Търсене
Close this search box.

Пещерни изследователи откриха змии и водопади в йеменския „кладенец към ада“ при първото спускане в него

Пещерни изследователи откриха змии и водопади в йеменския „кладенец към ада“ при първото спускане в него

Пещерни изследователи откриха змии и водопади в йеменския „кладенец към ада“ при първото спускане в него

Пещерни изследователи откриха змии и водопади в йеменския „кладенец към ада“ при първото спускане в него


Направи дарение на училище!



***

Поглед отвътре в кладенецът Бархут, или “Кладенецът към ада”, в провинция ал-Махра, Йемен. Снимка: thenationalnews.com

 

Изследователи на пещери от Оман са станали първите хора, които са се спуснали на дъното на дълбоката 112 метра яма „Кладенецът към ада“ в Йемен, която според много местни хора е затвор за джинове и порта към подземния свят.

Естествената дупка, официално известна като кладенецът Бархут, има зловещ кръгъл вход, който се простира на 30 метра в диаметър и се намира в средата на пустинята в провинция ал-Махра в източен Йемен, близо до границата с Оман. Любителски изследователи на пещери са влизали и преди в дупката, но досега не е било известно, някой да е стигнал чак до дъното ѝ.

Миналата седмица група от 10 изследователи от екипа за проучване на пещерите в Оман (OCET) проучи кладенеца Бархут, използвайки система от ролки, с която спусна осем от членовете на дъното, докато останалите двама останаха на върха. Малка тълпа безстрашни зрители се събра, за да гледа събитието, въпреки местните страхове, витаещи около дупката.
South China Morning Post сподели видеозапис на изследователите, слизащи в пещерата.


Разбери повече за БГ Наука:

***

„Страстта ни накара да направим това“, каза за френската информационна агенция AFP Мохамед ал-Кинди, професор по геология в Германския технологичен университет в Оман, който беше част от екипа на OCET. „И ние почувствахме, че това е нещо, което ще разкрие ново чудо и част от историята на Йемен.“

Изследователите съобщават, че са открили водопади, змии, мъртви животни, сталагмити и пещерни перли, но едва ли е изненадващо, че не са открили никакви джинове или врати към ада.

 

Местни легенди

 

Точната възраст на кладенеца Бархут в момента е неизвестна, но вероятно е на милиони години, според AFP.
Много местни митове са възникнали, за да обяснят дупката, повечето от които я описват като затвор за духове или джинове, което означава, че носи лош късмет в резултат на това. Някои хора също така вярват, че ако се доближат твърде много, дупката може да издърпа хората навътре; други твърдят, че зейналата дупка е супервулкан, способен да унищожи Земята, въпреки че няма научни доказателства в подкрепа на това.

В миналото хората са съобщавали за неприятна миризма, издигаща се от голямата дупка, нещо, което провокира историите за това, че е порта към ада, както гласи прякора ѝ.
В действителност обаче кладенецът Бархут е една доста типична дупка.

Поглед отгоре. Снимка: middleeast.in-24.com

 

Как се образуват пропастни дупки

 

„Има различни видове дупки“, казва пред Live Science Филип ван Бейнен, експерт по такива образувания в Университета на Южна Флорида, който не е участвал в проучването. „Най-често срещаните са от срутвания и пропадания.“

Срутващи се дупки се образуват, когато кухините в основната скала под повърхността се разширяват толкова много, че покривът отгоре вече не се поддържа от нищо, а скалата и надлежащата утайка внезапно се срутват в пещерата. Подземните дупки се появяват, когато повърхностните седименти бавно се стичат в малки кухини под земята, докато се образува депресия или дупка, обяснява ван Бейнен.

И двата вида разчитат на специален тип ландшафт, известен като карст, характеризиращ се с карбонатни скали като варовик и доломит, който е разтворим във вода и води до образуването на пещери, извори и дупки, казва още ван Бейнен.
За съжаление е трудно да се каже точно как или кога са се образували тези дупки, добавя той. „Освен ако това не се случи, когато в района живеят хора и запишат събитието, при други обстоятелства е почти невъзможно да се уточни кога се е случило.“

 

Изследване на пещерата

 

Когато екипът на OCET се спусна в дупката, те се приземиха върху неравен и назъбен под, покрит със сталагмити, някои от които достигнаха близо 3 метра височина, според оманския вестник Muscat Daily. Някои части от пода пък бяха покрити с пещерни перли, които също са вид спелеотеми – пещерни структури, като сталагмитите и сталактитите, които се образуват от постепенното натрупване на минерали, като калциев карбонат, от капещата вода.

„Пещерните перли се образуват от капеща или течаща вода като концентрични слоеве минерали, обикновено около някакво ядро“, обяснява Лесли Мелим, геолог от университета в Западен Илинойс, който е специализиран в пещерните перли, пред Live Science. „На практика всичко може да действа като ядро, независимо какво има в пещерата или мината. Тъй като ядрото е хлабаво, минералите могат да растат изцяло около зърното, което започва образуването на перли.“

Пещерните перли са необичайни и могат да се образуват само върху части от дъното на пещерата, които са напълно плоски, така че ядрото да не се движи наоколо, казва Мелим.

Във вътрешността на дупката екипът също така откри, че от няколко дупки в стените на пещерата изтича вода. Тези дупки са на около 65 м под повърхността и така създават малки водопади, пишат още в Muscat Daily. Това осигурява капещата вода, необходима за образуването на спелеотемите, сталагмитите и пещерните перли, допълва Мелим.

Изследователите съобщават също, че са видели змии, жаби и бръмбари в пещерната система, както и няколко мъртви животни, главно птици, които изглежда са паднали в ямата. Гниещите трупове може да са причинили вонята, докладвана от местните жители, но „нямаше непреодолимо лоша миризма“ вътре в дупката, казва ал-Кинди пред AFP.

Екипът взе проби, които могат да разкрият допълнителна информация за дупката и за това как се е образувала.
„Събрахме проби от вода, скали, почва и някои мъртви животни, но все още не сме ги анализирали“, съобщава ал-Кинди пред AFP.
Окончателният доклад за проучването на кладенеца Бархут се очаква през следващите седмици.

 

Източници: AFP, Muscat Daily, Live Science
Превод: Радослав Тодоров


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.