Автор: Екатерина Ангелова

Резюме: Тази статия представя печатите издадени от канцеларията на един от най-коментираните и велики
български владетели цар Симеон, третият син на княз Борис I Михаил. Монетите, както и печатите на владетелите са важни исторически паметници, които символизират върховната власт на царете. Тук трябва да се посочи, че началото на средновековната българска нумизматика е поставено с книгата от 1841г. „Деница новобългарского образования“ на българският просветен деец Васил Априлов, който описва и идентифицира  монетите на българските царе. Важен принос има и монографията от 1924г. на Никола Мушмов – „Монетите и печатите на българските царе“ и изследването на Иван Йорданов – „Корпус на печатите на средновековна България” от 2001г.

Ключови думи: България, средновековие, Симеон.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Oт Древността до наши дни печатите представляват уникално средство за удостоверяване истинността на даден документ или кореспонденция. През Средновековието, те били изготвяни от различен материал, определящ наименованието на печатите – златни /хрисовули/, сребърни /аргировули/, оловни /моливдовули/ и восъчни /керовули/. Te били използвани според ранга на получателя и важността на издавания документ. 

Според своите изображения и най- вече според текста си печатите на българскиат цар Симеон се разпределят в 4, 5 или 6 различни групи. Несигурността при определянето на точния им брой идва от наличието на две групи анонимни печати, които условно са отнесени към властването на Симеон I.

Симеон, архонт на България (893- ?)

Лицева страна: В средата на изображението е представен бюст на Христос във фас, вписан в равномерен кръст. Той е с нимб, има дълга коса и брада, облечен е в хитон и химатион,  с дясната си ръка благославя, а в лявата държи евангелие.
Опака страна: В средата има бюст на Богородица с нимб, мантия и мафорион във фас. Ръцете и са поставени пред гърдите в оранс.

Този тип печати се разделят на две групи:

А. Буквите от текста имат доста странна графика и понякога е необходимо въображение, за да се идентифицира някои от тях, като цяло текста е пълен въпреки, че не е четлив.
Тази група е засвидетелствана в 4 екземпляра (печат № 28, 29, 30,31).
Съществуват три печата, за които не може да бъде установено към коя група принадлежат (37,38, 39). Те се намират извън страната.

В тази първа група паметници, Симеон следва иконографския сюжет на печатите на баща си – Борис- Михаил и наследения титул „архонт на България”. Моливдовулите, скрепявали някога кореспонденцията на Симеон или документи, издавани от неговата канцелария, са намерени в околностите на с. Арчар, Видинско; землището на с. Овчарово, Шуменско; в гроб от некропола до гр. Варна; в цивилното селище при античния град Абритус; неизвестно точно къде в района на гр. Силистра; в руините на манастира при днешното с. Равна, Провадийско; в помещения във Вътрешния град на Преслав, до южната крепостна стена; в района на С. Добруджа, в днешна Румъния, срещу град Кардам: на брега на Дунав до Новиодунум и пр.

Моливдовулите илюстрират държавническата дейност на Симеон в началния период от властването му, ареалът им на разпространение, за разлика от по- късните групи печати, донякъде се покрива с този на Борисовите.Върху печатити се Симеон се титулува „архонт на България”.

Анонимен печат на българският владетел от IX в.

Л: Бюст на Христос с кръстат нимб, във фас. Лицето е с високо и добре оформено чело. Очите са бадемовидно очертани и кръгли, брадата му е широка и пада на гърдите. Облечен е в хотон и химатион. С дясната си ръка той благославя, а в лявата държи евангелие, чиято корица е украсена с 5 кръстовидно разположени бисера. Липсват надпис или титули с името на Христос.

Оп: Бюст на голобрад владетел с дълга, грижливо сресана коса, която се спуска покрай лицето и пада на раменете му. На главата се вижда точковиден кръст, който вероятно е част от вплетената в косата диадема. Ръцете са му поставени пред гърдите в молитвена поза. Облемен е в мантия. В полето няма следи от надписи. (Печати № 40, 41)

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия Брой 159 на списанието.