Направи дарение на училище!

Изображенията на фигури, открити в пещера в Индонезия, са датирани на 43 900 години, значително по-стари от пещерните рисунки в Европа.

Археолозите нетърпеливо търсят произхода на отличителното ни художествено поведение. До сравнително скоро най-старите образци на изображения на фигури (за разлика от абстрактните знаци) и изображения на измислени същества, бяха откривани само в Европа, датирани преди по-малко от 40 000 години. Но напоследък изследователите откриват по-стари такива рисунки в Югоизточна Азия.
Наскоро археолозите, работещи на остров Сулавеси в Индонезия, са открили най-старото изображение на фигури досега. В статия, публикувана през декември в Nature, Максим Аубърт, Ади Октавиана и Адам Брум, всички от университета Грифит в Австралия, и техните колеги заявяват, че въпросната пещерна живопис изглежда показва няколко фантастични човешки фигури, ловуващи реални животни. Ако са прави, значи тази находка се явява най-старият в света изобразителен запис на разказ, който пресъздава история включваща в себе си дори и свръхестествено мислене.

Екипът открива праисторическата рисунка през 2017 г. в пещера, известна под наименованието Леанг Булу Сипонг 4, сред драматичен пейзаж от изсечени варовикови кули и скали в карстовия район Марос-Пангкеп в югозападната част на Сулавеси.

Разбери повече за БГ Наука:

***

На грапавата стена на пещерата шестима дребни ловци са се изправили срещу

гигантски бизон, размахвайки въжета или копия. Наблизо, още ловци са се нахвърлили на други бизони, както и на диви прасета.

Ловците изглеждат човекоподобни, но притежават и някои загадъчни животински черти – един от тях има опашка например, а друг има клюн. Такива хибриди между хора и животни се наричат териантропи (произлизащо от гръцките думи за „звяр“ и „човек“). Тяхното пресъздаване, чрез изобразително изкуство се счита за индикатор на духовно мислене. По-късни такива примери са да кажем минотавърът (с глава на бик и тяло на човек) от гръцката митология, или пък египетският бог Анубис, който е с глава на чакал.
Учените предполагат, че различните фигури – всичките изрисувани с еднакъв пигмент с ръждив цвят – са част от една и съща сцена и че може би показват обща стратегия за лов, при която част от ловците изкарват плячката от укритието й и я подгонват към останалите ловци.

За да датират изображенията изследователите измерват радиоактивното разпадане на уран в минералните наноси, образували се над тях. Вземайки проби от различни части на сцената, екипът получава резултати вариращи в диапазона от преди 43 900 до 35 100 години. Ако картината е на поне 43 900 години, както твърдят Аубърт и колегите му, то тя ще детронира досегашния рекордьор за най-старо произведение на изобразителното изкуство – рисунка на крава на 40 000 години, открита в пещера на остров Борнео (пак в Индонезия). Оказва се, че тя е по-стара и от т.нар. Льовенменш (“човеко-лъв”), статуетка от Германия на възраст между 38 000 и 40 000 години, която доскоро се смяташе за най-ранния пример за териантроп; както и от 17 000-годишната сцена на лов от популярната пещера Ласко във Франция.

Локацията на пещерата Леанг Булу Сипонг 4 на картата.

Географското местоположение на находката е от значение за пренареждането на праисторическия пъзел на човешкото развитие. Въпреки че експертите отдавна са си стиснали ръцете относно заключението, че хората са произлезли от Африка, а пък допреди време се считаше, че Европа е била мястото, където човечеството за първи път е започнало да мисли абстрактно и да създава изкуство.
Това обаче изглежда се дължи на факта, че досега просто най-много подобни проучвания на този период са били правени в Европа и особено във Франция. Последните открития на древни пещерни рисунки от Индонезия и Австралия могат да дообогатят представите ни за това къде и как точно е протекъл този процес.

Интригуващо е също така и положението на новооткритата картина в пещерата, чийто вход на около 7 метра над земята е трудно достъпен за съвременните посетители без стълба или оборудване за катерене. В Европа ранните пещерни рисунки често се срещат в дълбоки, тъмни и непристъпни процепи, което предполага, че тези места може би са имали специално значение за художниците. Докато в Сулавеси древните изображения се срещат най-вече близо до входовете на пещери и скални заслони, тоест в светлата зона, а не в тъмната, както е при много от случаите в Европа. Но както рисунката в Леанг Булу Сипонг 4 и те са направени във високи, трудно достъпни пещери и ниши във варовиковите кули и по скалните фасади.

“Освен изкуството, тези места иначе не показват никакви белези да са били обиталище на хора и предполагаме, че древните са ги използвали само за рисуване на такива изображения“, казва Адам Брум. “Защо – ние не знаем. Но може би създаването на пещерно изкуство на такива недостъпни, лиминални места високо над земната повърхност, има някакво по-дълбоко културно и символично значение.“

За да достигнат до тези места, художниците вероятно е трябвало да се изкачват нагоре по пълзящи растения, бамбукови стълбове или може би да си пробиват път през мрежите от вътрешни пещерни проходи вътре в карстовите кули. Между древните художници от Сулавеси и техните европейски колеги определено има сходства в това че са създавали своите творения на специални свещени места, използвайки някои подобни стилистични практики при изобразяването. Въпреки това, според Брум, е изключено да се говори за каквато и да било връзка между европейското и индонезийското пещерно изкуство от епохата на Ледниковия период.

Входът на пещерата отвътре и отвън.

Всъщност, въпреки че новооткритата картина може да тласне назад датата на най-ранното изобразително, териантропно и повествователно изкуство, тя не разкрива почти нищо за движещата сила, провокирала появата на подобна творческа изява. В продължение на десетилетия учените се озадачават над това, защо формирането на съвременното човешко поведение, като създаването на изкуство, е изостанало толкова много от формирането на съвременната човешка анатомия. Докато съвременната анатомия се е оформила преди стотици хиляди години, елементите на съвременното поведение, разкрити чрез материалната култура, запазена в археологическите находки, са се появили доста по-късно. Някои считат, че една късна когнитивна промяна може да е засилила изобретателността на нашите предци. Други предполагат, че културните, социалните, екологичните фактори – или някаква комбинация от тях – подклаждат творческите им пламъци. “Това пещерно изкуство, с което се запознаваме, за съжаление не дава пряк поглед върху този интересен въпрос!“ казва Брум. Но в светлината на наличните доказателства той подозира, че въображаемото разказване на истории е възникнало много преди тази картина – “може би дори още преди нашият вид да се разпространи от Африка по останалия свят“.

Изображението може да осветява и други аспекти на психиката на нашите предшественици, като например подобряването на нашата работна памет. Това, което ни позволява да планираме бъдещето, последователността на събитията в съзнанието ни преди да ги предприемем и, разбира се, да разказваме истории.

“Историите и песните са това, което обединява хората“, отбелязва Ейприл Ноуел от Университета Виктория (Канада). “Рисунката показва, че тази традиция на разказване на истории е започнала преди десетки хиляди години. Тези истории могат да се отнасят за реални събития или митологични – те могат да инструктират и забавляват едновременно.“ Въпреки че вероятно никога няма да разберем за какво конкретно става въпрос в историята запечатана в пещерата на Сулавеси, тя добавя: “Докато събираме тези истории, тези сцени, ние поне започваме да разбираме какво е било от значение за тези конкретни хора в този конкретен момент и място.“

Разбира се, след това откритие, както обикновено, остават и много отворени въпроси. Изказват се съмнения от скептични учени, извън този работен екип, че предполагаемите животински израстъци и дори оръжията може да са просто случайни черти по стената или пък да не изобразяват точно това, което изследователите от проучването си представят.
Не се знае и кой е нарисувал фигурите в Леанг Булу Сипонг 4. В тази пещера, или на което и да е друго място в Сулавеси, от този период не са намерени никакви човешки скелетни останки. Ние знаем, че човешките видове освен H. sapiens, включително и неандерталците, са създавали изкуство, макар и то да е било изключително абстрактно. Знаем и за други човешки видове, населявали Югоизточна Азия в не толкова далечното минало. Такива са: Homo floresiensis – пребивавал на индонезийския остров Флорес преди 60 000 години, Homo luzonensis – живял на Филипините до около преди 50 000 години, а генетичните проучвания сочат, че докъсно оцеляла група от денисовски хора (Homo Denisovan) може да се е намесила с H. sapiens в Индонезия или Нова Гвинея само преди 15 000 години.

На въпроса, дали някой от тези други видове може да е нарисувал ловната сцена от пещерата, Брум казва: “Предвид изтънчения характер на изображенията, нашата работна хипотеза е, че съвременни хора – такива със същите познавателни способности като нас, са направили това пещерно изкуство. Предполага се, че тези хора са се установили в Сулавеси като част от началната вълна на миграция на Homo sapiens в Индонезия преди поне 70 000 до 50 000 години назад.“

Бъдещата работа на учените може да доведе и до по-конкретни отговори. Проучванията на екипа разкриха още редица места в района, съдържащи изображения на фигури, които тепърва предстои да бъдат датирани. Може би те ще предоставят нови сведения за произхода на изобразителното изкуство, разказването на истории, появата на митовете, легендите и съвременния човешки ум.

Източник: Scientific American

Превод: Радослав Тодоров

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!