Пещерни рисунки на брадавичести прасета, може да са най-старите от този тип

45 500-годишната рисунка на целебеско брадавичесто прасе в пещерата Leang Tedongnge на остров Сулавеси, Индонезия. Изображение: sci-news.com

Намерените в Индонезия пещерни рисунки включват изображения на животни, датиращи от преди поне 45 000 години, което ги прави евентуално най-старите в света.
Изображенията на общо три прасета са открити в пещерата Leang Tedongnge, на индонезийския остров Сулавеси от Адам Брум (от университета Грифит, Австралия) и неговия екип.

„Това е една от най-зрелищните и добре запазени картини на животински фигури, откривани в целия регион, и просто веднага ме порази“, казва Брум.

Сулавеси е известен с някои от най-старите образци на пещерно изкуство в света, но новите картини може да предшестват всички други примери, намирани там досега.
Брум и колегите му са успели да датират минерална пещерна формация, която припокрива част от изображението и която следователно трябва да се е формирала след създаването на рисунката. Формацията е на възраст поне 45 500 години, така че самото произведение на изкуството може да е дори и много по-старо (ScienceAdvances, doi.org/fqq7).

Всяко от трите изобразени прасета е дълго по повече от метър. Те са нарисувани с пигмент от червена охра и изглежда, че показват прасета от вида Целебеска брадавичеста свиня (Sus celebensis), късокрака дива свиня, която е ендемична за острова.
Тези животни са били много важни за ранните ловци-събирачи в Сулавеси, пояснява Брум.


РЕКЛАМА:

***

Такива свине се появяват впоследствие и в по-млади пещерни картини из региона и ние знаем, че те са били най-често ловуваният вид дивеч на Сулавеси в продължение на хиляди години.
Пол Петит от университета в Дърам (Великобритания) посочва, че откритието допринася за доказателствата за ранното човешко присъствие на островите в Югоизточна Азия, но добавя, че не можем да изключим възможността това да е дело на други човешки видове, каквито са неандерталците например.

Източник: New Scientist Magazine
Превод: Радослав Тодоров


Европейска нощ на учените 2022 г.: