Парите за селскостопанска наука са намалели близо 5 пъти

SSA-642x336.jpg

Около пет пъти по-малко средства се отделят за научноизследователска и развойна дейност в областта на селскостопанските науки, се посочва в анализа за иновациите у нас през миналата година. Делът на средствата за аграрна наука намалява от 30 % през 2000 г. до 7 % през 2013 г., посочва в доклада си работната група от 27 учени и експерти, които по нареждане на председателя на Селскостопанска академия анализират предложенията на научните звена във връзка с промяна на Закона на ССА. Според направените проучвания, персоналът, зает с изследователска дейност в областта на аграрните науки, е намалял от 17 % през 2000 г. на 13 % през 2013 г. За сметка на това персоналът във висшето образование е нараснал от 19 % на 37 %, а в областта на обществените науки – от 6% на 12%.

Според учените, предложената реформа на ССА се обсъжда без знанието на учените от Академията- „никой от системата до 23 септември т. г. не знаеше и все още не знае какво е предложението на ръководството на ССА”. Трябва да се инициира дискусия на високо ниво с институции, които управляват бюджета за наука във връзка с изключително неравномерното разпределение на средства в отделните научни области през последните години и драстичното намаляване на вложенията в аграрни науки, настояват учените. Те предлагат най-напред да се направи комплексна оценка на активите, материалната база, научноизследователските резултати и капацитет, научноприложните резултати и стопанската дейност на институтите под шапката на ССА, след което да се предприеме реформа в организационната и административната структура на Академията.

Друго предложение на работната група е да се запази целостта на ССА като научна институция, в състава на МЗХ, като продължи да извършва стратегически и приложни изследвания в областта на земеделието, храните и опазване на околната среда, да подпомага формирането на политики за развитие на аграрния сектор в бъдеще, да управлява генетичните ресурси чрез иновативни селекционни модели, производство на семена и разплодни животни и подпомагане на браншовите организации. Друго предложение на учените е да се промени модела за финансово управление на ССА, който включва: автономен бюджет и въвеждане на проектния принцип на финансиране. По този начин, според работната група, ще се осигури адекватно финансиране за научноизследователската дейност и нарастване на работната заплата.

„По този начин ще бъде премахнато съществуващото несъответствие в заплащането между учените в ССА и университетите и ще се реши проблема с текучеството на научни кадри и загубата на приемственост и знания”, смятат учените и експертите. Идеята е финансирането да става по три основни стълба – държавен бюджет чрез механизъм за целево финансиране на изследвания по политики и програми; специализирани фондове за конкурсно проектно финансиране – Фонд „Научни изследвания”, МОН, оперативни програми към структурни фондове, европейски и международни научни програми; квота за проекти в областта на аграрните науки към Фонд „Научни изследвания” на МОН; финансов инструмент към МЗХ за конкурсни грантови схеми, в който да бъдат привлечени средства от други източници – аграрен бизнес, търговски такси от износ на селскостопанска продукция, структурни фондове.

Друг източник на средства ще бъдат собствените приходи от реализация на интелектуална дейност като авторски права, стокова продукция, консултантски услуги, както и публично-частни партньорства, клъстери между ССА, други научни институции и бизнеса.


РЕКЛАМА:

***

Работната група препоръчва догодина да се пълна инвентаризация на собствеността – земи, сгради и оборудване, на всички звена в ССА и оценка на собствените приходи. Идеята е Академията да се освободи от имоти с отпаднала необходимост. Учените предлагат да се разработят програми за оптимизиране на семепроизводството и племенните стада и разширяване на пазарите на сертифицираните семена, МЗХ да насърчава използването на български сортове, семена, посадъчен материал и породи животни. Сред основните препоръки в направения анализ е да се определи ясно ангажиментът на правителството за осъществяването на реформата в ССА в рамките на поставената цел за финансиране на науката в размер на 1,5 % от БВП през 2020 г.,

В заключение работната група настоява всички предложения за реформи в ССА да се подложат на широко обсъждане с участие на учените от Академията, МЗХ и агробизнеса.

Източник: http://agronovinite.com/


Европейска нощ на учените 2022 г.: