Автор: Радослав Тодоров
Макар широката общественост да не подозира, България разполага с известен, но все още не напълно разгърнат, потенциал за откриване и разработване на нефтени и газови находища.
Проучванията за нефт и газ в страната започват преди повече от седем десетилетия, като първите кладенци са били пробити в близост до познати изтичания на нефт и газ в североизточна България и около Провадия. Въпреки че първите комерсиални находища са открити веднага след Втората световна война, много райони в страната все още предлагат възможности за разработване на нови ресурси. Това обстоятелство поставя България в интересна позиция за бъдещи енергийни изследвания и разработки.
Индустриалното наследство на страната в областта на добива на нефт и газ е разнообразно. Находищата на обикновен и тежък нефт, разположени предимно в Северна България, предлагат не само възможности за добив, но и потенциал за развитие на нови технологии и методи за експлоатация. Поредица от научни изследвания подкрепят тези възможности, анализирайки геоложките, химичните и резервоарните характеристики на известните месторождения. В допълнение, офшорните разработки в Черно море и нестандартните ресурси, като шистовия газ, предлагат нови области за разработка, което може да увеличи енергийната независимост на България.
Историческо развитие
Изследванията за нефт и газ в България започват в средата на ХХ век, покрай интереса както от местни, така и от чуждестранни инвеститори. Първите стъпки в търсенето са направени въз основа на природни изтичания на нефт и газ, които са наблюдавани в различни райони на страната, особено в североизточната ѝ част.
Първото газо-нефтено находище е открито през 1951 г. в пределите на Приморска Добруджа край с. Тюленово. В следващите години на територията на НРБ са открити още 4 нефтени и 11 газови находища, като от тях 3 нефтени и 2 газови находища имат промишлени залежи. Останалите са с непромишлено или полупромишлено значение и се използват предимно за местни битови нужди, оранжерии, отопление и др.
Тези ранни открития доказват наличието на такъв тип ресурси и слагат началото на развитието на нефтената и газовата индустрия в България.
Морският бряг край Тюленово.
След края на Втората световна война, индустриалното развитие на България взима нов обрат с нарастващото внимание към енергийната сигурност и потребностите от енергийни ресурси. Въз основа на първоначалните успехи, проучванията се разширяват, обхващайки нови райони и внедрявайки по-съвременни технологии за изследване и добив. Разработването на допълнителни месторождения продължава през 60-те и 70-те години на ХХ век, като се акцентира на увеличаване на дълбочината и обхвата на кладенците.
Освен находището при Тюленово, другите две големи промишлени находища са тези при Долни Дъбник и Горни Дъбник, които се намират в Мизийската плоча. А Гигенското нефтено находище, поради големия вискозитет и голямата гъстота на смолистия нефт (0.9889 г/см3) не е особено рентабилно.
Тюленовското газо-нефтено находище се намира на северния склон на Варненската падина на дълбочина 340 – 390 м. То е изградено от неозойски и мезозойски скали и се простира от Шабленското езеро до с. Нанево и източната му част на тази структура остава под водите на морето.
Нефтът е тежък (0.938 г/см3) нефтено-ароматен, почти без бензино-керосинови фракции. Дестилацията започва от 246-256°С и следователно той съдържа малко (12-14%) дизелово гориво – газьол, масла и мазут. Всъщност с този си химичен състав като цяло тюленовският нефт се доближава до един естествен мазут. Тежкият керосин обаче е висококачествен и може да послужи за добиване на ценни горивни компоненти, употребявани в реактивните двигатели. Маслата са ниско индексни, а газът е сух, предимно метанов (до 94-95%) и е слабо разтворен в нефта. Газовият фактор е средно 8 м3/м3, т.е. той е недонаситен с газ.
До момента от това находище са добити около 3,5 милиона тона нефт. Резервите, които се съдържат в него и могат да бъдат добити в бъдеще, се оценяват на около 0.5 милиона тона, но икономическата рентабилност на тяхната експлоатация към момента е под въпрос поради настоящите цени на петрола.
Долнодъбнишкото нефтено находище е открито през 1962 г. и е разположено в централната част на Северна България на 15 км западно от Плевен на дълбочина от 3300 м. Над нефтения хоризонт, в карнските карбонатни скали, е вместен газокондензатен залеж.
Нефтът е лек с плътност 0.814 г/см3 и е главно метанов, но има и нефтено-ароматни въглеводороди. До 200°С той отделя 30% леки фракции, а маслата са 25%. Нефтът съдържа 6-8% висши твърди парафини, ниско сернист е (0.12%) и е недонаситен с газ.
Газокондензатът съдържа 150-300 мл/м3 течни бензино-керосинови продукти.
Петролна помпа за добив на нефт в находището при Долни Дъбник.
Горнодъбнишкият нефтен залеж е аналогичен на Долнодъбнишкото нефтено находище. Разположен е на малко по-голяма дълбочина – 3370-3400 м до 4280 м.
Нефтът е съставен от метаново-нафтенови въглеводороди, със слабо повишаване на нафтеновите съставки. Плътността му се мени от 0.820 до 0.834.
Структурата е малка и има антиклинален строеж, а типът на залежа е масивен.
Чиренското газо-кондензатно находище е открито през 1961 г. край с. Чирен, на 15 км северно от Враца. Намира се на дълбочина 1700-1800 м. Газът се състои от 72% метан, 25% висши въглеводородни газове и малко азот и въглероден диоксид. Кондензатът е съставен от ароматни нефтенови и метанови въглеводороди.
До 1974 г. находището е изтощено и трансформирано в газово хранилище с капацитет на активен газ около 550 млн. м3/годишно, като се предвижда да бъде разширено до 1 млрд. м3. За времето на експлоатацията на находището са добити общо 2,8 млрд. м3 природен газ и 76 200 м3 газов кондензат.
На територията на страната са открити и някои полупромишлени и непромишлени залежи. Такъв е открит в Северозападна България край Козлодуй, където на дълбочина от ок. 3800 м е получен слаб приток на лек тип нефт с плътност 0.8499 г/см3, аналогичен на долнодъбнишкия.
Друг непромишлен газокондензатен залеж е открит край с. Голямо Пещене (обл. Враца) на дълбочина от 2980 м, където е получен слаб приток на почти сух газ с 91-93% метан и 3-4% висши въглеродни газове.
Такъв залеж е открит и край Бели Извор, отново в обл. Враца, на дълбочина от 2700 м. Съставът на газа е 84% метан, 7% етан, 3% азот, 3% пропан, 1% бутан и др. В същия район има непромишлено натрупване и на нефт. Слаб приток е получен на дълбочина 518-559 м, нефтът е беден на нискокипящи компоненти. Дестилатите му до 200°С са 22%, той е смолист, ниско сернист (0.175%) с плътност 0.858 г/см3.
Аналогични нефтени прояви се наблюдават и при селата Стояново и Лиляче, а находища при селата Кошава и Гомотинци (Видинско) съдържат непромишлени акумулации предимно от сух метанов газ.
Известни газови и нефтени проявления са констатирани и в сондажите при селата Дебнево и Умаревци, обл. Ловеч, като подземните структури, които ги съдържат продължават и към районите на Севлиево и Велико Търново.
Известни газови и нефтени прояви се наблюдават и в Североизточна България около Омуртаг, Велики Преслав, Варненската падина и причерноморска Добруджа.
Цялата статия прочетете в новият Брой 181 на списание Българска Наука.
