Автор: д-р Елена Анзова, дмпс.
Парафинолечение, обозначено като (термоносител – носители на топлина), е познато от дълбока древност до наши дни, но днес този вид лечение е малко позабравено, особено полезните съставки които притежава – парафина.
Парафинът е восъкоподобно вещество, които се получава като продук от нефта.
Той се отличава с голяма топлоемкост и малка топлопроводимост.
Има широко приложение при заболявания на ОДА, ПНС, кожни заболявания, съдови заболявания, заболявания при деца и др.
Благодарение на него се стимулират репаративните процеси в тъканите, повлиява благоприятно епителизацията на раневите повърхности и декубиталните язви.
Стимулира и ускорява възстановяването на травматично увредени периферни нерви.
Има изразено разнасящо действие, наблюдава се снемане на спазъм, което води до добре изразено болкоуспокояващо действие.
Като основен носител на топлина, осигурява оптимален контакт с тялото, има добра възможност за моделиране и има висок топлинен капацитет.
- ТЕРМОТЕРАПИЯ
От всички физикални фактори, топлината е най-старият и най-често прилаган лечебен фактор.
Намира широко приложение във физикалната медицина.
Прието е, под термотерапия (топлолечение), да се разбира прилагането само на такива термично действащи среди (въздух, вода, пара, лечебна кал, глина, пясък, парафин), които имат значителен топлинен капацитет и отдават бавно топлината си на тялото чрез конвекция.
Термоносителите носят топлина и имат свойството топлинен капацитет.
Най-голям топлинен капацитет има водата – 1.
Топлолечебните средства се разделят на два вида:
- сухи (нагрети, твърди, течни, газообразни среди) и
- влажни (пара, парафин, глина, и др.) [1,2].
Физиологичното действие върху различните органи и системи е свързано с местно въздействие и с предизвикването на рефлекторна хиперемична реакция с произтичащите от нея действия:
▪ аналгетично – поради успокояващото влияние върху сетивната сфера
▪ разнасящо – обуславящо се от засиления кръвоток
▪ антиспастично – дължащо се на отпускането на гладките мускулни влакна
▪ противовъзпалително – резултат на горните въздействия и усиления приток на защитни тела в кръвта
▪ трофично – в резултат на което се засилват репаративните процеси и се подобрява функционалната способност.
- Механизъм на действие на термотерапията
Топлината има рефлекторно действие върху целият организъм, стимулира периферните рецептори.
При топлинното въздействие се разширяват кръвоносните съдове в кожата, което обхваща не само кожата, но и органите в областта на въздействие, това води до преразпределение на кръвта в организма и учестяване на пулса.
Топлинните процедури действат отпускащо и успокояващо върху мускулатурата, повишава се възбудимостта на нервите.
Имат антиспастично действие върху стомашно-чревния тракт.
Водят до ускоряване на секреторната дейност на стомаха, задстомашната жлеза и жлъчката.
Подобрява се кръвообращенето в бъбречните артерии и се усилва отделянето на урина.
При прилагане на топлина върху гръдния кош, дишането става учестено и по-повърхностно.
- Лечебен ефект и противопоказания на термотерапията
Термотерапията има противовъзпалително, регенеративно, антиспастично и съдоразширяващо действие.
Подобрява трофиката (клетъчното хранене) и метаболизма.
Намира приложение при хронични възпалителни процеси с различна локализация, последствия от заболявания и травми на опорно-двигателния апарат, на периферна нервна система, сраствания, контрактури, заболявания на кожата, двигателната система и др.
Термотерапията не се прилага при
- тежки здравословни състояния – остри възпалителни процеси
- заболявания на сърдечно-съдовата система
- чернодробна цироза
- туморни заболявания
- инфекциозни заболявания
- наследствено-дегенеративни прогресиращи заболявания на нервната система
- втората половина на бремеността.
- ПАРАФИНОЛЕЧЕНИЕ –
Исторически преглед, предимства, произход и значение на парафина
Парафинът е восъкоподобно вещество, смес от алкани, със състав С18Н38С35Н72.
Има tпл 40-65 °С и плътност 0,880.
Открит е през 1830 г. от немският учен Карл фон Рейхенбах.
Карл фон Райхенбах (Karl Ludwig Freiherr von Reichenbach, 1788-1869), е германски химик, геолог, металург, философ.
Парафинът се получава като продукт от нефта.
При стайна температура е полупрозрачна маса с млечно бял оттенък, без вкус и миризма. Не съдържа вода.
Не е разтворим във вода и спирт, химически инерктен.
Фиг. 1. Карл фон Райхенбах
Фиг.2. Парафин
Наблюдават се някои основни предимства на парафина пред водата:
- Най-важното предимство на парафина е в начина, по който задържа и провежда топлина.
- Ако се потопят ръцете едновременно в гореща вода и в парафинова вана с еднаква температура, водната баня се чувства по-гореща от парафиновата вана.
- Създава се чувство на комфортност, създава се усещане като одеяло, улавящо топлината на повърхността на кожата.
- Използването на парафин вместо вода също така избягва сбръчкания вид на кожата след дълго престояване във водна баня.
Самото лечение с парафинов восък, датира от времето на Първата световна война, когато френският лекар Едмонд Барт дьо Сандфор (1853-1918), го прилага в практиката си.
Самият той разработва лечение, което да се прилага при изгаряния, което той нарича „керитерапия“.
Използва патентован препарат, наречен „амбрин“ – за който се смятало, че е направен от парафинов восък и масло от кехлибарена смола.
Фиг. 3. Нанасяне на амбрин върху изгаряне
Освен за лечение на изгаряния, парафинът намира приложение при ревматоиден артрит с болки в ставите, различни кожни оплаквания, така до края на войната медицинските лечения, които покриват част или цялото тяло с парафинов восък, стават обичайни.
Парафинът, като восокоподобно вещество се отличава с голяма топлоемкост и малка топлопроводимост.
Той задържа дълго погълнатата топлина и поради бавното й отдаване може да се аплицира върху тялото при температура 55-60 °С, без да причинява изгаряне на кожата.
По време на парафиновата апликация, на мястото на прилагането и температурата на кожата може да се повиши с 8-18°С. След приключване на процедурата, температурата на кожата намалява бавно, а на мястото на апликацията се наблюдава значителна хиперемия, разширяване на капилярите и образуване на резервни капиляри в кожата. Хиперемия се получва не само на мястото на апликацият, но и в значителен радиус наоколо.
Повишава се местният тъканен обмен, което се отразява благоприятно на трофиката.
Парафинът стимулира репаративните процеси в тъканите, повлиява благоприятно епителизацията на раневите повърхности и декубиталните язви.
Стимулира и ускорява възстановяването на травматично увредени периферни нерви.
Има изразено разнасящо действие и също се наблюдава снемането на спазъм, което води до добре изразено болкоуспокояващо действие.
Парафинът има следният ефект:
- Облекчава болката
- Повишава еластичността на кожата, сухожилията и мускулите
- Подобрява кръвообръщението и лимфния отток
- Ускорява процесите на регенерация на тъканите.
Озокеритът (планински восък), е естествен въглеводород от групата на петрола.
Представлява смес от твърди наситени въглеводороди с високо молекулно тегло (85-87% въглерод и 13-14% водород), прилича на пчелен восък по консистенция, с мириз на керосин.
Активните вещества на озокерита проникват през кожата в тялото по време на апликациите. Те допринасят за:
- Регенерация на увредените тъкани
- Ускоряват лечебния процес след наранявания
- Облекчаване на възпаление и спазъм
- Вазодилатация
- Укрепване на имунитета
- Облекчаване на сърбеж, алергични реакции и дискомфорт.
Парафинът е идеален носител на топлина. Осигурява оптимален контакт с тялото, има добра възможност за моделиране и има висок топлинен капацитет.
2.2. Методи на приложение на парафина
- Кюветно-апликационнен метод
Парафинът се разтопява в подходящ съд при температура около 80-100°С, разбърква се и се оставя да се охлади на 60-64°С. След това се излива в керамични кювети с дълбочина 5 см върху мушама или пластмасово фолио, изпъкнали по краищата с 5 см.
Фиг. 4. Апарат за разтопяване на парафин
Върху фолиото се разстила равномерно горещата смес, на дебелина около 2 см., при температура 60°С.
Готовият парафин се оставя да се охлади до 50-52°С.
За целта компресът се прилага на даденият болков участък, моделира се, добре се опъва, не трябва да се допуска влизане на въздух, покрива се с вълнена кърпа или одеало.
При 130°С в продължение на 15 мин. се извършва стерилизация.
Използваната парафинова маса е готова за нова употрева, дотолкова, доколкото не е била в досег с места отделящи пот, както и с отделителните отвори на пациента.
Фиг. 5. Кюветно-апликационнен метод
Апаратът за приготвяне на парафиновата маса се нарича миксер, който е с капацитет между 50-70 литра.
Температурата се регулира на подгряване 55-80 °С.
Апаратът, може да извършва разбъркване на парафина до 99 мин. [1,2].
Освен тази техника, кюветно-апликационна има и други видове: салфетно-апликационна, техника чрез потапяне, техника за наслояване.
- Техника за наслояване – разтопеният парафин се нанася върху тялото с помощта на плоска четка, със слой с дебелина 1-2 см.
Фиг.6. Наслояване на парафин с четка
- Салфетно-апликационнен метод – марлева салфетка, напоена с разтопен парафин и сгъната на 8-10 слоя, се изстисква с щипци и се разстила върху мушама, за да се охлади до необходимата температура.
Парафиновият компрес се прави от две многослойни марлени салфетки, като се поставят една върху друга. Отгоре се покрива с мушама или одеало.
Температурата на първата подложка в близост до кожата не трябва да бъде по-висока от 45-50 °C, втората 60-70 °C.
Фиг. 7. Салфетно-апликационнен метод
- Метод на потапяне (парафинова вана) – ръцете и краката се потапят в специална вана с разтопен парафин при температура 60-65 °С.
Фиг. 8. Потапяне в парафин
2.3. Продължителност на процедурата
Продължителност – 25-30 мин. Курс на лечение 10-15 процедури. Всеки ден или през ден.
След процедурата се препоръчва почивка на пациента около 30-45 мин.
Парафинолечението, може да се комбинира с други процедури от физикалната медицина.
Препоръчва се електрофореза с цел засилване на проникването на лекарствените йони.
Ултразвук, магнитотерапия, също намират приложение.
Масаж и лечебна физкултура се изпълняват по-ефективно след парафинотерапията (пасивните и активните движения се извършват по-лесно) [1,2].
- Показания за парафинолечение
Апликации с парафин, намират приложение при лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, кожата и вътрешните органи.
Те са показани при заболявания и разстройства като:
- дисторзии и състояния след изкълчвания
- контрактури, травми, контузии
- ревматоиден артрит
- вертебрален блокаж
- полиневрит
- тендовагинит – хроничен стадий
- дискова херния
- увреждане на менискусите
- ревматизъм
- цикатрикси
- ПНС (радикулити, неврити, невралгии)
- трудно зарастващи рани
- гинекологични заболявания
- неврит на n.facialis (хронничен стадий)
- при хроничен нефрит и пиелонефрит
- хроничен гастрит
- язва на стомаха
- кожни заболявания (дерматит, лишеи)
- пневмония
- изгаряния
- измръзвания
- заболявания на женска полова система
- вибрационна болест
- болест на Райно
При деца, също намира приложение при следните състояния:
- атопичен дерматит
- плоскостъпие
- хипертоничност на мускулите на краката
- тазобедрена дисплазия
- невралгия.
- Противопоказания за парафинолечение
- заболявания в остър стадий
- инфекциозни заболявания
- висока температура
- гнойни възпалителни процеси
- кръвоизливи
- злокачествени новообразувания (тумори)
- менструация
- психични заболявания
- сърдечна недостатъчност – II степен
- артериална хипертония – III степен
- исхемична болест на сърцето
- тиреотоксикоза
- цироза на черния дроб
- втората половина на бременността и кърмене
- епилепсия
- склонност към кървене
- туберкулоза.
Л И Т Е Р А Т У Р А
- Анзова, Е. (2014), Фанго-Парафинолечение във Физикалната медицина и влиянието върху Опорно-Двигателния Апарат , сп. „Здравни грижи“, брой 4
- Анзова, Е. (2022), Парафинолечение. Ролята и влиянието на парафина върху оздравителния период при спортни травми, сп. Медицина и спорт
- Здиславовна, Габер Ядвига (2022), Парафинови апликации
- Ayling J, Marks R. (2000), Efficacy of paraffin wax baths for rheumatoid arthritic hands. Physiotherapy.;86(4):190–201
- Beiter, JR. (1917), Paraffin in the treatment of wounds and burnsobservations on various preparations, lxviii (24):1801-1802. doi:10.1001/jama.1917.04270060209004
- Chang YW, Hsieh SF, Horng YS, Chen HL, Lee KC, Horng YS (2014) Comparative effectiveness of ultrasound and paraffin therapy in patients with carpal tunnel syndrome: a randomized trial. BMC Musculoskelet Disord 26:399
