Три проекта в институти на БАН привлякоха над 7 млн. евро, международни учени и нови екипи. Европейските пари обаче почти не стигат за самите изследвания, а за времето след края на проектите у нас все още няма национален инструмент.
Над 6500 дванадесетокласници от цяла България попълниха един и същ въпросник за уменията, стремежите и плановете си. Списание Nature Communications публикува изследване, което за първи път показва на молекулно ниво как мутация в един-единствен белтък води до рядко генетично заболяване. В същото време в Института по информационни и комуникационни технологии на БАН учени моделират как се измества електрод в мозъка при всеки удар на сърцето.
Трите истории изглеждат несвързани, но ги обединява един европейски инструмент, наречен ERA Chair. И един въпрос, който екипите зад тях зададоха открито преди срещата си в Българската академия на науките на 29 септември 2026 г.: какво ще стане с изграденото, когато европейското финансиране приключи?
Катедра без аудитория
Думата Chair на английски означава и „катедра“, и „председателско място“. В случая значението е по-скоро първото: ERA Chair е позиция, около която се изгражда нов изследователски екип. Съкращението ERA идва от European Research Area, Европейското научноизследователско пространство (ЕНП).
Идеята е проста. Научният капацитет в Европа е разпределен неравномерно, а ERA Chair е създаден, за да стесни разликата. Той се опитва да обърне посоката на „изтичането на мозъци“. Вместо младите учени да заминават, в институция от по-слабо представена държава се кани утвърден международен изследовател, който да изгради около себе си екип.
Инструментът е изпитан първо като пилотна схема в Седмата рамкова програма на ЕС. През февруари 2014 г. Европейската комисия обявява резултатите: от 111 подадени предложения са избрани 11 университета и научни организации, а първоначално предвиденият бюджет е удвоен от 12 на 24 млн. евро. Оттогава ERA Chair е част от програмите „Хоризонт 2020“ и „Хоризонт Европа“, където попада в направлението „Разширяване на участието и разпространение на върхови постижения“ (Widening participation and spreading excellence).
В „Хоризонт Европа“ един проект получава между 1,5 и 2,5 млн. евро за пет години, така че конкуренцията е сериозна. Според Европейската изпълнителна агенция за научни изследвания (REA) в конкурса от 2023 г., с общ бюджет 97 млн. евро, са подадени 158 предложения, а за финансиране са избрани 38. Това е приблизително едно на всеки четири.
Кандидатстват само организации от т.нар. Widening държави, чиито научни показатели изостават. България е сред тях, и то с основание. По данни на Евростат за 2024 г. страната ни инвестира в научни изследвания и развойна дейност около 0,8% от БВП при средно 2,2% за ЕС. По-ниски стойности имат само Румъния, Малта и Кипър.
Пари за хора, не за опити
Тук идва особеността, която е най-трудна за обяснение извън научните среди. ERA Chair не е грант за изследвания в тесния смисъл. Според правилата на схемата, както ги описват екипите на трите проекта в БАН, средствата покриват основно привличането на водещия учен (ERA Chair holder), изграждането на екипа, мобилността, обученията и промените в самата институция. Разходите за научни изследвания са ограничени до 10% от европейския принос.
Логиката на Брюксел е, че силният екип ще спечели сам парите за същинската си работа в други конкурси. Очакваният резултат за приемащата институция е траен ефект: по-висока видимост, по-добра интеграция в ЕНП и способност да печели конкурентно финансиране.
Какво изгражда тази логика на практика, личи най-добре от трите проекта, които се изпълняват в момента в институти на БАН и заедно привличат над 7 млн. Евро. Това са:
- AEGIS-IMB в Института по молекулярна биология „Акад. Румен Цанев“ (ИМБ) – 2,50 млн. евро;
- VIBraTE в Института по информационни и комуникационни технологии (ИИКТ) – 2,05 млн. евро;
- ProSkills2Work в Института по философия и социология (ИФС) – 2,48 млн. евро.
Областите им трудно биха могли да бъдат по-различни една от друга: молекулярна биология, невроинженерство и социология. Точно затова, разгледани заедно, те показват какви са възможностите на инструмента.
AEGIS-IMB: когато опаковката на ДНК се обърка
ДНК в ядрото на една човешка клетка е дълга около два метра. За да се побере в нея, тя е навита около белтъци, наречени хистони. Така се образуват нуклеозоми, а в едно-единствено човешко ядро те са около 30 милиона. Тази опаковка не е само въпрос на място. Тя определя кои гени клетката ще „прочете“ и кои ще остави затворени.
Проф. Стефан Димитров, ръководител на ERA Chair катедрата в ИМБ, обяснява това с образ, разбираем без биологично образование: „Ако ДНК е текстът на една книга, то епигенетиката са бележките в полето, подчертаванията, маркерът и разделителите за страници, които променят начина, по който четете тази книга, без да променят нито една дума в нея.“
Когато тези „бележки“ се объркат, могат да възникнат тежки заболявания. AEGIS-IMB изследва три от тях: синдрома на Рет, синдрома на Рахман и т.нар. SOX-патии, свързани с белтъка SOX2. Това са редки болести, но при тях думата „редки“ подвежда. Те засягат един на всеки 2000 души, което означава между 350 000 и 400 000 души само в България и поне 30 милиона в Европа. Познати са между 7000 и 8000 такива заболявания, а за над 90% от тях няма лечение.
Първият голям резултат дойде през септември 2026 г. В международно изследване в Nature Communications, с водещ автор проф. Димитров и ключов принос на доц. Анастас Господинов и доц. Димитър Илиев от ИМБ, екипът показва какво се случва при синдрома на Рахман. Нормалният хистон H1.4 действа като молекулна „скоба“, която уплътнява хроматина (комплекса от ДНК и белтъци). Мутиралата форма губи част от електричния си заряд и не може да изпълнява тази функция. Хроматинът остава прекалено разхлабен, а разчитането на генетичната информация се нарушава.
Това е фундаментален резултат, даващ отправна точка за бъдещи целеви терапии, а при болести без лечение и отправната точка е постижение.
Зад научните статии стои по-малко видима работа, която всъщност е същината на ERA Chair. Проектът си е поставил измерими цели: 10 рецензирани публикации, 10 обучени млади учени, участие в поне 4 международни проекта и удвояване на конкурентното финансиране на ИМБ, като поне половината от него да е международно. През юни 2026 г. в Кюстендил се проведе първото лятно училище по епигенетика и хроматинова биология на проекта. Центърът за съвременна микроскопия на института, част от европейската инфраструктура Euro-BioImaging, разполага със супер резолюционни микроскопи STED и Airyscan. По думите на докторанта Момчил Попов колеги от съседните страни идват в София специално заради тях.
VIBraTE: мозъкът, който никога не стои мирен
Противно на очакваното, мозъкът не е неподвижен, той помръдва с всеки удар на сърцето, с всяко вдишване, с всяко завъртане на главата. Ние не усещаме тези движения, но един електрод (имплант), поставен в мозъчната тъкан, ги „усеща“ непрекъснато, денем и нощем, месеци и години наред.
Тук е въпросът, с който се занимава VIBraTE, ръководен от доц. Димитър Проданов: колко дълго и колко надеждно може да работи устройство, поставено в мозъка. Мозъчните импланти се използват при интерфейсите мозък-компютър, които позволяват на парализирани хора да управляват компютър или протеза, и при дълбоката мозъчна стимулация (DBS), прилагана при болестта на Паркинсон, есенциалния тремор и дистонията.
За мозъчната тъкан обаче всеки имплант е чуждо тяло. С времето около него се развива глиоза, процес, при който поддържащата глиална тъкан се разраства и образува подобие на белег. Просто казано, тъканта постепенно обгражда импланта, докато той спре да работи. Електродът, който е трябвало да „слуша“ невроните, се оказва изолиран от тях.
Екипът търси отговора в едно особено свойство на мозъчната тъкан, вискоеластичността (едновременно течно и еластично поведение при деформация). Под постоянен товар тъканта постепенно поддава, а реакцията ѝ зависи от историята на натоварването. За да опишат този „спомен“ на материала, изследователите използват математически апарат, който рядко се среща в научнопопулярните текстове: дробното смятане. Работата е подредена в четири направления, от механичната връзка между импланта и тъканта и оптималната форма на електрода до въпроса как движенията на мозъка изкривяват сигналите, които учените записват.
Екипът отбелязва и нещо неочаквано: мекотата на материала помага, но ефектът има таван. След определена граница по-мекият електрод не носи осезаема полза, което прави формата му още по-важна.
Моделите трябва да бъдат проверени, затова през ноември 2024 г. VIBraTE обяви партньорство с българския стартъп MatriChem, който произвежда биомастила за 3D биопринтиране. Идеята е мозъчен „фантом“ от хидрогел, който възпроизвежда вискоеластичните и дифузионните свойства на живата тъкан. В такава реалистична среда материалите за импланти могат да се изпитват и усъвършенстват.
VIBraTE е един от едва четирите проекта от този тип, стартирали в България през 2023 г. Най-ясният знак, че амбицията му надхвърля срока на гранта, е обявата за ръководител на новата лаборатория по невротехнологии. Проектът осигурява първоначалното финансиране на позицията, а лабораторията е замислена да се развива и след неговия край, който е на 31 януари 2028 г.
ProSkills2Work и особеностите на пазара на труда
Третият проект изследва не клетки и електроди, а хора. ProSkills2Work в Института по философия и социология търси отговор на въпроса как младите хора в България преминават от училището към работата и защо този път толкова често се къса. Координатор е проф. Васил Киров, заместник-директор на ИФС, а за пет години към института е привлечен проф. Кристиан Имдорф, социолог на образованието от Университета „Лайбниц“ в Хановер.
Проф. Имдорф работи с колеги от ИФС повече от десетилетие. Според него в България досега не е имало лонгитудни данни, тоест данни, които проследяват едни и същи хора във времето. Затова сърцето на проекта е панелно изследване – над 6500 ученици от 12. клас отговориха на въпросника през пролетта на 2026 г., а през 2028 г. същите младежи ще бъдат анкетирани отново.
Защо е важно да се питат едни и същи хора? Еднократната анкета, обяснява проф. Имдорф, не може да покаже кое е причина и кое следствие, „или, образно казано, кое е първо: кокошката или яйцето“. Панелът позволява например да се разбере защо завършилите професионални гимназии избират да продължат във висше училище, вместо да започнат работа.
Първите резултати вече разклащат някои привични представи. Гл. ас. д-р Светломир Здравков анализира 24 181 обяви за работа от най-голямата платформа за подбор на персонал у нас. Оказва се, че „меките умения“ не са еднородна категория. Решаването на проблеми, координацията и адаптивността се свързват с по-високо възнаграждение, докато изисквания като „отговорен“, „мотивиран“ или „готов за работа“ нерядко вървят с по-ниско заплащане.
Проектът ще оцени и дуалното професионално образование, въведено отново в България преди около десет години. Проф. Имдорф предупреждава, че системите в Германия, Австрия и Швейцария са се развивали повече от сто години и не могат просто да бъдат копирани в България. Той отбелязва и една българска особеност: професионалните гимназии се избират около 13-годишна възраст. „Това със сигурност е твърде рано, за да се вземе устойчиво решение относно образованието или бъдещата реализация на пазара на труда“, казва още той.
Дългосрочната цел е Българска обсерватория за образование и труд, научен център за диалог между изследователи, институции и бизнес. Паралелно ИФС ще промени и себе си: ще съгласува вътрешните си политики с Европейската харта за изследователите и ще въведе външна оценка на научните си групи. Това е институционалната промяна, която ERA Chair финансира, макар тя рядко да попада в заглавията.
Какво всъщност се купува със 7 млн. евро
Ако се погледнат трите проекта заедно, става ясно, че ERA Chair купува преди всичко време и хора. Купува присъствието на учени като проф. Димитров и проф. Имдорф, които носят със себе си международни мрежи, методи и стандарти. Купува докторантски и постдокторантски позиции, летни и есенни училища, семинари, партньорства с бизнеса. Купува и промени в начина, по който институтите оценяват и управляват себе си.
Това е капацитет, който не се изгражда бързо. Директорът на ИМБ доц. Анастас Господинов отчете през 2025 г., че за последното десетилетие научната продукция на института е нараснала деветкратно, а средната възраст на изследователите е едва 35 години. ERA Chair катедрата надгражда върху тази основа, а не я създава от нулата.
Капацитетът обаче има нужда от гориво. Тук идва първият от двата проблема, които трите екипа поставят в общата си позиция.
Проблем първи: екип без пари за опит
Ограничението от 10% за изследователски разходи е замислено с идеята, че екипът ще спечели останалото в национални и европейски конкурси. В български условия, обаче тази сметка не излиза.
Един ERA Chair екип в областта на биологията разполага с около 50 хил. евро годишно за текущи изследвания, а за конкурентна работа са нужни поне около 250 хил. евро. Националната алтернатива също не стига. Максималният бюджет на проект тип 2 в основния конкурс на Фонд „Научни изследвания“ за 2026 г. е 0,25 млн. евро за три години, от които около половината са преки изследователски разходи. В експерименталните науки, където реактивите, животните и апаратурата струват скъпо, това е недостатъчно за изследвания с висок потенциал.
С други думи, България е привлякла световни учени, но не им дава достатъчно средства, за да правят това, за което са привлечени.
Проблем втори: часовникът тиктака
VIBraTE приключва през януари 2028 г., AEGIS-IMB през февруари 2028 г., а ProSkills2Work през февруари 2030 г. Извън базовата подкрепа от БАН към момента няма национален инструмент, който да осигури продължаване на дейността на тези екипи след края на европейското финансиране.
Според екипите следващият конкурс за ERA Chairs се отваря през април 2027 г. с краен срок септември 2027 г. Това оставя тесен прозорец за решения.
Има и парадокс. Националната научна програма „ВИХРЕН“, единствената у нас, изградена по логиката на Европейския научен съвет (ERC), изключва от ръководство на проекти именно ERA Chair holders. Тоест изследователите, които България вече е привлякла с европейски средства, нямат достъп до най-амбициозната национална програма за върхови изследвания.
Три предложения и един полски пример
Трите екипа предлагат три мерки. Първо, ограничението за ERA Chair holders във „ВИХРЕН“ да отпадне и да бъде заменено с правило, което не допуска двойно финансиране на едни и същи дейности.
Второ, България да създаде свой еквивалент на ERC, като самостоятелна програма или чрез преобразуване на „ВИХРЕН“. Предложението е за грантове до 1 или 1,5 млн. евро за пет години, с единствен критерий научното качество и оценяване с мнозинство чуждестранни рецензенти. Според екипите над 10 Widening държави вече имат подобни схеми, а България няма.
И трето, целеви грант за устойчивост, преходен инструмент за екипите, създадени по ERA Chairs, Teaming и Twinning. Той би продължил от 3 до 5 години непосредствено след края на европейския проект и би бил обвързан с постоянни позиции, съфинансиране от приемащата организация и междинна международна оценка.
За модел екипите сочат програмата Dioscuri на германското общество „Макс Планк“. Тя стартира през 2017 г. в Полша, а първите центрове отварят врати във Варшава през 2019 г. През 2024 г. първите три центъра заработиха и в Чехия. Всеки център получава до 300 000 евро годишно за първоначален срок от пет години, с възможност за още пет след външна оценка. Средствата се осигуряват поравно от германското федерално министерство и от правителството на приемащата държава, а всеки център има опитен партньор в Германия. Логиката е сходна с ERA Chair, но с една съществена разлика: държавата домакин не чака отвън, а плаща половината.
Екипите предлагат и конкретна стъпка: работна група с участието на Министерството на образованието и науката, БАН, институтите и самите ERA Chair holders, която да изготви предложения и пътна карта.
Успешно приключен проект или траен капацитет
ERA Chair е замислен като мост. Европа плаща пет години, за да може една институция да привлече световен учен, да изгради екип около него и да промени начина си на работа. Втората половина на моста обаче трябва да построи държавата домакин.
Трите проекта в БАН показват, че първата половина работи. Има публикация в Nature Communications, данни за над 6500 млади хора, лаборатория по невротехнологии, която търси ръководител, летни училища и чуждестранни учени, които идват в София заради апаратурата. Дали тези резултати ще прераснат в постоянни изследователски групи, зависи от решения, които според самите екипи трябва да бъдат взети през 2026 и 2027 г.
Ако такъв инструмент не се появи, те предупреждават че, инвестицията от над 7 млн. евро ще остане отчетена като успешно приключен проект, без да се превърне в траен научен капацитет. А през 2028 г., когато проф. Имдорф и колегите му отново ще питат вече порасналите дванадесетокласници какво се е случило с тях, ще бъде добре да може да се зададе и същият въпрос на българската наука.
Източници
- Три ERA Chair проекта на БАН привличат над 7 млн. евро
- AEGIS-IMB: как епигенетиката помага да разберем болести, за които още няма лечение
- Разговор с проф. Стефан Димитров за епигенетиката и редките болести
- Проектът VIBraTE и въпросът за дълготрайността на мозъчните импланти
- ProSkills2Work: как младите хора в България преминават от училището към пазара на труда
- Интервю с проф. Кристиан Имдорф за ProSkills2Work
- ERA Chair в България: Принос към обществото и предизвикателства пред бъдещето
- ERA Chairs
- Frequently Asked Questions on the results of European Research Area (ERA) Chairs pilot
- ERA-Chairs: условия по „Хоризонт Европа“
- Eurostat: EU spending on R&D exceeded 403 billion in 2024
- Dioscuri Programme
