречение, значи не си готов да я защитиш. Ако можем да я преформулираме, за да важи в класната стая, то тя би звучала така: „ако един седмокласник може да те разбере, то и научният ти ръководител ще успее.“
„Осъзнавайки как действа детският мозък и как да го стимулира, всеки учен подобрява качествата си за вникване в материята и разясняване на сложната картина, разглежда знанието като низ от логически връзки, а не сухи факти и по-лесно може да го предаде в своите научни статии, с други колеги учени или на своите студенти – така пак влиза в ролята на учител и колелото се завърта“, обобщава Надежда Ангелова. Опитът в класната стая е ценен практически опит именно в превеждането на „човешки език“, в това науката да бъде разбрана от по-широк кръг от хора и да не бъде интерпретирана грешно като фалшиви новини и псевдо наука.
[Очаквайте следвания месец статия как учителите могат да борят фалшивите научни новини]
В допълнение – няма по-сериозен тест за познанията ви в науката от това дали деца в ученическа възраст могат да ги разберат, асимилират и обяснят сами. „Учените имат страст за учението, нестихваща жажда за знания, а мисия на учителя е да използва тази вродена у децата страст в класната стая и да я възпита в логическата последователност на построяването на един научен експеримент. Както Алберт Айнщайн е казал „Ако не можеш да обясниш нещо достатъчно просто, значи не го разбираш достатъчно добре“, казва Надежда Ангелова.
Причина 4. Изпълняваш една от основните мисии на науката – разпространяваш знание до много повече хора
Замислете се – ако плодът на дългогодишната ви научна работа си остава само на няколко тясно специализирани конференции или в журнали, където ще бъде прегледан от няколко десетки колеги, в най-добрия случай, не хабите ли потенциала си? „Учените трябва да комуникират добре нещата, които изследват. По този начин всяко едно откритие излиза от орбитата на научните среди и става достъпно за човечеството като познание и съответно може да обогати живота ни в една или друга степен“, казва Ния Тошкова. Ето защо преподаването в класната стая е чудесен тест за бъдещето ви на комуникатор на научно познание. И възможността вашите открития да достигнат до много повече хора. От учениците пък може да откриете и различна гледна точка към своята работа, която да е ценна отправна точка за следващото ви научно предизвикателство.
Причина 5. С преподаването си даваш по-силен тласък на науката
Една от непривлекателните истини за науката е, че всъщност голяма част от научната работа е свързана с повтаряне на едни и същи методи и често има недостиг на работна ръка. Според Ния Тошкова, тези предизвикателства лесно се решават с помощта на ентусиазирани доброволци. „В работата си с деца в природонаучния музей и Американския колеж не веднъж съм се удивлявала на простора и смелостта на детски ум. По време на лятното ни училище децата успяха да открият нов вид насекомо за София в самия двор на музея, буквално под носа на водещите специалисти по темата“, разказва тя.
По думите ѝ, обвързването на повече хора с научни загадки и създаването на своеобразна сфера на „гражданската наука“ (citizen science) за ентусиасти, които обичат да помагат с репликирането на научната работа на професионалните учени, е гаранция за по-бързо намиране на отговори на сложни и времеемки научни казуси. Най-естественият път минава през класната стая – когато учителят успее да запали изследователската искра, учениците ще бъдат повече от вдъхновени да се предизвикат, а защо не и да са пълноценни асистенти в проектите, за които все не ви остава достатъчно време и капацитет да разработите.
––
Спираме до пет, макар че можем да продължим още дълго (бел. Ред. може би в следваща статия). Дори не отворихме дума за меките умения, като говорене пред публика, организиране и изпълнение на експерименти и управление на клас от буйни подрастващи, които трудно се фокусират за дълго време, полезните контакти и мрежи, които се създават между училища и научни институти…
Ако сте запален учен, който иска да се подложи на изпитанието на класната стая, да предаде своята страст на учениците „Заедно в час“ търси точно вас – фокусът на програмата все повече ще бъде върху преподаването на STEM предмети, така че може би точно вие ще бъдете вдъхновителя на следващото поколение български, а защо не и световни учени.
