Може да се каже, че съвременната ера на дезинформацията започва още през 80-те години на миналия век. Оперативни служители от тогавашния Съветски съюз измислят лъжата, че епидемията от СПИН, която връхлита света по това време, е създадена в правителствена лаборатория в САЩ. Последва огромна световна операция, включваща полеви офиси, агенти и огромни инвестиции във вестници, радио и дори издаване на книги. В продължение на години КГБ прокарва този фалшив разказ, за да подкопае САЩ и техните съюзници. Известна като Operation Infection, кампанията за дезинформация е използвана за всяване на съмнение и създаване на социално и политическо напрежение по целия свят.

В крайна сметка тази фалшива история бива преповторена в 80 страни и преведена на 30 езика, докато накрая от СССР не признават, че са измислили всичко през 1987 г. Но въпреки подробните признания от висшите съветски власти, този слух продължава да се носи и до днес, близо 40 години по-късно.

Разпространение като горски пожар

В днешно време сегашните социални мрежи осигуряват незабавен достъп до информация отвсякъде, където и да се намирате по света. Въпреки че дезинформацията не е нищо ново, сега тя се разпространява много по-бързо от когато и да било. Често тя се носи върху гребена на вълна от емоции през личните социални мрежи. Дезинформацията идва от различни източници, чужди и местни. Това е сложно явление с огромни въздействия в реалния свят.

„Само разбирайки дезинформацията, можете да се справите с нея“, казва Паула Гори, генерален секретар и координатор на Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO). Това е независим проект, финансиран от ЕС, чиято цел е да обедини широк кръг от проверяващи факти, изследователи и заинтересовани страни за борба с дезинформацията. EDMO се фокусира върху устойчивостта на обществата и разглежда дезинформацията, независимо от това откъде произхожда. Тя обединява широк кръг от изследователи и заинтересовани страни в консорциум, за да разбере по-добре дезинформацията и да ѝ противодейства.
„Ние събираме хора, обединявайки факти и доказателства“, обяснява тя. „EDMO действа като създател на общност, която обединява заинтересованите страни, осигурявайки мултидисциплинарен подход.“

Не всички разкази за дезинформация са измислени и популяризирани от злонамерени участници. Понякога те започват като нормална реакция, за да се опитат да схванат сложни ситуации. От изследванията знаем, че емоциите играят ключова роля в разпространението на дезинформация и това се потвърди отново по време на пандемията Covid-19.

Гори си спомня ранните етапи на ковид пандемията, когато хората превъртаха емисиите на социалните мрежи с тревожни предчувствия. „Те бяха уплашени и търсеха информация. Фактът, че вирусът е нов за научната общност, направи още по-лесно разпространението на дезинформация. Каквото и да сте виждали на екрана, вие го споделяхте, защото всъщност се страхувахте за живота си и не отделихте време да помислите, преди да го споделите.“

Фалшивата информация се превръща в опасна дезинформация когато се създава и разпространява с намерението умишлено да се заблуди обществеността или да се причини обществена вреда. Това е моментът, в който трябва да реагираме на всички нива на обществото, заедно, за да се справим с проблема.
Има елементи на социология, антропология, психология, невронаука, медийна грамотност и други в този ваш импулс да споделяте информация с приятелите и семейството си, поради което „мултидисциплинарният подход е основен“, казва още тя.

EDMO е създаден, за да подкрепи създаването на трансгранична и мултидисциплинарна общност от независими хора, проверяващи факти и академични изследователи на дезинформацията в ЕС. Проектът беше разширен, за да включва национални и регионални изследователски центрове, които са в състояние да използват своите специфични познания за местната информационна среда. Това ще подобри откриването и анализа на заплахите и тенденциите от дезинформация в цяла Европа.

Свобода на словото

Въпреки че EDMO изгражда устойчивост срещу дезинформация, мнението на отделния индивид по всяка конкретна тема никога не е под въпрос дали трябва да бъде изказвано. 

„Трябва да се гарантира свободата на изразяване“, казва Лаури Тиерала, програмен директор от EDMO. „Не можете да регулирате дезинформацията, не можете да имате министерство на истината. Очевидно има закономерни причини за политическите различия във всяко общество“, казва той. „Но създаването на изкуствени разделителни линии чрез дезинформация, водеща до поляризация, само отслабва цялото общество.“ 

В информационната епоха лошата информация може да бъде изключително вредна. Войната в Украйна направи нещата още по-сложни. В скорошна публикация на уебсайта на EDMO те разследват как каналите на социалните медии, които обикновено са били центрове на скептицизъм по отношение на COVID-19, внезапно са се насочили към прокарването на дезинформация относно руската инвазия в Украйна.
Има много стимули за публикуване на фалшиви новини и дезинформация. Това може да бъде властова игра на национално държавно лице или рекламна пиеса от монетизиращ/финансов интерес. Също така някои хора просто споделят в мрежите, вярвайки, че правят нещо добро без лоши намерения. Така че дезинформацията има различен произход и динамика в начина, по който се разпространява.

За съжаление дезинформацията е тук, за да остане. Понякога тя потъва до нивото на екзистенциална заплаха, като оказва отрицателно въздействие върху общественото здраве и глобалните проблеми като реакциите към пандемията Covid-19 или изменението на климата. В някои контексти тя е била използвана за мотивиране на насилие и има отрицателно влияние в обществения дебат, особено когато е част от сложна мрежа от взаимодействия.
Проверката на факти е основно умение, което трябва да се постави на масата, но EDMO има по-широка мисия да се справи с дезинформацията и по всеобхватен, мултидисциплинарен начин.

Информирани решения

Всеки от нас носи отговорността да взема информирани решения. Ние избираме да вървим по свой собствен път с информацията, която ни е налична – червена, зелена или синя, но трябва да имаме информация с добро качество, твърди Гори.
Затова EDMO е тук и ще участва в този процес за да подпомогне за повишаване на осведомеността относно дезинформацията и за вземане на по-добре информирани решения.

Томазо Канета е заместник-директор на Pagella Politica, италианско издание за проверка на факти и координатор на дейностите по проверка на фактите в EDMO. За да отбележи Международния ден за проверка на фактите на 2 април 2022 г., той споделя своите пет основни съвета, които всеки може да използва за проверка на фактите на част от съдържанието, което получава.

1. Дишайте. Намалете темпото, преди да споделите някаква новина, и отделете малко време, за да ангажирате уменията си за критично мислене. Позволете на вашата бързодействаща емоционална реакция да премине.
2. Препратка. Отделете време да намерите препратка от новината, която виждате, към друг източник преди да я предадете нататък. Използвайте поне един доверен източник на новини и вижте дали тази информация е потвърдена от други независими източници. Ако идва от неясен източник от социални медии, има голяма вероятност той да не е надежден.
3. Налични са разширени търсения. Много търсачки имат опции за търсене на изображения, чрез които можете да търсите по снимка или по екранна снимка. Понякога част от съдържанието претендира да е едно цяло с непосредствени събития, но с бързо търсене можете да откриете, че снимката е от съвсем различно събитие в миналото.
4. Отидете на сайт за проверка на фактите, за да видите дали въпросната новина е привлякла вниманието им. Някои медийни организации инвестират значителни усилия за проверка и предоставят всички свои източници, за да можете сами да потвърдите техните изследвания. Някои от сайтовете за проверка на фактите, чиито услуги можете да ползвате, включват DW Fact Check, FRANCE24 Les Obervateurs, AFP Factcheck и EUvsDisinfo, наред с много други.
5. Запомнете, като правило – ако нещо е твърде добро или твърде лошо за да е истина, то най-вероятно не е вярно.

Превод: Радослав Тодоров
Източник: ec.europa.eu / horizon-magazine