Пет причини защо добрият учен трябва да има опит и като учител (и обратното)


Сп. Българска Наука, брой 161:

***

От по-здрави връзки между науката и училищата могат да печелят и учителите, и учените, учениците – а и самата наука.

Автор: Мартин Димитров

Понякога изглежда, че да си учен и да си учител в България означава да обитаваш две паралелни вселени, които сякаш нямат връзка помежду си. Едва ли не се приема за даденост, че работата на учителите е да си стоят в класните стаи, където да преподават по учебници, спуснати „отгоре“. А учените са затворени в лабораториите и институтите си, без да си дават сметка как (и дали изобщо) науката, която създават, достига до следващите поколения.

Надежда Ангелова – фотограф V.Nickolov.

Тези обобщения са проблем за всички. От една страна, защото учителите трябва имат възможност да актуализират познанията си за съвременната наука по-лесно и по-често. А от друга, защото е изключително важно учените да си сверяват часовника с нуждите на крайните потребители на техния труд – учениците, които са може би и най-важната брънка на системата. В крайна сметка, ако учителя не успее да предаде базовите научни познания на следващото поколение и не вдъхнови поне част от тях сами да се заемат с научна работа, то какво ще стане със следващото поколение учени? Нещо повече – в бъдеще, което ще бъде доминирано от професии, които разчитат на умения в областта на STEM (абревиатура за дисциплини, свързани с науката, технологиите, инженерството и математиката), под риск е поставена реализацията на учениците изобщо.

Сподели страстта си към науката с учениците, кандидатствай за програмата на „Заедно в час“ и стани вдъхновяващ учител за следващото поколение учени!


Разбери повече за БГ Наука:

***

Ако тези размисли не са достатъчни да ви убедят, че връзките между професиите на учения и учителя трябва да са далеч по-здрави, ето какво имат да споделят по темата двама учени, които са и учители: Надежда Ангелова, доктор по неорганична химия и помощник за обученията на учителите в програмата на „Заедно в час“ с опит като преподавател в ТУЕС – София и SoftUni, и Ния Тошкова, зоолог от Националния природонаучен музей и учител по биология в Американския колеж в София.

Причина 1. Даваш отговори на фундаментални въпроси, на които повечето хора не могат:

Работата на един преподавател е не просто да знае и да разбира материята, която преподава, но и да обяснява разбираемо научни факти екзис

тенциални въпроси, които сякаш просто изникват от детския ум, като например „Защо небето е синьо?“

„Това е въпрос, който може да бъде зададен от всяко 5-годишно дете, а зад него стои сложна материя като спектър на светлината, дължина на вълната, молекули, Релеево разсейване и др. които нямат място в детското съзнание. На този въпрос повечето възрастни вдигат рамене, не само защото не знаят, а защото не могат да го обяснят с прости думи“, казва Надежда Ангелова.

Тя добавя, че тук идва ролята на учителя. „Истински добрият учител умее да разбива сложни концепции на по-прости, намира близки за учениците примери в подкрепа на сложната материя, която изучават и стимулира развитието на откривателски подход, за да може жаждата за знания да не стихва.“ Да си първия източник на знание за учениците е почти толкова вдъхновяващо, колкото осъществяването на голямо научно откритие, защото на практика учителят е пътят учениците да правят своите „открития“ за света, да го разбират по-добре. Още по-вълнуващо за всеки учител е когато успее да научи своите ученици да бъдат малки търсещи и запалени по науката – не просто, за да знаят, за да си минат контролното, но и да се потопят в информацията, която ги интересува и ги увлича. Удовлетворението да имаш истински последователи на научния подход още в класната стая и всяко ново знание да ги води към откриването на следващото е невероятно.

Причина 2.  Вдъхновяваш и създаваш следващото поколение учени

Ния Тошкова обича да разказва в клас за своите експедиции и изследвания, и причината за това е проста: „Виждам колко е лесно да мотивираш децата да се интересуват от наука, когато им разказвам истории от личен опит или пък ги учиш как сами да си изолират ДНК с веро и алкохол. Така освен, че научават фундаментални неща за биологията, стигат до дъното на дълбоките пещери или до неизследвани местенца в джунглите на Индонезия.“

Ния Тошкова, личен архив

Според нея всеки учен си остава дете, което запазва любопитството си и с ентусиазъм ръчка определени системи и наблюдават какво ще стане. За да запазят децата това умение, те трябва от малки да осъзнаят полезността от него. Именно тук ключова е ролята на учителя, който ги води в света на науката. „Във всяко дете има учен, който задава въпроси, но с порастването много от нас се вслушват в съветите на възрастните около нас: „Ти недей много да знаеш“ или „Ти недей много да питаш“, добавя Надежда Ангелова. И това естествено ги спира да продължат експедицията. Когато в час имаш истински учен обаче, който със страст говори за своята наука, тайните се разкриват именно като приключение, което само става още по-интересно с натрупването на нови знания и открития.

Причина 3. Ако можеш да го преподадеш на ученик, ще го разбере и научният ти ръководител

Една стара академична максима гласи, че ако не можеш да обобщиш темата на докторантурата си в едно изречение, значи не си готов да я защитиш. Ако можем да я преформулираме, за да важи в класната стая, то тя би звучала така: „ако един седмокласник може да те разбере, то и научният ти ръководител ще успее.“

„Осъзнавайки как действа детският мозък и как да го стимулира, всеки учен подобрява качествата си за вникване в материята и разясняване на сложната картина, разглежда знанието като низ от логически връзки, а не сухи факти и по-лесно може да го предаде в своите научни статии, с други колеги учени или на своите студенти – така пак влиза в ролята на учител и колелото се завърта“, обобщава Надежда Ангелова. Опитът в класната стая е ценен практически опит именно в превеждането на „човешки език“, в това науката да бъде разбрана от по-широк кръг от хора и да не бъде интерпретирана грешно като фалшиви новини и псевдо наука.

[Очаквайте следвания месец статия как учителите могат да борят фалшивите научни новини]

Надежда Ангелова – фотограф V.Nickolov.

В допълнение – няма по-сериозен тест за познанията ви  в науката от това дали деца в ученическа възраст могат да ги разберат, асимилират и обяснят сами. „Учените имат страст за учението, нестихваща жажда за знания, а мисия на учителя е да използва тази вродена у децата страст в класната стая и да я възпита в логическата последователност на построяването на един научен експеримент. Както Алберт Айнщайн е казал „Ако не можеш да обясниш нещо достатъчно просто, значи не го разбираш достатъчно добре“, казва Надежда Ангелова.

Причина 4. Изпълняваш една от основните мисии на науката – разпространяваш знание до много повече хора

Замислете се – ако плодът на дългогодишната ви научна работа си остава само на няколко тясно специализирани конференции или в журнали, където ще бъде прегледан от няколко десетки колеги, в най-добрия случай, не хабите ли потенциала си? „Учените трябва да комуникират добре нещата, които изследват. По този начин всяко едно откритие излиза от орбитата на научните среди и става достъпно за човечеството като познание и съответно може да обогати живота ни в една или друга степен“, казва Ния Тошкова. Ето защо преподаването в класната стая е чудесен тест за бъдещето ви на комуникатор на научно познание. И възможността вашите открития да достигнат до много повече хора. От учениците пък може да откриете и различна гледна точка към своята работа, която да е ценна отправна точка за следващото ви научно предизвикателство.

Причина 5. С преподаването си даваш по-силен тласък на науката

Една от непривлекателните истини за науката е, че всъщност голяма част от научната работа е свързана с повтаряне на едни и същи методи и често има недостиг на работна ръка. Според Ния Тошкова, тези предизвикателства лесно се решават с помощта на ентусиазирани доброволци. „В работата си с деца в природонаучния музей и Американския колеж не веднъж съм се удивлявала на простора и смелостта на детски ум. По време на лятното ни училище децата успяха да открият нов вид насекомо за София в самия двор на музея, буквално под носа на водещите специалисти по темата“, разказва тя.

Ния Тошкова, личен архив

По думите ѝ, обвързването на повече хора с научни загадки и създаването на своеобразна сфера на „гражданската наука“ (citizen science) за ентусиасти, които обичат да помагат с репликирането на научната работа на професионалните учени, е гаранция за по-бързо намиране на отговори на сложни и времеемки научни казуси. Най-естественият път минава през класната стая – когато учителят успее да запали изследователската искра, учениците ще бъдат повече от вдъхновени да се предизвикат, а защо не и да са пълноценни асистенти в проектите, за които все не ви остава достатъчно време и капацитет да разработите.

––

Спираме до пет, макар че можем да продължим още дълго (бел. Ред. може би в следваща статия). Дори не отворихме дума за меките умения, като говорене пред публика, организиране и изпълнение на експерименти и управление на клас от буйни подрастващи, които трудно се фокусират за дълго време, полезните контакти и мрежи, които се създават между училища и научни институти…

Ако сте запален учен, който иска да се подложи на изпитанието на класната стая, да предаде своята страст на учениците „Заедно в час“ търси точно вас – фокусът на програмата все повече ще бъде върху преподаването на STEM предмети, така че може би точно вие ще бъдете вдъхновителя на следващото поколение български, а защо не и световни учени.


Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.