Персия ( XII в. пр. Хр. до 330 г. пр. Хр.)

Ок. XII в. пр. н. е.
На територията на Иран проникват индоевропейски племена и го покоряват.

XII—VIII в. пр. н. е.
Племената на индийците завладяват територията, граничеща с Асирия.Персите се заселват край Персийския залив и водят номадски начин наживот. Извършват грабителски походи до Месопотамия. Постепеннопреминават към заседнал начин на живот; установяват търговски контактисъс съседите.

Първата половина на VII в. пр. н. е.
Ахемен, племенен княз на персите, основава персийската монархия ипоставя началото на династията на Ахеменидите. По същото време сеформира и държавата Мидия. Фактор за ускореното й организиране санападенията на асирийците. След временна зависимост от скитите,Киаксар, цар на Мидия, налага господството си върху останалите иранскиплемена (вкл. персите) и започва борба със западащата Асирия.

612—608 г. п.р. н. е.
Киаксар побеждава Асирия.

Ок. 600 г. пр. н. е.
Персите нахлуват в Елам и пренасят столицата си в Суза.


РЕКЛАМА:

***

Ок. 585 г. пр. н. е.
В битката край р. Халис, Лидия спира настъплението на Мидия. Тази биткане завършва. Може би тогава е станало слънчево затъмнение (585 г. пр.н. е.), предсказано от гръцкия философ Талес.

559—529 г. пр. н. е.
Кир II, наречен Велики, от династията на Ахеменидите основател наперсийската държара. Своите победи дължи на по-многобройната си войскаи на новата военна тактика (внезапни атаки на силната конница). Кир IIразделя държавата на сатрапии; въвежда монетна система (секат сеперсийски златни монети). Интензивно се развива търговията. Прочут катосправедлив и толерантен държавник.

558—486 г. пр. н. е.
Дарий I (води потеклото си от династията на Ахеменидите), организаторна световната персийска държава. Вътрешната му политика започва спотушаване въстанията и реорганизация на държавата; разделя я отново на20 сатра пий, организира система на управление (възникватучрежденията), разширява пътната и пощенска мрежа. Въвежда нова златнамонета с висока стойност т. нар. „дарийка“; извършва данъчна и военнареформа. Във вътрешната политика се стреми към натрупване на големизапаси. Позволява на богатите да експлоатират населението (спечелвайкиги по този начин), като сам събира печаглбата. Религиозната му политикае изразена в търпимост към покорените народи, за да привлече жреците имна своя страна. Завладява част от Индия и част от Тракия. Походът мусрещу скитите (513 г. пр. н. е.) завършва с неуспех. Започва агресия исрещу Гърция, с цел да я завладее, но в 492 г. пр. н е. претърпявапоражение край Маратон.

555 г. пр. н. е.

Въстание на персите срещу индийците. Кир II побеждава последния цар наМидия — Астиаг (550 г. пр. н. е.), превзема столицата Екбатана иприсъединява цяла Мидия към Персия.

547—546 г. пр. н, е.
Армения и Кападокия са покорени от Кир II.

546 г. пр. н. е.
Победа на Кир II над лидийския цар Крез (огромните богатства на Крез,чиито източник са златните мини в Лидия, му носят слава на богаташ).Превзета е столицата Сардн. Лидийската държава става провинция наПерсия. По същия начин са завладени и гръцките градове-колонии, коитодотогава са подчинени на Лидия.

538 г. пр. н. е.
След победоносна битка край Опис, Кир II завзема Вавилон и подчинявапод своя власт нововавилонската държава (освобождава евреите отвавилонско робство). През следващите години организира експедиции къмСредиземно море. Голяма част от Мала Азия става зависима от него.

529 г. пр. н. е.
Край р. Сърдаря скитите (масагетите) побеждават персийската войска, командвана от Кир II. По време на битка та Кир II е убит.

529—522 г. пр. н. е.
Камбиз, персийски цар, син на Кир и негов приемник продължава завоевателната политика на баща си.

525 г. пр. н. е.
В битката край Пелузиум, Камбиз побеждава Псаметик III, превзема Египети го присъединява към държавата си. Към края на царуването и следсмъртта му персийската държава е разтърсвана от въстания.

486—464 г. пр. н. е.
На власт е Ксеркс I (син и приемник на Дарий I). Завоевателният мупоход срещу Гърция, претърпява поражение. През 479 г. разбит при о.Саламин и изгонен от Елада.

464—424 г. пр. н. е.
Артаксеркс I (Дългсръкия), син на Ксеркс I. Потушава въстанията вБактрия и Египет, води продължителна война с Гърция, която завършва спобеда на гърците и сключване на мир в 449 г. пр. н. е.

424—358 г. пр. н. е.
Господство на Дарий II (424—404) и Артаксеркс II (404—358). Ненавистта на покорените народи към завоевателите,многобройните въстания, борбите за трона между претендентите,засилващата се власт на сатрапите — отслабват централната власт ивътрешната спойка на държавата. Стопанството на значителна част отперсийската монархия, въпреки въведените монети, е натурално и слаборазвито. При управлението на Артаксеркс II Персия си възвръщагосподството над гръцките градове в Мала Азия, въз основа на мира от387 г. пр. н. е.

358—338 г. пр. н. е.
Властта се поема от Артаксеркс III, син на Артаксеркс II. Той потушаваизбухващите срещу Персия въстания (в Мала Азия, Сирия, Финикия иПалестина) и успява наново да завладее Египет. През този период Персиявъзвръща старите си граници. За да усмири сатрапите, Артаксеркс отнемаправото им да имат своя войска. Убит при дворцов преврат.

336—330 г. пр. н. е.
Управление на Дарий III (от странична линия на Ахеменидите), последниятперсийски владетел от тази династия. По негово време Персия окончателнозагуб- ва независимостта си. След битката при Иса (333 г. пр. н. е.), аслед това и при Гавгамела (330 г. пр. н. е.) тя е включена в монархиятана Александър Македонски.


Европейска нощ на учените 2022 г.: