Пътят на посланичествата и установяване на първите консули във възрожденския град (Пловдив и сродни центрове на санджаци)

Автор: Ирена Георгиева Янчева

Преминаването на делегациите от дипломатически пратеничества между Високата порта и Европа се осъществява се осъществява в публичното пространство на Балканския полуостров непосредствено по неговите главни артерии, унаследени и дейно функциониращи от Античността и Средновековието. Както и днес гръбнакът на пътната мрежа са големите артерии Via Singidunum и Via Egnasia, които от времето на Римската империя свързват не само българските земи, но Азия и Европа, Изтока и Запада.1 Именно Диагоналният път – най-пряк и сигурен между Виена и Цариград, остава в съзнанието на местното население, турските управленчески кръгове и сред редица европейски социални среди като пътят на посланичествата. По него се придвижва австрийската поща след 17 век. Тя остава до известна степен гарант за неприкосновеността, точността в крайното пристигане и осъществяване на комуникацията чрез хора и пощенски пратки. Основните места, където тя спира, представляват значителни търговски градски центрове (някои от тях са областни или митрополитски средища): напр. Люлебургас, Одрин, Пловдив, София, Ниш, Белград и др., в част от които през ХІХ век се установяват и първите постоянни консулски представителства. В някои свои участъци трасето се движи успоредно с река Марица, която от първата половина на ХІХ век е свободна за корабоплаване от град Пловдив на юг.2 Заедно с пощенския главен път Цариград – Адрианопол – Пловдив – Белград – Виена, река Марица се превръща в изключително важна комуникационна артерия за Пловдив, негова жизнена връзка със света, структурирайки средищното му положение в икономически, социално-политически и културни аспекти. Без реката пловдивчани “не биха могли да осъществят икономическата си революция от аграрно стопанство” на обикновен град “към занаятчийска и търговска икономика с далечни пазари и източници на доставки”.3 Именно в такива големи градове с космополитен характер, разположени сред подходяща пътна мрежа, географски релеф и постоянни свръзки със столицата на Турската империя се разполагат трайно първите чуждестранни консули през ХІХ век, представители на Великите сили: Австрия, Франция, Русия, Великобритания, Италия, Прусия/Германия, успоредно с които и тези на съседна Гърция. Градското пространство и време поемат в своето лоно консулския дом, но той остава юридически пряко подчинен на конкретното посолство от Истанбул. Чужди консулства се разкриват в София, Русе, Варна, Велико Търново, Пловдив, Видин, Солун, Одрин, Битоля, Скопие.4 Изборът доказва непосредствена, взаимообусловена връзка между стопански и демографски характеристики на съответните градове, местонахождение и натовареност на комуникационните трасета от една страна, а от друга – външните политикоикономически интереси. Пловдив и сродните нему центрове на санджаци притежават близки показатели на развитие през ХVІІІ/ХІХ век, които изиграват ролята на силни аргументи относно изборът на европейските държави за основаване на посолства (или консулство) по тези места. Те могат да бъдат групирани в следния ред:

  • благоприятно разположение на града (важен път или кръстопът)
  • плодородна земя;
  • речен или морски излаз;
  • манифактури;
  • интензивен живот;
  • търговско средище за Балканския полуостров и Европейския континент;
  • селскостопански и животински продукти;
  • занаятчийски произведения;
  • значителна търговия – на Балканския полуостров, с Европа, Азия, Африка (транзитна, прекупваческа);
  • множество обществени сгради (безистени, тържища, ханища, бани, механи, кафенета, храмове, училища и т.н.);
  • приблизителна численост на населението за XIX б. От 35 до 55 хил. души;
  • влагане на значителни капитали в недвижима собственост (например чифлици в околността), джелейлък, банкерство и др.5

От всички главни артерии, пътят на посланичествата (Диагоналния път) е един от малцината, за които централната власт полага сериозни и чести грижи за неговата поддръжка (доколкото това е в нейните възможности) поради факта, че трафикът по Цариград – Пловдив – Нош и т.н., е важен от военна и икономическа гледна точка.6 традицията се потвърждава чрез прокарване на първите ЖП линии през втората половина на XIX в. успоредно или в непосредствена близост до основната сухопътна мрежа (напр. т.н. Барон-Хиршова железница, Цариград-Белово).

Прочетете цялата статия тук!


Европейска нощ на учените 2022 г.:


РЕКЛАМА:

***