Паметникът на Царя Освободител в София

_7277524.jpg

http://image.nauka.bg/kul/pametnici/Petq.Dybarova/_8027714.jpg

Фотография: Благой Анев
bgmonuments@gmail.com

Текст: Антоан Тонев

    В миналите броеве на списание „Българска наука” ви запознахме с няколко паметника, свързани с Руско – турската война от 1877 – 1878 година. Този военен конфликт много често е наричан Освободителна война и по тази причина руският император Александър II е наречен от благодарния български народ – Цар Освободител. Всъщност Александър II е наречен Цар Освободител от руските крепостни селяни още след Кримската война, тъй като решава да отмени изключително нехуманното крепостно право. Няколко десетилетия по – късно същият този руски император започва война срещу Османската империя, която цели разрешаване на Източния въпрос и която в крайна сметка довежда до създаването на автономното, трибутарно Княжество България.
    В паметта на поколения българи руският цар Александър II остава с образа на могъщ и справедлив владетел, пожертвал десетки хиляди свои бойци за свободата на България. В някои моменти от историята на нашата държава след Освобождението дори се стигаше дотам Русия сляпо да се боготвори, заради оказаната помощ, без реално да се взема предвид факта, че православната империя обявява война на османците в преследване на своите собствени имперски интереси. Въпреки обективните факти, много българи и до днес питаят любов към Русия и я чувстват като най-близката нам държава. Тази любов поражда едно голямо разделение в обществото ни, разделение водещо началото си от годините непосредствено след Освобождението. Това са тъй наречените русофили и русофоби. Като всяко подобно разцепление и това не ни донесе нищо добро, а напротив – бе причина за множество грешки, страдания и нещастия. Днес, в условията на изключително динамична международна обстановка, все повече българи се питат: „Какво трябва да изпитваме към Русия?”. Здравият разум ни води към единствения възможен отговор – признателност. Човек би трябвало да изпитва безкористна, безпрекословна и силна любов само към собствената си държава, а не да се привързва към чужди страни. Същевременно не бива да бъдем неблагодарни и с лека ръка да подминаваме саможертвата на хиляди руски и други чуждоземни воини, паднали в името на българската кауза. Именно руснаците наред с румънците, финландците и редица други народи, са воювали рамо до рамо с българското опълчение в битката за възстановяването на българската държавност. Признателността ни към тези бойци ще бъде вечна! Вечна памет на героите!

http://image.nauka.bg/kul/pametnici/Petq.Dybarova/_7075244.jpg
    Идеята за поставяне на паметник на цар Александър II и на храбрите руски воини, загинали за свободата на България се заражда непосредствено след Освобождението, но дълго време не се стига до единодушие къде да бъде паметникът, какво да представлява, кога да се постави и т.н. За това допринася посоченото по- горе разделение в българското общество и особено по случай руските действия по време на Съединението и след неговото осъществяване. Фактът, че Русия категорично се обявява против Съединението на Княжество България и Източна Румелия, както и намесата й в българския политически живот чрез организирането на преврат срещу княз Александър I Батенберг, поставя на сериозно изпитание признателността на нашия народ. Все пак през 1900 година, след като са преодолени проблемите между двете държави, започва реализацията на идеята за издигане на паметник на царя-освободител. Проведен е конкурс за избор на проект като победител става италианският скулптор Арнолдо Дзоки, автор на монументите на Гарибалди в Болоня, на Христофор Колумб в Буенос Айрес и на още много паметници по света, в това число и няколко в България. Помощник на Дзоки при подготовката и осъществяването на проекта за паметник на Цар Освободител е българският архитект Никола Лазаров.
    Основният камък е положен на 23 април 1901 година. Това не е случайно тъй като на тази дата се е празнувал Гергьовден. На полагането присъствал лично княз Фердинанд I, който само няколко години по-късно също щял да се окичи с царска титла. Работата по паметника приключва за около 2 години и той е завършен на 15 септември 1903 г. По една или друга причина тържественото откриване се забавя още няколко години. Чак на 30 август 1907 година монументът е официално открит с пищни тържества. На радостното събитие присъстват българският княз със синовете си, редица участници в руско – турската война, висши държавни дейци и важни гости от Царска Русия.

http://image.nauka.bg/kul/pametnici/Petq.Dybarova/_7075243.jpg
    Самият паметник на Цар Освободител се намира на едноименния булевард в центъра на столицата ни. Поставен е с лице към Народното събрание, един от символите на българската държавност след Освобождението от турско робство. Изработен е от черен полиран гранит, докаран на волски коли от Витоша. Има типичната за този период пирамидална конструкция, като най – отгоре е поставена статуя на император Александър II, възседнал своя кон. Изработената от бронз фигура на руския самодържец е висока 4,5 метра. Общата височина на паметника е 12 метра. Фигурата на руския монарх излъчва огромна мощ, достолепие, власт, но и едно тъй характерно за великите хора спокойствие. То, най-вероятно, се дължи на увереността в собствените сили и в успеха, увереност толкова присъща за истински способните владетели. Под величествената статуя на цар Александър II има масивен гранитен корниз, а под него е поставен околовръстен релеф от бронз. Този релеф опасва средната част на паметника и изобразява българските опълченци и руските воини, водени към победа от богинята Нике1. Богинята е заобиколена от фигурите на княз Николай Николаевич, граф Игнатиев и генералите Гурко и Скобелев. Под този голям релеф са разположени други три по – малки, които изобразяват ключови за нас българите събития: Старозагорския бой, подписването на Санстефанския предварителен мирен договор и откриването на Учредителното събрание в Търново. В тези три релефа са изобразени редица автентични образи от родната история: Петко Р. Славейков, Стефан Стамболов, Иван Вазов и редица други „строители на съвременна България”. На същата височина като тези 3 релефа, само че фронтално е разположен надписът: „Царю Освободителю / Признателна България”, а под него е поставен лавров венец, дар от румънския крал Карол I, в памет на загиналите във войната румънски воини. Днес паметникът на Цар Освободител е едно от най – емблематичните места, където можем да отдадем почит на всички герои паднали за свободата на България по време на Руско – турската война от 1877 – 1878 година.


РЕКЛАМА:

***

 

http://image.nauka.bg/kul/pametnici/Petq.Dybarova/_7277520.jpg

 

http://image.nauka.bg/kul/pametnici/Petq.Dybarova/_7277524.jpg

http://image.nauka.bg/kul/pametnici/Petq.Dybarova/_7277534.jpg

http://image.nauka.bg/kul/pametnici/Petq.Dybarova/_8027688.jpg

http://image.nauka.bg/kul/pametnici/Petq.Dybarova/_8027691.jpg

http://image.nauka.bg/kul/pametnici/Petq.Dybarova/_8027711.jpg

 

 

 

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: