По самия факт, че съм жена, е близко до ума, че писането на тази статия за мен е едно безмерно приятно, луксозно удоволствие. Докато събирах информацията, си спомнях за един разказ на Джек Лондон – „Алоха  Ое”, в който се разказваше за гмуркачите за миди и през какви трудности минават те, докато се доберат до перлите.

Сама по себе си перлата обикновено е кръгла и твърда, произвежда се от някои видове животни, като например прелените миди. Намират се изключително рядко, използват се в бижутерията, но също така имат приложение в козметиката или различни видове бои. Спада към категорията на  скъпоценните камъни и се култивира за бижутерията. Перлите се делят на 2 вида: естествени и култивирани.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Естествените можем да открием в солени води (заливи,  морета, океани), но също така и в сладки води (реки, езера и т.н.), макар че това е възможно доста по-рядко. Образуват се, когато в мускулната тъкан на мидата  попадне някакъв дразнител и мидата започва да трупа пластове около него, за да се предпази. Предполага се, че това се получава от песъчинка, но също така перли се образуват и от попаднали миниатюрни животни, охлювчета, червейчета и други. В днешно време естествените перли са много скъпи предимно заради рядкостта си, но и заради факта, че много хора започнаха да ги култивират.

От друга страна култивираните перли са много по-евтини, могат да бъдат създадени в сладка и солена вода. 95% от световния пазар е „наводнен” с изкуствено създадени перли. Те са изключително популярни.

Обикновено соленоводните перли са много по-скъпи от сладководните, но за сметка на това  сладководните могат да бъдат култивирани в много вариации на цветове и форми,  като по този начин добавят екстравагантност към желаното бижу.

При изкуствените перли се инжектира дразнител в мидата и се полагат грижи за нея, докато е готова за „обиране”. Сладководните се образуват в езера,  реки, извори и други басейни в Китай, Япония и САЩ. В една мида за кратък период от време могат да израснат до 40 перли. При това – многократно. Това е основната причина за ниската цена на сладководните перли, въпреки че науката е подобрила тяхното качество и свойства. За 3–7 години една перла израства около 6 мм, а цветовете обикновено биват бяло, розово, прасковено, лавандулово, сиво, жълто и кремаво, макар че също така могат да бъдат предложени и други вариации поради  възможността за модификация на перлата.

При соленоводните перли дразнителят обикновено е зрънце от сърцевината на мида. Понякога приемниците умират от инжектирането на  зрънцата още преди да са оформили перла. Мидите създават само по 1 перла, при това има на 1 от 5 миди, което е и причина за цената им. За най-качествени се смятат японските и китайските перли.

Мерни единици при перлите

Един карат = 4 зрънца = 200 милиграма = 1/5 грама

Едно зрънце = 1/4 карат = 50 милиграма = 1/20 грама

Един мом = 18,75 карата = 3750 милиграма = 3,75 грама

Един кан = 18 750 карата = 3750 грама = 3,75 килограма

В древен Рим перлата е била символ на богатство и социално положение. Жените са носели перлите дори и когато са спели, за да могат да им напомнят колко са богати, веднага щом се събудят.

През Ренесанса перлата е била внесена в кралския двор. Заради голямата почит, която  им отдавали, няколко страни като Рим и Саксония забранили да се носят перли извън благородническите кръгове.

Сред инките и ацтеките перлите са били ценени заради красотата и магическите им  свойства. Испанските конквистадори намерили нанизи от перли при богатите рибари. Много години в Европа Новият свят бил основният производител на ценното бижу. По време на европейската експанзия в Америка множество перли били  прибрани в царските хазни.  

За съжаление през 17-ти век алчността и страстта по перлите довела до изчезването им от водите на Централна Америка.

До началото на 1900 г. перлите били достъпни само за богатите и известните. През 1916 г. френски бижутер занася 2 перлени огърлици в известен бижутериен магазин на Пето авеню в Ню Йорк и ги продава за много пари. Счита се, че това са били първите култивирани перли.

Днес перлите са достъпни за всеки. Култивираните имат почти всички качества на естествените, може би единствената разлика,  която съществува, е в съзнанието на човека.

Няколко по-известни вида перли:

Перлите  Акоя

Те обикновено са израснали в хладка температура в солените води на Японско море. Температурата позволява на перлата да има високо качество и невероятен блясък. За множество експерти видът Акоя е най-висококачествен. Нужни са от 8 до 24 месеца, за да израсте една перла, макар че повечето фермери изчакват около година повече, надявайки се на по-голям размер. Той варира от 2  до 10 мм, а цветовете са розово, сребърно/бяло, шампанско, златно и сиво/синьо.

Перлите  от Таити

Таитянските перли могат да бъдат открити във водите на Френска Полинезия. Само 1 на  10 000 миди дава перла и затова не могат да бъдат продавани масово. Порастват от 8 до 18 мм за 22–26 месеца, но понякога има и гиганти. Най-голямата открита таитянска перла е била цели 25 мм! Цветовете варират между черно, сребърно/сиво, розово, зелено и бежово.

Южноморските  перли

Те растат в топлите води на Австралия, Индонезия, Филипините и Тайланд. Това са перлите, които са редки и най-трудни за отглеждане. Отнема им 22–24 месеца да пораснат, но мидите често умират от усложнения преди този период. Обикновено размерът им  е между 9 и 20 мм, а цветовете им са бяло, розово и златно.

Някои по-известни перли 

Перлата на Аллах

Това изключително създание на природата е открито в 80-килограмова мида. Перлата е дълга 23,8 см и тежи замайващите 6,4 кг! Открита е на 7.05.1934 г. от гмуркач за миди на Палавийските острови, Филипини.

Лабораторията в Сан Франциско, занимаваща се с проучване на перлите, оценява това творение на 40 мил. $. Обявена е за най-голямата перла в света от книгата на рекордите на Гинес.

През 1936 г. Уилбър Доуел Коб получава перлата като подарък от вожда на Палаван като благодарност за спасяването на сина му. През 1980 г. наследниците на Коб  продават бижуто за 200 000 $.  Днес цената му е 200 пъти по-висока.

Перлата Абърнъти

Тази естествена перла е открита през 1967 г., когато Уилиам Абърнъти я открива в река Тай. Това е светло розова перла, известна също под  галеното име „малкият Уили”. Тежи 93 грама и е дълга около 220 мм. Днес се съхранява в бижутерия „Кеирнкрос”,  Шотландия.

Перлата Хоуп

Тази сълзовидна белезникава перла, тежаща 450 карата, е открита от  Хенри Филип Хоуп през 19-ти век. Изложена е в Британския исторически музей. Днес тя е поставена на корона, оформяйки висулка.

Перлата на Азия

Открита през 17-ти век в Индия, 600 карата. Първоначално притежание на краля на Персия, бива подарена на китайския император Куинлонг. В Китай тя е считана като носител на щастие и успех.

Перлата ла Перегрина

Името й означава „Пилигримът”. Теглото й е 203 карата. Открита е в Панама през средата на 16-ти век и пренесена в Испания като сватбен подарък от крал Филип II за жена му кралица Мари. По-късно тя принадлежала на кралица Маргарет, както и на Йозеф Бонапарт. По-късно тя е отнета от сина на Наполеон III от маркиза на Аберкорн. През 1969 г. е оценена на 37 000 $ и подарена на  Елизабет Тейлър (която все още я притежава) от Ричард Бъртън.

Ла Режин

Известна още като перлата на Наполеон. Една от най-големите  и най-известните перли в света, която е равномерна по форма. Размерите й са на гълъбово яйце и тежи 346 карата. На кралските особи се правила отстъпка в цената, затова била продадена само за 40 хил. златни франка. Днешната й цена е около  500 000 евро. Продадена е на Наполеон през септември 1811 г., но нищо не е известно за нея преди тази дата. Гладката, лъскава повърхност, размерът и историческото минало на Ла Режин я поставят на много специално място сред  днешните известни перли.

Да притежаваш перла е удоволствие,  съизмеримо с това да притежаваш диамант. За мен разликата е в това, че перлите  се свързват винаги с хубави и добри поличби, докато диамантите честно носят  проклятия и са оцапани в кръв. Перлата сама по себе си е организъм, който изисква специални грижи, но съм убедена, че за всеки един от нас би било  удоволствие да се грижи за едно такова малко бижу.

Автор: Анна  Грудева