Пенка Ватова, директор на Института за литература

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Пенка Ватова, доцент и доктор по филология, и близо половин година съм директор на Института за литература. Родена съм в Пловдив, любимия ми град, но учих българска филология в Софийския университет и така останах в София. Литературен историк съм, изследовател на новата и съвременната българска литература. За да избера реализация в науката основен принос има моят учител доц. д-р Йордан Василев – светла му памет!, – който ме научи на най-важните неща за един литературен историк, а това са търпение, последователност, педантичност в проучване на материала, респект към езика, усет за езика, дори за фразата при работата върху научния текст. Научи ме и на други неща – като почтеност към работата, признателност към предходниците и предаване на знанията и опита на по-младите. Научните ми интереси са в сферите на литературния периодичен печат, българската пътеписна традиция, поезията, културната идентичност на българите в диаспора. Автор съм на две монографични изследвания и на десетки статии и студии в научния и литературния печат. Имам опит в ръководството и координирането на научни проекти, преподавателски и експертен опит. Особено се гордея с успехите на учениците си – защитили докторанти, талантливи млади изследователи. 

С какво се занимава един директор на институт?

С много неща. Административният ми опит не е голям, но познавам аспектите на академичната дейност и структурата на Академията, понеже два последователни мандата бях член на Общото събрание на БАН. Това все пак е гръбнак, който те крепи. Имам също така много добър екип – колеги с дългогодишен административен опит и колеги без никакъв опит, но всичките изключително добронамерени и мотивирани да работим заедно за просперитета на Института и за престижа на науката и учените. 

Директорът носи отговорност за всичко, което се случва в института му. Най-напред за изпълнението на научните задачи, защото те са основни в профила ни на учени. Това е работа едновременно екипна и индивидуална. Заедно с това е и работа в сътрудничество с научната общност – в страната и в чужбина. Нужно е да се балансира много добре, за да може да си поставяме големи научни цели и в хода на постигането им да не пренебрегваме личните научни интереси и кариерното развитие на изследователите. А паралелно да развиваме отношенията си с учените от други академични институции в България и по света, да създаваме контакти и да изграждаме мрежи за научен обмен. Няма затворена, самодостатъчна наука. Тенденциите в света са към отворена наука, към знание, достъпно за всеки. И аз твърдо вярвам, че само така човечеството ще преодолява и решава проблемите на съществуването си – чрез образование, научно познание и духовен стремеж. 


РЕКЛАМА:

***

Цялата статия и много други можете да прочетете в новия Брой 144

Подаряваме ви първите 8 текста от брой 144 тук>>


Европейска нощ на учените 2022 г.: