Научете повече за проекта на официалния му сайт: https://proskills2work.
Представете се накратко и споделете как се роди идеята за този проект.
Аз съм социолог на образованието със специален изследователски интерес към социалните въпроси, свързани с професионалното образование и обучение (ПОО): Какви са обществените условия, при които ПОО може да осигури плавен преход от образование към работа? Какви са надеждите, стремежите и житейските планове на младите хора, как те са свързани със семейния им произход и доколко съответстват на търсенето на работна сила от страна на работодателите? Как полът влияе върху професионалната ориентация и навлизането на пазара на труда? Как може да бъде организирано ПОО така, че да преодолее разминаването между потенциала на младите хора и очакванията на работодателите?
Изследвам подобни въпроси още от началото на академичната си кариера в Швейцария в началото на 2000-те години, както и през последвалите години на изследователска работа в Норвегия и Германия, където съм професор по социология на образованието в университета Лайбниц в Хановер.
Повече от десетилетие работя съвместно с изследователи от ИФС-БАН, за да изследваме индивидуалните преходи от училище към работа в България в международна сравнителна перспектива. Благодарение на предишните ни съвместни изследвания успяхме успешно да осигурим финансиране за проект по ERA Chair в тази област.
Този проект не само ми дава възможност да пренеса в България своя изследователски опит и широката си международна мрежа от контакти, където провеждаме изследвания, за да подобрим разбирането си за трайния недостиг на умения, пред който страната е изправена днес. Той ми предоставя и уникалната възможност да работя с отличен международен изследователски екип по ключовите изследователски въпроси, които ме вълнуват през цялата ми академична кариера.
Какво е „обещаващо умение“ и как разбираме, че едно умение се „превръща в работа“? Можете ли да дадете пример с умение, което в България се цени по-високо или по-ниско, отколкото бихме очаквали?
В нашето изследване терминът „обещаващи умения“ умишлено е формулиран по двусмислен начин и има важно социологическо значение. Смисълът на „обещаващи умения“ може да бъде различен в зависимост от това кого питате.
За младите хора, които искат пълноценен живот и в момента се чудят какво да учат и какви умения да придобият, този израз често означава нещо различно, отколкото за техните родители, които искат да запазят или подобрят социалния статус на семейството си.
За работодателите „обещаващи умения“ отново означава нещо различно – те се интересуват от това да наемат квалифицирани служители, чиито умения и способности съответстват добре на нуждите на компанията.
Именно тази многозначност на понятието за „обещаващи умения“ е в основата на ProSkills2Work. Смятаме, че е важно да я разберем, за да можем да установим как уменията, които младите хора придобиват в процеса на образование, допринасят за тяхната пригодност за заетост и съответно за шансовете им да намерят добра работа на българския пазар на труда.
Трябва да правим разграничение между придобиването на умения в системата на професионалното образование и във висшето образование, от една страна, и оценката на тези умения от работодателите при наемане на служители, от друга. Доколкото ми е известно, в България не са провеждани много изследвания по отношение на последното. Именно това е една от няколкото изследователски теми, с които ProSkills2Work ще се занимава през следващите години.
Къде най-често се къса пътят от училището или университета до първата стабилна работа при младите хора у нас? Какво се вижда от първите данни и наблюдения по проекта?
В България към момента няма налични лонгитудни (проследяващи развитието във времето) данни, които да ни позволят да проследим развитието на младите хора във времето, за да можем да отговорим на Вашия въпрос. Именно затова в рамките на ProSkills2Work ще реализираме лонгитудно панелно проучване, което започнахме по-рано тази година.
През април/май тази година повече от 6500 ученици от 12. клас от цяла България отговориха на нашия въпросник, който обхващаше разнообразни теми, свързани с образователния им път (включително професионалното образование), техните умения, стремежи и краткосрочни планове. Очакваме с голям интерес получаването на данните, за да можем да започнем тяхната обработка и анализ.
През 2028 г. същите млади хора ще бъдат анкетирани за втори път, за да изследваме реалните им траектории към пазара на труда или към висшето образование, както и как бъдещото им развитие е свързано с училищната и семейната им среда, с техните стремежи и с плановете, които са имали при завършването на училище.
Панелните проучвания проследяват едни и същи хора години наред. Какво може да разкаже такава „филмова лента“ на живота, което една единична „снимка“ не показва?
Голямото предимство на панелните проучвания пред традиционните cross-sectional проучвания е, че те ни позволяват да получим по-надеждни доказателства за причинно-следствените връзки при определени събития в живота. В нашия случай например това ни дава възможност да отговорим на важния въпрос защо завършващите професионални гимназии избират да продължат обучението си във висше училище, вместо да започнат работа на по-ранен етап.
По методологични причини „моментните снимки“ на дадена ситуация, каквито са cross-sectional проучванията, не могат да ни покажат кое е причина и кое е следствие – или, образно казано, кое е първо: кокошката или яйцето.
Какво може да научи България от страни с утвърдена система на професионално образование като Германия, Швейцария и Австрия – и какво не може просто да копира?
Добре утвърдените системи за професионално образование и обучение в т.нар. DACH страни (Германия, Австрия и Швейцария) са резултат от процеси на развитие на образователните системи, започнали преди повече от сто години. Те са се формирали паралелно с икономическото и институционалното развитие на съответните държави.
Професионалното образование и обучение, провеждано в предприятията, беше въведено (отново) в България едва преди около 10 години. За да се развива устойчиво и да се прилага ефективно, са необходими време, по-нататъшен икономически растеж и промени в Закона за професионалното образование и обучение, които да отстранят някои от съществуващите проблеми в нормативната уредба. Последното изисква стабилно и устойчиво управление, което рано или късно да се заеме с добре познатите проблеми.
Каква е ролята на работодателя във формирането на умения? Учи ли се днес повече на работното място, отколкото в класната стая/университета?
Т.нар. „дуални“ системи за професионално образование и обучение съчетават две допълващи се среди за учене, в които се придобиват общи и граждански умения, релевантни за пазара на труда. Всички те са необходими за изграждането на компетентни и самостоятелни работници и граждани. Затова практическото обучение на работното място в предприятието, насочено към придобиването на специфични за конкретната компания умения, се съчетава с по-концептуално ориентираното обучение в професионалните училища, където се придобиват общи и професионални знания и умения. Следователно учениците в дуално обучение не учат „повече“ на едното или на другото място, а придобиват различни, но допълващи се умения. В идеалния случай тези умения са тясно съгласувани чрез публично-частни партньорства между професионалните училища и предприятията, които предоставят практическо обучение.
За българина „учене през целия живот“ често звучи като лозунг. Какво показват изследванията за това кой всъщност се преквалифицира и какво спира останалите?
Опасявам се, че не мога да отговоря на този въпрос, тъй като не съм специалист в областта на ученето през целия живот, а в областта на формалното образование. За да разбера дали и какви данни са налични, които биха ни позволили да отговорим на Вашия въпрос, бих се консултирал с доц. Петя Илиева-Тричкова, изследовател в ProSkills2Work и специалист в областта на ученето през целия живот.
Как резултатите от ProSkills2Work могат да стигнат до хората, които взимат решения – в министерствата, фирмите, училищата? И какво бихте посъветвали родител, чието дете предстои да избере професионална гимназия или специалност?
Още в началото на проекта ProSkills2Work създадохме Консултативен съвет на проекта, в който са представени широк кръг заинтересовани страни, за да можем да достигнем до съответните политици и хора, които вземат решения (decision-makers). Сред тях са представители на Министерството на образованието и науката, Българската стопанска камара, Асоциацията на индустриалния капитал в България, няколко търговско-промишлени камари, както и утвърдени международни изследователи в областта на професионалното образование и обучение. Членовете на Консултативния съвет на проекта са много повече от бъдещи получатели на резултатите от нашите изследвания. Чрез редовното си взаимодействие с нас те участват в съвместното разработване на изследователските и комуникационните стратегии на ProSkills2Work. Те са изключително важни експерти и източници на информация в своите области и ни помагат да съобразим изследователския процес с техните потребности и ограничения, така че да създаваме научни резултати, които да бъдат възможно най-полезни за тях.
На този ранен етап от нашето изследване все още не сме в позиция да даваме съвети на родителите и техните деца относно „най-добрия избор“ на професионална гимназия или специалност. Причината е просто, че все още не разполагаме с необходимите данни и знания, основани на лонгитудни данни. Ще са необходими още 2–3 години, преди да разполагаме с панелните данни. Тогава ще можем да предоставим основани на доказателства анализи за това кои професионални програми са подходящи за кои ученици, кои завършващи ученици се сблъскват с бариери при достъпа до пазара на труда или до висшето образование и защо.
В България професионалните гимназии обикновено се избират на по-ранна възраст, отколкото в други страни – около 13-годишна възраст. Това със сигурност е твърде рано, за да се вземе устойчиво решение относно образованието или бъдещата реализация на пазара на труда. Затова вероятно най-добрият съвет към родителите е да изберат професионално училище, което дава възможност на детето им да се развива в здравословна среда без излишен стрес, в която то се чувства сигурно, подкрепяно и уважавано. Това ще го мотивира да продължи да учи и да се развива.
Едно от предимствата на българската образователна система е относителната лекота, с която учениците могат да преминат от професионално към висше образование. Ако всички ученици в професионалните гимназии получават достатъчно подкрепа за личностното си развитие — което е изключително важно условие за успешна професионална реализация — и запазят мотивацията си да учат неща, които са значими и релевантни за тях — нещо, което често се постига по-добре в контекста на професионалното образование, отколкото в общообразователното училище — завършващите ученици ще разполагат с различни възможности, например да започнат работа или да продължат обучението си в университет.
