Направи дарение на училище!

Автор: д-р Христо Каменов

Резюме:

Разбери повече за БГ Наука:

***

В научната статия се разглежда мотивацията като основна концепция за нагласите и възприятията на учениците в учебния час, която разкрива мотивите за техните възможности. Тя се възприема като способ, с помощта на който се постига положителна деятелност и продуктивност. Обръща се внимание на теориите на Блуум и Маслоу, които обуславят причините, довеждащи учениците до дееспособност и плодотворно сътрудничество в учебно-образователния процес. Педагогическата таксономия е един от фундаменталните способи за конструирането на положителни образователни практики за изграждане на личностно-ориентиран подход и за усъвършенстване на уменията и навиците на учениците.

Abstract:

The scientific article considers motivation as a basic concept for the attitudes and perceptions of students in the classroom, which reveals the motives for their abilities. It is perceived as a way to achieve positive activity and productivity. Attention is paid to the theories of Bloom and Maslow, which determine the reasons that lead students to capacity and fruitful cooperation in the educational process. Pedagogical taxonomy is one of the fundamental ways to construct positive educational practices to build a personality-oriented approach and to improve students’ skills and habits.

Мотивацията е теоретична концепция, използвана за изясняване на човешкото поведение, като може също да бъде определена като способ, който довежда до деятелност или като конструкция, която задейства някого да желае да повтори поведението и обратно (Cook, Artino 2016: 997 – 1014).  Мотивацията се дефинира като процес за започване, насочване и поддържане на  целенасочено поведение. По принцип това кара хората да предприемат действия за постигане на дадена цел или за постигане на потребност или очакване. Аристотел и Платон са потвърдили, че мотивацията е свързана с физическото, емоционалното и логичното равнище на мислене и поведение (Tohidi, Jabbari 2012: 820 – 824). Определението на Woolfolk (2013) относно мотивацията е вътрешно условие, което буди, насочва и поддържа поведението. Освен това, е фактор, който води до поведение и определя посоките, силата и настояването за осъществяване на дадено действие (Sevinc, Ozmen, Yigit , 2011: 218 – 232). Въз основа на този детерминант мотивацията се разглежда като причината за поведението. 

Мотивацията е убеждаващо чувство, което винаги осигурява позитивизъм за изпълняване на задача или дейност. В съвременната психология с понятието мотивация се изразява насочената активност на личността относно нейната деятелност. Мотивацията е йерархична система, която се обуславя от множество мотиви, които си взаимодействат помежду си. 

Мотивацията е основен елемент от обучението на учениците; учителите могат да помогнат за повишаване и развиване на мотивация за оптимални постижения в класната стая. Чрез улесняване на благоприятна среда в класната стая, ангажиране на учебния опит, поставяне на цели и ентусиазъм на учителите, те могат да спомогнат учениците да намерят радост и вълнение в своето обучение. Важен компонент от педагогиката на учителя преди обучение е да се изследват начините, по които учениците могат да станат самомотивирани обучаващи се, оценявайки ученето за желание за учене. Мотивацията е „процесът, чрез който се осъществява целенасочена и поддържана целева дейност” (Schunk, Pintrich, Meece 2002: 4.), може да приеме вътрешна или външна форма. Вътрешната мотивация се отнася до включване в дейност заради себе си, за наслада, предизвикателство, интерес или естествено изпълнение на любопитството (Barry, King 2000). Външната мотивация идва извън индивида, например предлагането на стимули за успешно изпълнение на задачи като стикери или точкови системи (Sternberg, Williams 2002). Въпреки че подобни стимули играят роля в класната стая, стимули като тези трябва да се използват само ако са свързани с развитието на компетенциите на учениците или за засилване на вътрешната мотивация.

Мотивацията се отнася до „причините, залегнали в основата на поведението“ (Guay, Chanal, Ratelle 2010: 712). В широк смисъл мотивацията  се определя като „атрибут, който ни подтиква да правим или да не правим нещо“ (Broussard, Garrison 2004: 106). Вътрешната мотивация е мотивацията, която се оживява от лична наслада, интерес или удоволствие. Както Дечи наблюдава, „вътрешната мотивация стимулира и поддържа дейности чрез спонтанните удовлетворения, присъщи на ефективното волево действие. Тя се проявява в поведения като игра, проучване и търсене на предизвикателства, които хората често правят за външни награди” (Deci, Koestner, Ryan 1999: 658). Изследователите често контрастират присъщата мотивация с външната мотивация, която е мотивация, управлявана от усилването на усилването. Традиционно се смята присъщата мотивация за по-желана и която довежда до по-добри резултати от обучението, отколкото външната мотивация.

Цялата статия можете да прочетете в новият Брой 149 на сп. Българска Наука.

Подаряваме ти първите 58 стр. от брой 149 тук>>

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!