Пандемия като никоя друга

Беше ли „безпрецедентна“ една от най-използваните думи през 2020 г.? Няма съмнение, че covid-19 е предизвикал изключителен набор от последици – от превръщането на тоалетната хартия в ценна стока, а ръкостискането – в табу, до затварянето на училищата и дори до затварянето на цели държави.
Но хората винаги са се сблъсквали с болести. Дали тази наистина е толкова различна от останалите?

Тъй като ваксините навлизат в употреба и ние започваме да виждаме светлина в края на тунела, струва си да разгледаме този въпрос. Няма съмнение, че правителствата, институциите и отделните лица са допуснали грешки, опитвайки се да се справят с covid-19. Но може би някои пропуски могат да ни бъдат простени, защото през последната година стана ясно, че тази болест има необичайни характеристики, които съчетани с определени особености на съвременния свят, може да са създали условия за перфектната пандемична буря. Независимо от нашите преценки относно изолацията и личния риск или във въпросите откъде идва и накъде отива вирусът, ние наистина се сблъскахме с някои безпрецедентни предизвикателства.

 

Дилемата за локдауна

През януари 2020 г., когато се появиха новини, че в Ухан (Китай) е наложен локдаун в опит да се спре разпространението на нова болест, малко граждани на други страни биха могли да си представят, че животът им скоро ще бъде ограничен по подобен начин.


РЕКЛАМА:

***

Карантината отдавна се използва като оръжие срещу инфекциозни болести, още от англичаните по време на чумата през 1665 г. и чак до действията, предприети в Западна Африка за ограничаване на огнищата от ебола през 21-ви век. Но въпреки това, само допреди година, идеята, че демократично избраните правителства принудително биха ограничили свободите на цели нации за мнозина изглеждаха немислими.

Основна разлика между covid-19 и минали пандемии от инфекциозни заболявания е относително ниската смъртност. Нито една държава не спира икономиката си, когато се сблъсква със сезонен грип – който е причина за около половин милион смъртни случая по света всяка година – но къде поставяме чертата?

SARS-CoV-2, вирусът, отговорен за пандемията covid-19, със сигурност убива по-голям процент от хората, които заразява, отколкото грипът. Повечето оценки предполагат смъртност от около 1 на 100 души, въпреки че е трудно да се определи, като оценките варират от 0,5 до 3,5%. 

Covid-19 определено е далеч по-малко смъртоносен от Ебола, която без медицинска намеса убива над 80% от хората, които са се заразили. В резултат на това политиците не винаги са знаели как да действат.

„Това е много сложно за правителствата“, казва Деви Шридхар, учен по обществено здраве в Университета в Единбург, Великобритания. „Ако беше като огнищата на MERS или ТОРС от началото на 2000-те, които убиха съответно около 33% и 10% от заразените пациенти, всички щяха да наложат изолация. Но правителствата понякога мислят и взимат решения според техните икономики, а не според covid.“

Дилемата се задълбочава от способността ни да създаваме модели, показващи какъв процент от населението е вероятно да умре, ако не бъде приложено блокиране. Тогава въпросът за политиците става какво да правят с тази информация, знаейки, че и в двата случая ще има последствия.

„Моделирането може да бъде наистина полезно, но в него няма ценностни преценки, а ключовите решения са политически, не научни“, казва Шридхар. „Нова Зеландия, под ръководството на министър-председателя Джасинда Ардерн, реагира незабавно, за да се отнесе към това като към ТОРС. Сравнете това със Швеция, която се опита да постигне стаден имунитет чрез лечение на коронавируса като грип. „В световен мащаб правителствата, които са действали рано и решително, обикновено са имали по-ниски нива на смъртност, но картината далеч не е праволинейна. Така че в крайна сметка няма да разберем кои стратегии са работили най-добре, докато тази пандемия не приключи.”

 

Вариращ личен риск

Обикновено можем да идентифицираме кой може да бъде най-застрашен от определена болест и да разкрием основните причини за това. Да вземем грипната пандемия през 1918 г. За разлика от повечето ежегодни огнища на грип, тя е по-смъртоносна при хора на възраст между 20 и 40 години, отколкото при възрастни хора. Две основни причини за това са били идентифицирани: тежки условия на живот за младите войници в пренаселените окопи от Първата световна война и ниво на имунитет сред възрастните хора в резултат на контакт с предишни грипни вируси. Докато променливата тежест на covid-19 – напротив, продължава да обърква.

 

Възприемайки нов подход, който използва здравни анализи за интерпретация на огромни масиви от данни за пациенти от Англия, група, наречена Open SAFELY показа, че нито една демографска група не е с нулев риск за смърт от covid-19. Много факти и особености обаче са свързани с по-високата смъртност. Например хората на възраст над 65 години са изложени на много по-голям риск от по-младите хора, мъжете са по-склонни да умират от covid-19, отколкото жените, а при членове на групи от етнически малцинства е по-вероятно да има по-тежки случаи. Не знаем защо това се случва.

Също така не сме сигурни защо различни основни състояния, като белодробни заболявания, коронарна болест на сърцето и диабет, повишават вероятността човек да умре от covid-19.

Ние също така не знаем защо някои хора получават трайни симптоми на дълъг covid.

Съществуват многобройни хипотези, които обясняват наблюдаваните модели и несъответствия, но, както се казва в статия от Nature, covid-19 поставя „загадка за имунната система“.

Знаем достатъчно, за да дадем приоритет на ваксинациите, но въпреки месеците на интензивни изследвания, все още не знаем защо един човек, заразен с SARS-CoV-2, се разболява тежко, докато друг изобщо няма симптоми.

 

Скрито предаване

През 2012 г. в Саудитска Арабия се появи ново заболяване, причинено от коронавирус.

Това заболяване, наречено MERS, е далеч по-смъртоносно от covid-19, но и по-малко заразно. Това се дължи до голяма степен на обстоятелството, че хората хващат MERS от камили – животни, които повечето от нас срещат рядко. Докато новият коронавирус, SARS-CoV-2 се разпространява от човек на човек.

Плътността на човешкото население и привързаността ни към междуконтиненталните пътувания обясняват защо covid-19 обхвана целия свят в рамките на месеци след появата си в Китай.

Все още има несигурност относно начина на предаване на вируса. Основният път е чрез въздушни капчици. Знаем, че хората са по-склонни да бъдат изложени на тях в ограничени вътрешни пространства, отколкото в широко отворени външни. Но ние не знаем докъде стигат тези аерозоли или колко дълго вирусът остава заразен, когато е във въздуха.

Освен това има неубедителни доказателства за това колко голям е рискът от инфекция от вирусни частици по повърхностите. Някои проучвания предполагат, че коронавирусите могат да останат потенциално инфекциозни върху пластмасова повърхност повече от седмица. Други предполагат, че дори когато присъстват вирусни частици, е малко вероятно повърхностите да заразят някой, който взаимодейства с тях.

В началото на пандемията членовете на медицинската общност бяха разделени относно това дали маските за лице имат някаква полза. Сега знаем, че носенето на такива предпазва както вас, така и другите наблизо, особено в закрити пространства.

До голяма степен това се дължи на друга аномална характеристика на covid-19: можете да го хванете и от някой, който няма симптоми.

Изследвания от началото на пандемията установиха, че до 75% от заразените хора нямат симптоми. Изследване от декември 2020 г. предполага, че цифрата може да е далеч по-ниска. Въпреки това, при други заразни болести, като грип, повечето хора се разболяват поне малко, когато са заразени. Освен това хората, които не се разболяват от грип, обикновено го предават с много по-ниска честота.

Хората в рамките на инфекциозните болести също са склонни да се самоизолират, или по избор, или защото са твърде зле, за да се разхождат навсякъде, което дава на патогена по-малка възможност да се предаде нататък.

Безсимптомното и предсимптомното предаване улеснява коронавируса да се предаде сам и го прави труден за проследяване, казва Шридхар. „Тестването и проследяването разчита на хората, които се явяват със симптоми.“

 

През 2020 г. дезинформацията в медиите по време на пандемията процъфтяваше.

 

Мистериозна еволюция

Няма съмнение, че тази пандемия е започнала в/или близо до Ухан, Китай. Дезинформацията, конспиративните теории и политическите програми обаче ни пречат да определим как вирусът първо е заразил хората. Ние знаем, че местните прилепи носят генетично родови форми на SARS-CoV-2. 

Едната хипотеза е, че някой, участващ в търговията с диви животни или обезлесяването, се е заразил с вируса и го е донесъл в града. Друга е, че пренаселените условия на огромния пазар за продажба на морски дарове в Ухан, където се търгуват както диви, така и домашни животни, са създали перфектната еволюционна среда за адаптиране на вируса към новите гостоприемници, включително хората.

Това, което се случи по-нататък, обаче също озадачава.

Еволюционната теория прогнозира, че патогените, предавани от човек на човек, често стават по-малко смъртоносни с течение на времето, тъй като болест, която убива твърде бързо, скоро ще остане без домакините си, за да могат те да я предадат на други жертви и така ще изчезне. 

Геномът на SARS-CoV-2 съдържа 30 000 бази (буквите на генетичния код) и от началото на пандемията има само шепа широко разпространени мутации, според отворения проект Nextstrain, проследяващ генетичните промени във вируса и движението му сред човешките популации.

Въпреки че SARS-CoV-2 досега е бил изключително стабилен, това може да се променя. Две скорошни мутации – една все по-доминираща в Обединеното кралство, една известна като южноафриканския вариант – пораждат безпокойство. В допълнение към тези два нови варианта, няколко предполагаеми случая на реинфекция сред хората показват, че хората са срещали мутантни версии на вируса, които са били достатъчно различни, за да избегнат имунната им памет. Нещо повече, бяха открити мутации на вируси на SARS-CoV-2, циркулиращи сред отглеждани в Дания норки – което през ноември доведе до избиването на около 17 милиона животни – изглежда подкрепя хипотезата, че вирусът се е развил поради пренаселените условия на пазара в Ухан. Но все още нямаме яснота за това как различните мутации влияят върху това колко трансмисивен и вирулентен е вирусът и дали те ще повлияят на ефикасността на ваксините – въпреки че експертите се съгласяват, че рискът от мутации не би могъл да разубеди хората да се ваксинират.

 

Претоварване с информация

При миналите пандемии винаги е имало огромни пропуски в знанията ни за произхода и разпространението на съответната болест. Това важи и за този път. Сблъскваме се и с друг, парадоксален, проблем – претоварването с информация. 

Академичните списания са публикували десетки хиляди статии за пандемията covid-19. Ще трябва да четете по няколкостотин на ден, за да не изоставате с новостите. Заедно с биологичните особености на SARS-CoV-2, този излишък от изследвания прави науката трудна за интерпретация.

Когато дори и учените не са съгласни помежду си за много неща, свързани с вируса, почвата е още по-благодатна за разпространение на дезинформация. Което затруднява правителствата да създадат последователни планове за обществено здраве. Нищо чудно, че конспиративните теории изобилстват и много правителства не са успели да постигнат ефективна комуникация със своите граждани. В резултат на това обществеността трябва да разпознава адекватната информация и да се пази от политически мотиви зад научните прокламации. Дори когато ваксините вече навлизат в интензивна циркулация, ние трябва да се научим да се справяме с риска и несигурността, за да преодолеем тази твърде особена пандемия.

 

Източник: New Scientist Magazine
Превод: Радослев Тодоров

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: