Персия (1779-1917 г.)

1779 г.
След смъртта на Керим-хан Зенда започва гражданска война, която продължава 15 години и причинява западане на земеделието, занаятите и търговията.

1794 г.
Гражданската война завършва с победа на Ага Мохамед, който поставя начало на династията на Каджарите (тя господства до 1925 г.).

1797—1834 г.
Господство на Фатх Али-шах.

1801 г.
Манифест на цар Павел I за присъединяване на Грузия към руската държава. Грузинските крале са лишени от власт.
Капитанът на войските на Източноиндийската компания — Малколм, сключва в Техеран договор с Фатх Али-шах. Персия се задължава да изпрати войскови части в Афганистан или по мирен път да го принуди да преустанови нападенията срещу английските владения в Индия. С допълнителна клауза договорът обвързва Персия да не допуска французи на своя територия и по крайбрежието на Персийския залив. В случай на конфликт с Франция и Афганистан, Англия поема задължението да окаже помощ на Персия.

1802 г.
Договор в Георгиевск. Много феодални владетели в Дагестан и Азербайджан доброволно приемат руското господство и обещават да воюват срещу Персия (азербайджани, арменци и грузинци преговарят с руския царизъм по трзи въпрос още в края на XVIII в.).


РЕКЛАМА:

***

1804—1806 г.
Първа руско-персийска война. Руските войски завземат Ганджа и безрезултатно обсаждат Ереван. Русия се включва в антифренската коалиция (1805 г.) Англия не оказва помощ на Персия, както предвижда договорът от 1801 г., защото става съюзник на Русия в коалицията. Русите превземат Баку, Дербент и други райони.

1807 г.
Подписан е френско-персийски съюзен договор (4. V). Франция гарантира, ненарушимостта на персийските граници; признава Грузия и други окупирани от Русия територии за персийски. Персия се задължава да скъса политическите си и търговски връзки с Англия, да й обяви война и да застави Афганистан да предостави на французите достъп до Индия.

1898 г.
Анулиран е съюзът с Франция.

1809 г.
Английско-персийски договор. Персийското правителство трябва да скъса отношенията си с враговете на Англия, а англичаните обещават на Персия финансова и военна помощ, включително и военни инструктори за борбата срещу Русия.

1812 г.
Нова руско-персийска война в която персийските войски претърпяват поражение край Асландуз.

1813 г.
Мирен договор между Русия и Персия (24. X). Към Русия се присъединени редица ханства, както и Дагестан, Грузия; Имеретия, Мингрелия и Абхазия. Единствено Русия, като велика сила, има право да държи военен флот в Каспийско море. Руските търговци в Персия могат да търгуват свободно.

1814 г.
Подписан е договор между Персия и Англия (25. XI), насочен главно против Русия. Той предвижда английско посредничество при Определяне на Руско-персийската граница, както и субсидия от 150 хил. лири Стерлинги, предназначена за персийското правителство. В случай на война, с която и да е европейска държава.

1821 — 1823 г.
Персийско-турска война за господство над светите места на поклонниците-шиити — Карбела; Неджеф и Багдад. Завършва без определен резултат.

1826 г.
Персия предприема военна интервенция срещу Русия. Абас Мирза, начело на 40-хилядна персийска армия, нахлува в Карабаското и Талиското ханство. Край Ганджа (26. IX) той е разбит от руската армия на генерал Паскевич.

1827 г.
Руските войски навлизат в Тебриз (20. X). Персийският шах моли за мир.

1828 г.
Мирни преговори с Русия и Туркманчай (10—22. II) — завършват с подписване нп мирен договор. Русия получава Ерененското и Нахичеванското ханство. Персия се Отказва от претенциите към задкавказкия район и трябва да заплати репарации в размер на 20 млн. златни рубли.

Потвърден е договорът от 1813 г.— за правото на Русия да държи военен флот в Каспийско море и търговските й привилегии.

1829 г. — 11. II
Убит е руският посланик в Персия Грибоедов (изтъкнатият руски писател).

1844–1852 Г
Въстание на бабидите в Персия и в Южен Азербайджан. Бабидите са последователи на Сеид Али Мохамед, който очаква идването на спасителя и установяване кралство на справедливостта. Бабизмът проповядва щастливо вечно царство на земята, равенство, общност на имуществото. Бабидите настояват за премахване на разкоша, гарантиране правата на личността, частната собственост, намаляване на данъците, равноправие за жените.“

1856 г.
Персийските войски завземат богатата афганистанска провинция Херат. Тя има ключово значение за експанзията към Туркестан и земите отвъд Амударя. При това положение Англия обявява война на Персия (1856—1857 г.). Персия и САЩ сключват договор.

1856—1861 г.
Персия води война срещу Туркмения. Опитите на персийските феодали да завоюват Туркмения завършват неуспешно.

1857 г.
В Париж е подписан персийско-английски мирен договор.(4. III). Англия трябва да изтегли войските си от Персия, а Персия — от Херат (Афганистан). Шахът се отказва от претенциите си към Херат и други афганистански земи. Засилва се английското влияние в Персия.

1863 г.
Шах Насър ед-Дин предоставя концесия на англичаните за построяване на телеграфна линия от Хенекин до Техеран и Бушехр, откъдето пък с подводен кабел линията стигала до Карачи.

1867 г.
Англия получава съгласието на Персия и Русия да прокара международна телеграфна линия, свързваща Лондон (през Европа, Кавказ и Персия) с Индия.

1870—1871 г.
Върлува глад. Умират около 1,5 млн. души, т. е. 15—20 на сто от цялото население на Персия.
Белуджистан е разделен на 3 части; най-голямата е присъединена към Британска Индия. Определя се границата между Персия и Афганистан.

1872 г.
Английският барон Ройтер получава право да построи жп линия, свързваща Каспийско море с Персийския залив, както и концесия за използване за срок от 70 години на всички минерални богатства в този район. Под натиска на руското правителство и персийското обществено мнение персийското правителство анулира споразумението.

1872—1896 Г.
Участие на англичаните при определяне да граничната линия в Сиестан. Най-дрбрите земи се дават на Персия, а източниците за напояване — р. Хилмед и основните напоителни канали -остават в Афганистан. Това става причини за постоянни недоразумения между Персия и Афганистан, подклаждани от англичаните.

1881-1890 г.
Персийското правителство предоставя много концесии на Англия и Русия (например за улов на риба покрай южното крайбрежие на Каспийско море, за строеж на жп линия). Английската Шахиншахска банка получава (1889 г.) концесия за 60 години, която й дава права за построяване на промишлени предприятия, откриване на търговски и финансови учреждения и монопол върху експлоатацията на всички минерални богатства в цялата страна. Персия изцяло е в икономическа зависимост от Англия и Русия.

1890 г.
Изселен е в Турция Саид Джемал ед-Дин — идеологът на панислямизма. Неговите привърженици са поставени в затвора. Създадената тайна панислямска организация поставя начало на революционното движение в Персия.

1896 г. — 1. V
Убит е шах Насър ед-Дин. Убийството е дело на панислямисти. Наследява го синът му Мозафар ед-Дин. Новият владетел е принуден да свика събранието на нотабилите и да даде конституция (премахната от приемника му Мохамед Али).

1905 г. — ХИ
Начало на масови народни демонстрации, ръководени от шиитското духовенство.

1905 г.
Турция завзема значителна част от Южен Азербайджан.

1906 г. – VI, VII
Арести на ръководители на народното движение; големи демонстрации и Митинги в Техеран, Тебриз и други градове. Полицията и армията стрелят срещу демонстрантите.

1906 г. — VIII—IX
Шахът свиква парламента (15. VIII). Предоставени са избирателни права (10. IX); избирателите са разпределени в 6 съсловни курии.

1906 г. — 30. XII
Шахът и престолонаследникът подписват конституцията, разработена от Меджлиса. (На 7. X. 1907 г. влизат в сила допълнения към конституцията). Ограничен е деспотизмът на шаха и правителството.

1906 г.
Англичаните завземат о. Бахрейн в Персийския залив и създават там военна база.

1907 г.
В Петербург е подписан руско-английски договор (31. VIII). Установени са зоните на влияние в Персия. Северната, най-богата част на страната (Азербайджан, каспийските провинции, Хорасан и районът на Техеран) — са зона на руското влияние; южната част, където е открит нефт — се пада на Англия. Съществува и „неутрална“ зона (между руската и английската), където концесии могат да получават английските и руски капиталисти. Английско-руското споразумение е посрещнато с негодувание от персийската общественост. Провеждат се демонстрации и антиимпериалистически митинги в Техеран и други градове. Нараства революционният кипеж.

1908 г.
Расте броят на терористичните атентати (например бомбеният атентат срещу Мохамед Али-шах на 13. II). Властта в градовете се поема от революционни енджумени (комитети). Селски въстания в много провинции (Азербайджан, Гилан и др.), насочени срещу земевладелците и данъчните чиновници.

1908 г. — 23. VI
В Техеран шахът обявява военно положение. Той настоява Меджлисът да му предаде демократите-депутати. След отказа артилерията обстрелва сградата на Меджлиса, азербайджанския енджумен и джамията „Сипах-Салар“. Много от защитниците на Меджлиса и конституцията загиват, други са изпратени в затворите.

1909 г. — IV
Части на федаите (хора, готови на саможертва) се насочват от Рещ към Техеран. Към столицата се отправят и бахтиарски племена — от южната част на Персия. Те поддържат англичаните, страхувайки се от руските войски, които дебаркират в Гилан.

1909 г. — 16. VII
Създаден е Извънреден съвет, в който влизат бахтиарски ханове, бивши депутати в първия Меджлис, водачи на гиланските федаи и членове на каджарската династия. Съветът детронира Мохамед Али-шах. На трона се качва 14-годишният му син, султан Ахмед Мирза. Сваленият шах заминава за Русия и оттам изпраща агенти в Персия, за да подготви контрареволюционен преврат.

1909 г. — XI
Открит е вторият Меджлис. В него значителна група представляват умерените земевладелци, търговската буржоазия и висшето духовенство.

1910 г. — I—III
Русия и Англия настояват за възстановяване на конституцията, провеждане на административна реформа — като условия за предоставяне на заем. Персийското правителство отхвърля тези искания, след което руски и английски войски навлизат в персийска територия. Англичаните получават в аренда за срок от 90 години о. Абадан. Те построяват
там нефтопровод, пристанище и нефтопреработвателен завод.

1910 г. — 21. III
С навлизането на руски и английски войски в Персия е обявен национален траур. Организирани са митинги и демонстрации под лозунга „смърт или независимост“. Народът не е подкрепен от правителството и Меджлиса, които са свързани със задграничните центрове.

1910 г. — IV
В Техеран пристига въоръжен отряд на азербайджанските федаи, начело със Шалтархан, който води неуспешна битка с правителствените войски. Започват преследвания на ляво настроените дейци, забрана на печатни издания и институции,

1911 г.— V
Американският финансист Морга Шу-стър получава от персийското правителство право да контролира бюджетните приходи и разходи. Това предизвиква недоволство на руското и английското правителство — те изпращат ултиматум на Персия, с който настояват Шустър да бъде отстранен и да не се ангажират чужди съветници.

1911 г. — 19. VIII
В Петербург е подписан договор между Русия и Германия. Германия признава зоната на руското влияние, определена от Русия и Англия през 1907 г.; царското правителство се задължава да издейства от Персия концесия за построяване на жп линия Техеран — Ханакин, която би се свързала с багдадската жп линия, строена от Германия.

1911 г. — XII
Отряд на бахтиарите напада Меджлиса и парламентът е разпуснат. Създадено е ново правителство, с консервативни схващания поддържано от Англия и Русия; ликвидирани са демократичните организации, въведена е строга цензура.

1911 г.
В противовес на съществуващата при шаха казашка бригада, англичаните организират в Южна Персия жандармерийски корпус.

1912 г. ,
Резолюция на Персийската болшевишка конференция, която осъжда политиката на царизма, стремяща се да ликвидира свободата на персийския народ.

1914-г. — V .
Английското правителство заделя 2 млн. лири стерлинги, за да удвои основния капитал на Английско-персийската нефтена компания. Англикската Шахиншахскз банка открива филиали във всички персийски градове.

1914 г. — X—XI
В пристанището на Абадан (Персийския залив) дебаркират (X) английски войски. През ноември те завземат Басра в Ирак и се придвижват покрай р. Тигър и р. Ефрат по посока на Багдад.

1914 г. — XI
Персия обявява неутралитет в световната война. Германците тайно разпространяват в Персия призива на турския султан-халиф за свещена война против Англия и Русия. Русите вкарват свои войски от Южен Азербайджан и ги насочват към кавказкия фронт. Турците използват този момент и завземат западните райони на Южен Азербайджан (X).

1915 Г. — 14. I
Турската армия превзема Тебриз. Намалява влиянието на руския царизъм в Персия. При това положение англичаните завземат цялата неутрална зона, освен малка част на североизток.

1915 г. — 30. X
Руски експедиционен корпус на генерал Баратов превзема гр. Ензели (Перлеви), след което преследва немско-турските части и завзема Кум и Кашан.

1915 г.
Руските войски прогонват турците от Тебриз. Русия възстановява влиянието си в Южен Азърбайджан. В Западна и Източна Персия се запазва германското влияние. Цялата страна се превръща в арена на военни действия.

1916 г.
В много селища се появяват позиви за борба с окупаторите, за отнемане имотите на земевладелците — колаборационисти, за наказване със смърт на всеки, който сътрудничи с окупатора. В провинция Гилан е проведена акция на персийски въстанически отряди срещу руските войски. Въстаниците претърпяват поражение и се оттеглят в планините.

1917 г.
Ръководителите на въстаническите отряди и немско-гурски агенти насочват въоръженото движение по панйелямски път. Създаден е Комитет за обединяване на исляма.
Болшевиките започват революционна дейност между руските войници в Персия; образувани са войнишки комитети. В провинция Гилан става побратимяване с въстаниците.
Окупация на цяла Персия: северната част е заета от руски войски, западната — от германско-турски, а южната — от англичаните.


Европейска нощ на учените 2022 г.: